Интервю с доц. Мариана Кънева от ИФТТ „Акад. Георги Наджаков“ – БАН

Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота

МАРИАНА КЪНЕВА, д-р, доц., ИФТТ „Акад. Георги Наджаков“ – БАН.

С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания …

Експеримент, обсъждане на резултати, литературни справки, писане на статии и книги, рецензии за научни списания, преподавателска и редакторска дейност, понякога и писане на проекти.

Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?


РЕКЛАМА:

***

Научно-фундаменталните ми приноси са в областта на разработване на нови методи за създаване и изследване на оптични вълноводи в електрооптичните кристали литиев ниобат (LN) и литиев танталат (LT) за нуждите на интегралната оптика (IO) и оптоелектрониката:
1. Оптимизиране на технологията за създаване на планарни оптични вълноводи чрез протонен обмен (РЕ).
2. Определяне на физичните условия и процеси, чрез които технологичните параметри влияят върху фазообразуването и следователно върху параметрите на получаваните протонно-обменни вълноводи.
3. Предлагане на различни технологични модификации за получаване на вълноводи с нови параметри. Разработване на метод на двустъпален протонен обмен с междинно отгряване, с който се получават дълбоки вълноводи с много голямо изменение на показателя на пречупване без повреждане на повърхността.

Установка за вълноводна Раманова спектроскопия

4. Създаване на нов метод – вълноводна Раманова спектроскопия, за изследване на фазовия състав на слоевете. Разработване на комбинирана методика за идентификация на фазите и разпределението им в дълбочина, за относителния дял на всяка фаза в многофазовите протонно-обменни слоеве, еволюцията на вълноводните параметри във времето и фазовите трансформации при термично третиране.

Ползата от тези изследвания е възможността за създаване по бърз и евтин начин на редица интегрално-оптични елементи, използвани като главна част на сензорните IO чипове за различни фотонни устройства. Тези устройства съдържат различни IO компоненти като модулатори, съединители, поляризатори и т.н. Най-важните от тях са фазовите модулатори и интерферометричните Мах-Цендер модулатори, с приложение при различни навигационни прибори (най-вече жироскопи) и в други системи за контрол (напр. сензори за електрично поле или температура). Предимствата на устройствата, използващи оптични вълноводи, получени с PE в LN (PELN), са възможността за работа при по-високи оптични мощности и по-малки дължини на вълната, отколкото тези с вълноводи, получени с термична дифузия на титан в същия кристал, както и поляризиращото действие на PE вълноводи, поради което не се налага в устройството да се въвежда допълнителен поляризиращ елемент, необходим за работата на много от сензорните елементи. По този начин PE вълноводи подобряват работата на устройството, предотвратявайки допълнителни загуби.

Като приложни приноси мога да спомена участие в конструирането и внедряването на лазер с пари на чиста мед, патента за едноивичен Мах-Цендер модулатор (изключителна простота на конструкцията и възможности за миниатюризация), тестването на един от моделите за влакнестооптични модулатори на Honeywell преди внедряването му в производство, както и някои приноси от научно-образователни и научно-популярни дейности, като съавторство в книги и издания, посветени на историята на образованието в СУ.

Едноивичен Мах-Цендер модулатор в PELN (патент и лабораторен модел)

Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?

Вроденото любопитство и вдъхновяващата роля на природата, както и потребността от такъв тип занимания, породена и поддържана от семейната традиция и приятелската среда.

Какво допринесе за развитието ви като изследовател? (обучение, ръководител, работа в индустрията, стипендия в чужбина, екип …)

Родителите ми на първо място, екипът на Лаборатория „Оптика и спектроскопия“ и групата по интегрална оптика в ИФТТ, отчасти и други екипи, с които съм работила в НИИСО, ИФП СО РАН (Новосибирск) и Изследователския център на Honeywell ATS (Финикс, Аризона).

Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?

Липса на добра реклама и мениджмънт, лошо финансиране (в т. ч. и крайно недостатъчното финансиране на научните изследвания от страна на държавата), водещо в някои случаи до демотивация и маргинализация. Прекомерно наукометриране и администриране, което не се налага и отчасти води до деформация в мотивирането за правене на качествена наука с достатъчна задълбоченост и честност. Понякога некомпетентност, мудност и неадекватни критерии.
Друг проблем е търсенето на непосредствена практическа полза от науката за обществото и икономиката. Най-често практическата полза идва доста по-късно, понякога дори след няколко поколения.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Да се подобри бюджетното финансиране и критериите за оценяване на научните проекти. Да се прилагат единни критерии за получаване на научни степени и звания, може би да се създаде отново нещо като бившата ВАК. Да не се търси непременно непосредствена практическа полза от науката за обществото и икономиката. Образователната система да произвежда по-грамотни млади хора. Да се възстанови престижът на заниманията с наука.

Трябва ли да се говори за наука и защо?

Да, за да има повече силно мотивирани и по-малко случайно занимаващи се с наука хора. Иска ми се да се опитам да отговоря и с три цитата от трима велики учени и популяризатори на науката:
„Контактът между интелектуалеца и масите не бива да се губи. Той е необходим за възвисяването на обществото и в също толкова голяма степен – за обновяването на силите на самия интелектуалец“. (Алберт Айнщайн)
„Мисля, че е важно хората да имат някакво основно понятие от наука, за да могат да вземат информирани решения в един все по-високо научен и технологичен свят“.
(Стивън Хокинг)
„Наша отговорност е да направим каквото можем, да научим каквото можем, да усъвършенстваме решенията и да ги предадем нататък“. (Ричард Файнман).


Участия в Европейската нощ на учените:

2011: Постер и модел за изложба в ЦУ – БАН в Нощта на учените.
2012: Изложба живопис „Другата страна“, ЦУ – БАН съвместно с доц. д-р Вихрен Чакъров, участие и корица на сборника „СТЪПКИ 5“.
2013: Виртуална изложба „Фотопалитра“, корица и участие в сборника „СТЪПКИ 6“
2014: Фотоизложба „Точка на замръзване“, корица и участие в „СТЪПКИ 7“.
2015: Куратор на фотоизложбата „Дифракция“ с авторски снимки от доц. д-р С. Тончев; корица и участие в сборника „СТЪПКИ 8“, музикално слайдшоу „Магията на светлината“ с авторски снимки от доц. д-р Светлен Тончев.
2018: Участие, журиране и корица на „СТЪПКИ 9“.
2019: „СТЪПКИ 10“ – участие, журиране, корица и представяне на сборника във Вечерта на талантите на учените.


Европейска нощ на учените 2022 г.: