Интервю с доц. Филип Мачев, Геолого-географски факутет, СУ „Св. Кл. Охридски“

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on email

 

1. Бихте ли се представили на нашите читатели?

Казвам се Филип Мачев, завършил съм Немската езикова гимназия „Ернст Телман“ в гр. Ловеч и СУ „Св. Климент Охридски“, специалност Геология. Работил съм 4 години като геолог в бившето ДСО „Редки метали“. През 1986-1990 г. бях редовен аспирант (докторант) в МГУ „М.В.Ломоносов“ в Москва, където защитих кандидатска (докторска) дисератия. От 1990 г. съм преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“ (последователно старши асистент, главен астистент, доцент и професор) в Геолого- географския факултет. Два мандата съм бил ръководител на катедра „Минералогия, петрология и полезни изкопаеми“, един мандат заместник декан и един мандат декан на факултета (2015-2019 г.). Понастоящем съм най-щастливият пенсионер на Земята.

2. Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?


РЕКЛАМА:

***

СУ „Св. Климент Охридски“ – всички знаят с какво се занимава

3. Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?

През 1978 г. (първи курс студент) бях поканен от преподавателите си доц. Стилиян Московски и доц. Живко Иванов да взема участие в експедиция „Родопи“ – договор с тогавашния Комитет по Геология за съставяне на нова геоложка карта на Централните Родопи. Участието ми 4 години в експедицията и работата ми в ДСО „Редки метали“ (търсене и проучване на находища на уран) ме убедиха, че без сериозна теоретична (научна подготовка) изпълнението на тези задачи е трудно, дори невъзможно. Поради това кандидатствах и за аспирантура и успешното и завършване ми отвори вратите на СУ „Св. Климент Охридски“, където можех да упражнявам любимата си професия, да се занимавам с наука и да преподавам на бъдещите геолози, да споделям и с тях получените от научната ми работа резултати.

4. Може ли да разкажете повече за своя проект към ФНИ?

Проектът, който ръководя е по линия на двустранното сътрудничество „България- Русия“ и има за цел изучаването на еклогитите от Родопския масив и Южен Урал. Еклогитите са вид метаморфни скали, които се образуват при високо и ултрависоко налягане, дълбоко под земната повърхност (до 120-140 км дълбочина). Тяхното изучаване (можем да ги наблюдаване днес върху земната повърност) ни позволява да определим закономерностите и спецификата в хода на тяхната геоложка еволюция, като основа за геоложки корелации. Родопите и Урал представляват орогенни посройки с различна възраст и установяването на тяхната геоложка еволюция може да позволи извеждането на общи закономерности при протичане на тези процеси. Извън научната част на проекта той дава възможност за академичен обмен, участия в научни конференции, контакти с колеги от Руската федерация и използване на аналитичната база на институтите и Университета партньори. В аналитично отношение българската геология е изостанала на светлинни години от световната.

5. С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея. 

В същност това е доклад на базата на 4 страници резюме пред 13 Всесъюзно петрографско съвещание през м. септември 2021 г. в Иркутск, Русия, със заглавие „Р-Т еволюция на еклогитите от Родопския масив (България)“. Той беше посветен на еволюцията на еклогитите от Ардинската литотектонска единица, Централни Родопи. Представени са данни за химизма на скалите и скалообразуващите минерали, образувани на различни етапи на метаморфизма на скалите. Определени са Р-Т условията на метаморфизма по време на високо (ултрависоко) баричния етап и на последвалите гранулитов и амфиболитов фациес на метаморфизъм. Въз основа на това е изведен и Р.Т хода на метаморфизма.

 

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

 

6. С какво проект ът ще допринесе във вашата организация и научна област?

Резултатите от работата по проекта ще допринесат за изясняване на хода на геоложката еволюция на част от скалите от т.н. Родопски масив (Ардинска и Крумовишка литотектонски единици). Тези резултати ще допринесат и за повишаване на качеството на обучение на студентите от специалност Геология, които ще получат нова, съвременна информация за геологията на България.

7. Как оценявате работата на екипа си?

Екипът е съставен от специалисти, които взаимно се допълват като знаия и умения в областта на метаморфната петрология. Това обуславя всетранното изучаване на обектите и получаване на максимално пълна информация за тях, за да може направените изводи и заключения да са обосновани. В това отношение екипът работи като добре смазан механизъм вече по втори проект по линия на двустранно сътрудничество „България-Русия“.

8. Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?

За съжаление все по-малко.

9. Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

Да не се колебаят. Макар и не добре заплатено, това е прекрасно занимание. Ако работите това, което обичате може спокойно да кажете, че цял живот не сте работили. Няма нищо по-прекрасно от това да седнеш спокойно на стола и блажено да се отпуснеш след успешно решен проблем или успешно проведен експеримент. Чувството е неописуемо.

10. Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Драстично намаляване на броя на университетите и те да се превърнат в истински научни центрове, както е по света. Българската наука е тотално изостанала по отношение на техническото си въоръжение – аналитичната и експериментална апаратура е недостатъчна и в повечето случаи вече морално остаряла. За последен път ФНИ проведе сесия за закупуване на научна инфраструктура преди повече от 10 г. Институтите на БАН са твърде много, някои от тях с дублиращи се функции. Може би е добре да се създадат няколко научни центъра, които да обединят институтите – Център по химически, биологически и т.н. науки по подобие на Центъра по науки за Земята в Потсдам, Германия.

11. Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа?

Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време? Имам най-прекрасното хоби на света, занимавам се с пчеларство. У доволствие да наблюдаваш тези изключително работливи, организирани, интелигентни деца на природата, за които Айнщайн казва, че ако изчезнат, ще изчезне и човечеството