Доц. д-р Анастас Димитров Пашов, Институт по микробиология „Стефан Анелов“, БАН, София

С какво се занимавате на работното си място?

Основните ни дейности подредени по времето което им отделяме са анализ на данни, четене, организация и контрол на експерименти, писане на проекти и писане на статии. Освен това има и една значителна по обем „тъмна материя“ от дейности, които са свързани с бюрокрация, недомислици, рецидиви на липса на административен капацитет. В последните години тук основната част е свързана с последиците за науката от ЗОП. Недомислените процедури практически спряха биомедицинските изследвания и ни накараха да се преквалифицираме. Аз, например, с удоволствие се отдадох на едно старо изкушение – биоматематика и то по-скоро обработка на „големи“ данни в биологията.

Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?

В последните години се занимавах с различни теми в областта на имунологията. След няколко годишна работа по ваксина за имунотерапия на
рака на гърдата в групата на проф. Том Кийбер-Емънс в Арканзаския университет за медицински науки, се прибрах в България и започнах да
изграждам наново изследователска група в БАН. В САЩ бях част от екипа провел клинични изследвания и регистрирал патент за нова туморна ваксина. От 2015г. в ИМикБ, БАН разработваме нова платформа за диагностика и изследвания основана на глобален анализ на антитяловия репертоар. Иначе казано, опитваме се да четем записите, които имунната система си води. Както за имунологичната история на индивида – всички инфекции, с които сме се сблъсквали, така и за всякакви промени във вътрешната среда свързани с възпаления, тумори, дегенеративни заболявания и т.н. Изненадващо богата информация е отразена в съвкупността от различни антитела в кръвта ни.
Подходите, които използваме са сродни на тези използвани в геномиката и протеомиката. Изобщо, това е още една омикс област. Някои я обозначават като игомика от съкращението за имуноглобулини. Разликата между класическите диагностични методи основани на антитела (напр.: тестове за СПИН, хепатит или COVID19) и игомиката е както разликата между това да знаеш два-три цитата от някой роман и да си го чел целия. Откриваме ролята на части от антитяловия репертоар, които не са адресирани от утвърдените диагностични методи и които носят информация за тумори, болестта на Алцхаймер и др. Например, библиотеката от 200 000 специфичности, която сме разработили ни позволи за 1 ден да идентифицираме т.нар. преимунни антитела срещу SARS-CoV-2 у здрави хора никога не срещали вируса. Това стана една от най-бързо публикуваните ни статии в списанието Frontiers in Immunology. Май, че това е и първата българска статия по проблема с COVID-19.

РЕКЛАМА:

Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?

Едното сигурно е средата. Баща ми имаше интересни книги в библиотеката си по биохимия и молекулярна биология. Сигурно и това, че с удоволствие
отговаряше на въпросите ми и разказваше надълго.

Какво допринесе за развитието ви като изследовател? 

Имах късмета да попадна при добри учители у нас – проф. Чавдар Василев и проф. Христо Тасков. На следващия етап определено това бяха дългите години  прекарани в лаборатории в ИНСЕРМ (Париж) ръководена от проф. Мишел Казачкин и в САЩ. Науката е наднационална и всеки, който иска да и се посвети трябва да се влее в международната научна общност и да „пие от извора“. Трябва да се пътува и да се работи в добри лаборатории за да си  изкараш чиракуването както трябва.

Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?

По-горе споделих с какво се занимавам – ЗОП трябва да се промени и да отбремени по специално скъпата биомедицинска наука от тези многомесечни
процедури. Друг проблем е, разбира се, липсата на финансов комфорт. Не става въпрос да забогатеем от заплати. Разбирам необходимостта заплащането да е свързано с продукцията и често съм споделял съгласието си, че проектното финансиране е решението за България. Поне докато в обществото съществуват съмнения в качеството на бъгарските учени. В тази връзка, въпреки доброто развитие в последнте години, Фондът за научни изследвания трябва да продължава да се усъвършенства.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Отношението на държавата. Имаме нужда от повече просветени хора, с опит в науката или още по-добре – в управлението на науката, на ключовите нива в държавата. Имаме нужда от отговорни фактори, на които не е нужно да се обеснява от А-Б за какво служи науката и, че икономическият ефект съвсем не е единствената цел. Така ще се подобри и финансирането. Пак да повторя  – не става въпрос за ниските ни заплати, а за процента от брутния вътрешен продукт отделен за наука.

Трябва ли да се говори за наука и защо?

Трябва. Науката е естествения завършек на образователната система. Никой не оспорва необходимостта от училища. Поне в това България има
впечатляващи традиции. Да развиваш всички нива на образованието и да спреш пред науката е все едно да обезглавиш образованието. Науката е
принадлежност към елита на цивилизацията. Ефектите за икономиката идват сами след това. Непрекъснатото говорене за някаква необходимост БАН да е в  помощ на индустрията е грешно говорене. Естественото развитие е идея,  научен продукт, стартъп и пазарен продукт разработен от самите учени. След  това индустрията няма да закъснее да го закупи когато ползата стане ясна. Самата индустрия за своите цели, типично, създава развойни звена, които  финансира добре и на запад обикновено „краде“ кадрите на академията като ги съблазнява финансово. Обаче, индустрията трябва да е узряла и  достатъчно ефективна за да се стигни до това ниво.