Направи дарение на училище!

Кое беше вдъхновението при вас, за да се занимавате с наука?

Още от ученическите години в Разложката гимназия ме вълнуваше езика – защо баба ми, която е от Банско, не просто говореше, а сякаш пееше; разбирах колко е важно да се научи книжовния език, но защо трябваше съучениците, а и някои учители, да се подиграват на по-бедни деца от селата, когато използваха диалектни думи; трябваше ли ако овладеем книжовния език, да забравим диалекта. 

В Пловдивския университет, където учех българска и руска филология, особено харесвах диалектологията и историята на българския език.  Така реших да се занимавам с езикознание. След една година учителстване в с. Баня се явих на асистентски конкурс по съвременен български език във Висшия педагогически институт в Благоевград и успях. Занимавах се с фонетика на диалектите, сбъдна се мечтата ми не само да слушам, но и да видя диалектната реч /говора на Банско и Гоцелечевско/ чрез акустични сонаграми във Фонетичната лаборатория на Софийския университет под ръководството на проф. Анастасия Мишева. Докторската ми дисертация е „Ритмичната организация на Гоцеделчевския говор“, мисля, че успях да разгадая донякъде магията на тези диалекти.

Разбери повече за БГ Наука:

***

С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания, …

Работното ми място са аудиториите, библиотеките, кабинета в университета и вкъщи и терена.
Вече толкова години преподавам, а все още се вълнувам при всяка лекция, защото аудиторията е различна. Опитвам се да разбера най-новото електронно поколение и да ги заинтригувам. Студентите идват запознати с толкова много неща, но не са достатъчно информирани, те имат широко, но често повърхностно .любопитство и някои смятат, че в Google  и Facebook е цялата информация и тя им е лесно достъпна. Изтъквам, че сериозната научна информация най-често е платена – и в книжарниците, а и в интернет и те имат изключителната възможност да приемат едно придобито с много труд, осмислено и споделено знание. От друга страна дигиталното поколение е по-критично, по-свободно в мисленето си и по-креативно, но тези качества не се използват и развиват достатъчно. 

Оформих лекциите си в Power Point презентации, защото новите поколения предпочитат визуалното представяне на информацията, а също така водя лекциите си под формата на дискусии, стимулирайки студентското участие. Темите по социолингвистика позволяват такъв формат, защото разглеждаме отношението на езика към съзнанието, мисленето, културата, възрастта, пола, регионите, нацията, медиите, политиката. В Благоевград имаме голямо предимство – богатата и гостоприемна библиотека на Американския университет, а и Народната библиотека не е много далеч. 

Още по-вълнуваща е изследователската дейност, но за нея трябва да се осигурят допълнителни възможности и средства, т.е. да се кандидатства с проекти. Спомням си, че в началото на 1990-те думата „проект“ беше мръсна дума, нещо като „печалбарство“, а сега се научихме да оформяме изследователските си идеи и задачи в проектна форма и стриктно да изчисляваме необходимия бюджет. Наскоро приключихме голям европейски четиригодишен проект „Трансфер на знания и академични култури в хуманитаристиката – Европа и страните от Черноморския регион“ с участието на 15 страни. Аз и колегите ми от Международния Балканистичен семинар на ЮЗУ „Неофит Рилски“ имахме възможност да специализираме с месеци в Грузия, Русия, Армения, Азербайджан. Резултатът – шест книги на английски език и три на български език, проследяващи научния и културен обмен между Европа и Черноморието от 18 до 21 век.

Какви са най-големите предизвикателства във вашата научна област? 

Най- голямото предизвикателство пред хуманитаристиката е да не загуби хуманистичния си дух, тя трябва да образова, но и да възпитава и да не страни от костеливите орехи на социалния живот. Езиковедите са изкушени да се затварят в слоновата крепост на своята тясна специалност и пишат така сякаш искат да ги прочетат само 5-10 специалиста. Дори социолингвистите са склонни по традиция да се ограничават в проучвания на градската диалектология и младежкия сленг, а социалното битие на езика е толкова многостранно и важно. Да не говорим за интердисциплинарността и взаимодействието на лингвистиката с историята, социологията, психологията. Избираемите дисциплини все още са ограничени в рамките на един факултет – защо студентите по информатика да не могат да изберат курс по нова българска литература или средновековна философия. Такава е практиката в повечето западни университети.

Как вие (екипът, в който сте) решавате тези проблеми?

През 1991 г. проф. Илия Конев създаде Международния балканистичен семинар като интердисциплинарно звено към Югозападния университет. Той подбра млади учени – езиковеди, литератори, историци, архивисти. Вече 32 години Семинарът издава списание „Балканистичен форум“, което е индексирано в SCOPUS и Web of Science, и на което сега аз съм главен редактор. В рамките на Семинара десетки години организирахме курсове по български език, история и култура за чуждестранни студенти, както и курс по историческа антропология под ръководството на проф. Михаел Митерауер от Виенския университет и проф. Карл Казер от университета в Грац. Студенти и докторанти от тези университети имаха възможност да се срещнат и дискутират интересни антропологични теми със студенти и докторанти не само от Югозападния университет, но и от балканските страни, включени в курса по български език. 

Съвместната ни работата в Балканистичният семинар ни убеди, че задълбочено познание за историческите и социални процеси може да се постигне чрез прекрачване на дисциплинарните граници, така ревниво охранявани от „посветените“. 

Винаги съм работил в екип и на границата на науките. В началото се занимавах с диалектна фонетика и за да постигна по-надеждно знание, трябваше да специализирам акустична фонетика при проф. инж. Анастасия Мишева във Фонетичната лаборатория на БАН. Там се научих да работя със сонограф и да разчитам сонаграми. 

По време на специализацията ми в Копенхагенския университет попаднах на книгата “Man made language” /Човекът създаде езика/ на Дел Спндер и си помислих, че става въпрос за произхода на езика. Думата „man“ в английски език обаче е многозначна и означава както „човек“, така и „мъж“, а авторката имаше предвид, че езикът е създаден от мъжете и дискриминира чрез речника и граматиката си женското присъствие в езика, а оттам и в обществото. Така се породи интересът ми към джендър проблематиката така незаслужено стигматизирана в българското общество, без, разбира се, да се има ясна представа какво означават джендър изследванията – изследвания на социално-езиковите измерения на половите роли , на популярните представи за женственост и мъжественост в различните общества и исторически периоди, които се поддържат главно чрез езика. Да се твърди, че една домакиня в Саудитска Арабия има същата социално – полова идентичност като тази на мениджърка в САЩ поради общия им биологичен пол е абсурдно. От друга стране се отнасям скептично към някои теории, които напълно откъсват биологичния пол от социалния. 

В Копенхагенския университет се запознах с изследванията на Юлия Кръстева, които съчетават виртуозно литературния критицизъм с езиковия дискурсен анализ и психоанализата. Резултатът беше хабилитационният ми труд „Език, пол и власт. Дискурсен анализ на българските модернизации /1930-те и 1960-те години/“1999. Опитах се да опиша българските модернизации чрез анализ на връзката между социално-речевите роли на жените и мъжете и политическите идеологии – на национализма през 1930-те и на комунизма през 1960-те, за да обясня защо комунистическата модернизация се оказа фасадна и неудачна в много отношения. Използвах /авто/биографичен анализ, критически езиков анализ, исторически анализ и психоаналитичен анализ. В Университета на Ливърпул имах краткосрочна специализация „История, език, психоанализа“ при проф. Тимоти Ешплант. Хабилитационният ми труд получи радушен пример, излязоха положителни рецензии през 1990 – те и не разбирам днешните политически джендърни истерии, на хора, които дори не знаят какво означава думата „gender“ т.е. „род“.

Цялата статия, както и други подобни, можете да прочетете в Брой 168 на списанието.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!