Направи дарение на училище!
- Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота
Павлина Димитрова, доцент, доктор по икономика с научна специалност „Счетоводна отчетност, контрол и анализ на стопанската дейност“ към Висше училище по агробизнес и развитие на регионите – Пловдив. Заместник-директор на Департамент по “Икономика и управление” във ВУАРР.
- С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания, …
В дейностите, които извършва ежедневно един преподавател се преплитат предизвикателството, творчеството, непрекъснато надграждане както на собствените знания, така и на уменията за балансиране между лични и професионални ангажименти. Към момента повишавам квалификацията си в областта на информационните технологии (както и всички мои колеги) с цел да бъда полезна при обучението на студентите в електронна среда. Covid-пандемията несъмнено промени живота на цялото общество. И естествено трябва да се адаптираме към това. Качественото образование се базира не само на отлични професионални умения, но на постоянната комуникация със студентите. Винаги търся обратната връзка – каква е степента на разбираемост на учебния материал, необходимо ли е да се представят повече практически примери, как тълкуват студентите понятията, яснота на нормативната база и т.н.
Заедно с преподавателската дейност участвам в конференции и форуми, изнасям лекции по пограма Еразъм +, разработвам статии и учебни помагала, изпълнявам административни задачи, свързани с длъжността ми. Включена съм в екипа на проект INVEST, като ВУАРР е един от 5-те български Висши училища включени в такива университетки мрежи. Визията на INVEST е да създаде модерен единен европейски университет като студентите могат да провеждат част от обучението си в Нидерландия, Финландия, Гърция и Словакия.
- Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?
Научните ми интереси и публикации са в областта на Счетоводната отчетност. За периода 2002-2020 г. съм разработила над 70 статии, доклади, учебници и учебни помагала, самостоятелна монография. Целта на научните трудове е да се предложат усъвършенствания в теоретичен и практико-приложен аспект. Проблемите свързани с отчетността няма как да се изчерпят. От една страна се дискутират въпроси, свързани с текущото счетоводно отчитане -терминология, нормативна уредба. От друга страна периодичното счетоводно отчитане несъмнено също е обект на внимание. С бурното развитие на дейността на големи корпорации все по-остра е нуждата от оповестяване не само на финансова, но и на нефинансова информация. Потребителите на отчети се нуждаят от своевременна, прозрачна и целево-структурирана информация.
В последните ми трудове се дискутират въпроси как и къде се оповестява нефинансовата информацията, спазват ли се нормативните изисквания, достатъчна и изобщо изцяло полезна ли е тя. Усилията трябва да бъдат насочени и към нарастване сравнимостта на информацията за всеки икономически сектор. Предложенията за оптимизация са на база проведени емпирични изследвания като се използва богат научен инструментариум, вкл. и статистически.
- Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?
Това е професия, която трябва да се упражнява единствено с любов. Желанието да стана преподавател и учен се зароди в мен още в 1 курс на студентската скамейка в Икономически Университет-Варна. Несъмнено за това допринесоха от една страна моите преподаватели, а от друга – подкрепата на родителите ми -интелектуалци, които също бяха ангажирани в образованието. Считам, че може да се допълни и вътрешната, лична мотивация. Тя е на-важният стимул, защото за тази професия ти не влизаш готов, но ако “гориш” за нея – няма как да не успееш да се развиваш.
Професията е изключително хуманна. Социалният аспект на преподавателската и научно-изследователска дейност е дълбок. Надявам се, все по-голяма част от гражданите на една държава да продължават да осъзнават, че благосъстоянието на едно общество се базира на качеството и предоставените възможности за образование.
- В момента работя върху …….
До скоро на преден план беше завършването на редакцията на годишната колективна монография на ВУАРР на тема “Актуални счетоводно-финансови проблеми в контекста на глобализация на икономиката”. В нея взех участие с публикацията “Публичност на нефинансовата информация относно екологичната политика на предприятията от обществен интерес в България”.
Подготвям и доклади за няколко конференции до края на годината, вкл. и в Международна практическа конференция на ВУАРР на тема “Предизвикателства пред устойчивото регионално развитие, породени от пандемията COVID-19”-25.11.2021.
- Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?
Проблемите, както и във всяка професионална област са многобройни.
Ключов проблем е липсата на държавно финансиране на научните изследвания за частните висши училища. Би трябвало да е налице равнопоставеност между университетите поради факта, че към всички преподаватели са поставени еднакви наукометрични критерии. Този въпрос многократно е бил дискутиран, но все още не е решен.
Разработването на научна публикация е свързано не само с инвестиция на много труд и време, но и с необходимостта от комуникация с различни организации. Всяко емпирично изследване се базира на практически числови величини или анкети. Ако в обхвата на извадката се включват предприятия, които не са задължени да оповестяват публично данни, набирането на такива е изключително трудно. В тези случаи това се явява “бариера” пред изследователя. Очевидно е, че трябва да се търсят варианти не само да се засилят връзките практика – университет по отношение на набиране на студенти на работа, но и за подпомагане на научните изследвания.
Друг съществен проблем е липсата на стипендии за студентите в частните ВУЗ – ове. Така биха се подпомогнали учащи с желание да се развиват, като се стимулира и конкуренцията между самите студенти. Известно е, че качествено образование се постига там, където има конкуренция. В този аспект, трансферирането на знания от преподавател към студент би било и полезно, и целесъобразно.
Достъпът до световноизвестните бази данни (напр. Scopus) винаги е бил бариера пред българските учени. За определени времеви период се осигурява достъп до тях, но във всеки друг момент входът е платен. Залагането на определени наукометрични изисквания към учените би трябвало да е свързано и с някакво решение на проблема с ползването на публикации от гореспоменатите бази.
- Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?
На първо място, общественото осъзнаване, че научният работник полага труд не просто да напише “доклад или статия без стойност”, а че научната дейност е в полза на цялото общество.
На второ място, отдавна дискутираният проблем- финансирането на научните изследвания. Но това директно кореспондира с посоченият проблем на първо място. Когато настъпи осъзнаване за значимостта на науката, тогава би била налице и политическа воля за разрешаване на този проблем. Като страна – членка на ЕС, за България трябва да се заложат толкова средства за изследвания в бюджета, като дял от БВП, колкото и за всяка друга държава с подобни на нашата страна икономически показатели.
На трето място, би било целесъобразно, за издигане имиджа на българската наука да се рейтингуват български издания като разработките са преведени и на английски език. Целта е всеки потребител на такъв тип информация да има възможност да ги ползва. Към момента като висококачествени се възприемат само публикации в определени световни бази данни, но достъпът до тях е изцяло платен.
- Знаете ли че: (малко известен и интересен факт за специалността)
Да се разбере логиката и философията на счетоводството означава да се осъзнае и практическата дейност счетоводство в съвсем друга светлина.
Човешкият фактор, при осъществяване на счетоводната отчетност, никога не би могъл да бъде заменен от автоматизираните информационни системи. Особено това важи за оповестяването на нефинансовата информация и възникналото предизвикателство за квантифицирането на такъв тип информация.
- В свободното си време обичам да: (хоби, спорт)
В случаите, когато имам свободно време релаксирам сред природата, плувам и чета книги. Вълнуват ме теми, свързани със старите български обичаи и с природата.