Интервю с доц. д-р Александра Иванова, Архитектурен факултет на ВСУ „Любен Каравелов“

 

  • Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота

Художник, доц. д-р Александра Стефанова Иванова, редовен доцент в Архитектурен факултет на ВСУ „Любен Каравелов“, хоноруван доцент към Училището за професионално и продължаващо обучение (УППО), НБУ.

  • С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания, …

Аз съм университетски преподавател, който се опитва през цялата си кариера да намери време и възможности, за да изследва темите, с които се среща в процеса на работата си. Моята област са изобразителните изкуства и подхождам към тях като към неизчерпаем източник на идеи за приложение в практиката. Това е възглед, който би се сторил странен на повечето колеги художници, които разкриват вътрешния си свят чрез образи и идеи и очакват публиката да ги съпреживее и осмисли. При мен се случва точно обратното – изкуството е средство за визуална комуникация, творчески процес, чрез който започваме да говорим на един и същи език.

Това е най-същественото в моята работа, а в двете направления, в които развивам изследванията си, измеренията и целите са диференцирани. Първото е взаимодействие и синтез между архитектура и изкуство (специалност Архитектура на ВСУ „Любен Каравелов“), а второто е изкуството в помощ на психичното здраве (следдипломна квалификация Арт терапия към УППО, НБУ).


РЕКЛАМА:

***

В специалност Архитектура на ВСУ „Л. Каравелов“ изследванията ми са насочени към формиране на пространствена и визуална култура и комуникация, толкова необходими за строителите на сгради, градска среда и оформяне на пространствата, които обитаваме. През годините съм разработвала няколко основни теми в научноизследователски проекти на ВСУ, финансирани от МОН – формообразуване на обекти и пространства, визуални ракурси и пластични намеси в градската среда, изследване на цветовете в интериора и екстериора, свързано с комфорта на обитаването им.

В програма Арт терапия изследванията ми са в посока признаване и интегриране на професията в обществените нагласи и институциите, механизмите на въздействие върху подобряване качеството на живот на хора с различни тип проблеми, намиране на нови подходи и техники за работа с тях и т.н.

  • Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?

Научните ми постижения са плод на проведените изследвания, откритията и полезните изводи до които съм стигнала, основно по емпиричен път. Така например през годините осъществих редица изследвания върху кубичното пространство като първоизточник за генериране на множество нови, оригинални форми чрез използване на основни формообразуващи принципи – отнемане, ротация и транслация на съставните му елементи и т.н. 

Арттерапевтичните ми изследвания са разнообразни, но от тях бих отличила авторския скулптурен комплект (ТАК-СЕН), в основата на който е заложен Тактилно-сензорния метод за работа. Този инструмент е много подходящ за клиенти с проблеми от различен характер. 

Научно-приложните ми постижения са публикациите, книги, учебници и авторски продукти, които спомагат за приложението на изобразителните изкуства в различни сфери. За специалност Архитектурата съм реализирала два учебника: “Трансформация на куб” (ВСУ, 2013) и „Триизмерни мрежи и релефи с основа квадрат” (ВСУ, 2015). В програма Арт терапия също съм съставител на два сборника, които се използват пряко в учебния процес, както и в практиката – „Практикум по Арт терапия” (НБУ, 2017) и „Арт терапия по мяра“ (НБУ, 2019). 

  • Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?

Фундаменталното раздвоение на личността, предполагам. Животът ми предлага спокойствие, а аз се стремя да си го усложня и да измислям неща, които да влязат в практическа употреба, да помогнат на някого, да направят живота по-подреден, света – по-интересно и търпимо място за обитаване. В известен смисъл се радвам и на професионалното си раздвоение – в архитектурата дефинирам правилност, а в арт терапията – че не съществува такава. Това ми помага да не стигам твърде далеч нито в едното, нито в другото убеждение. 

  • В момента работя върху ……., което ще …….

В момента работя върху два научноизследователски проекта към ВСУ „Любен Каравелов“ – „Цвят, материали и системи за оптимизиране на комфорта на обитаване в учебните зали на ВУЗ“ (ръководител) и „Пространство – среда – архитектура – изкуство – опазване“ (участник), които са фокусирани върху различна тематика, но като цяло се надявам да допринесат за създаването на по-естетична, привлекателна и едновременно с това, комфортна среда на обитаване.

Отделно от това издавам сборник с колектив от дипломирани студенти от НБУ, вече практикуващи арт терапевти: „Житие и битие на арт терапевта“. Надявам се сборникът да бъде полезен, тъй като разкрива интересни страни от професията и съдържа множество практически казуси. 

  • Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?

Нашата област – Изобразителните изкуства е сериозна тема, нерядко подценявана отстрани. Като че ли повечето хора я намират за твърде артистична, което е синоним за свободна от критерии за оценка или неприложима в живота, освен откъм украсителната й функция.  В чисто професионален план, съотнесена към други области, нейният характер е допълващ, развлекателен, подобно на часовете по изобразително изкуство в училище. С радост мога да кажа, че работата ми се възприема с уважение от колегите, след като се запознаят по същество с нея. Предразсъдъците към изкуството са първото нещо, с което се сблъсквам. Впоследствие всичко се променя, но предполагам, че за доста професионални области първото впечатление е повърхностно.   

  • Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Много неща. От една страна – да се осигурят повече и по-достъпни възможности за финансиране, както и да се опрости документацията, която обслужва един научен проект. Често пъти самата документация е собствен научен дял, което отказва много колеги да кандидатстват за финансиране на идеите си, колкото и ценни да са те. Аз съм по-скоро от другите, които в крайна сметка се решават да напишат проект и по този начин да научат нещо ново, макар и далечно от тясната си специалност.  

От друга страна е убеждението ми, че българските учени не трябва да се чувстват трета ръка, когато докладват постиженията си на престижни международни научни форуми. Нашите идеи са оригинални и заслужават висока оценка с практическата си насоченост.

  • Знаете ли че: (малко известен и интересен факт за специалността)

Притеснявам се, че все някой ще знае малко известните факти, с които съм запозната, затова мисля да не рискувам със споделянето им.

  • В свободното си време обичам да: (хоби, спорт)

Уви, хобито ми е да творя през свободното си време – мозайки и керамика, но да признаеш, че през свободното си време се опитваш да се развиваш професионално е малко прекалено.  Обичам да плувам и да изследвам пеша природата.

 


Европейска нощ на учените 2022 г.: