Търсене
Close this search box.

Интервю с доц. Филип Мачев, Геолого-географски факутет, СУ „Св. Кл. Охридски“

Интервю с доц. Филип Мачев, Геолого-географски факутет, СУ „Св. Кл. Охридски“

Интервю с доц. Филип Мачев, Геолого-географски факутет, СУ „Св. Кл. Охридски“

Интервю с доц. Филип Мачев, Геолого-географски факутет, СУ „Св. Кл. Охридски“


Направи дарение на училище!



***

 

1. Бихте ли се представили на нашите читатели?

Казвам се Филип Мачев, завършил съм Немската езикова гимназия „Ернст Телман“ в гр. Ловеч и СУ „Св. Климент Охридски“, специалност Геология. Работил съм 4 години като геолог в бившето ДСО „Редки метали“. През 1986-1990 г. бях редовен аспирант (докторант) в МГУ „М.В.Ломоносов“ в Москва, където защитих кандидатска (докторска) дисератия. От 1990 г. съм преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“ (последователно старши асистент, главен астистент, доцент и професор) в Геолого- географския факултет. Два мандата съм бил ръководител на катедра „Минералогия, петрология и полезни изкопаеми“, един мандат заместник декан и един мандат декан на факултета (2015-2019 г.). Понастоящем съм най-щастливият пенсионер на Земята.

2. Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?


Разбери повече за БГ Наука:

***

СУ „Св. Климент Охридски“ – всички знаят с какво се занимава

3. Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?

През 1978 г. (първи курс студент) бях поканен от преподавателите си доц. Стилиян Московски и доц. Живко Иванов да взема участие в експедиция „Родопи“ – договор с тогавашния Комитет по Геология за съставяне на нова геоложка карта на Централните Родопи. Участието ми 4 години в експедицията и работата ми в ДСО „Редки метали“ (търсене и проучване на находища на уран) ме убедиха, че без сериозна теоретична (научна подготовка) изпълнението на тези задачи е трудно, дори невъзможно. Поради това кандидатствах и за аспирантура и успешното и завършване ми отвори вратите на СУ „Св. Климент Охридски“, където можех да упражнявам любимата си професия, да се занимавам с наука и да преподавам на бъдещите геолози, да споделям и с тях получените от научната ми работа резултати.

4. Може ли да разкажете повече за своя проект към ФНИ?

Проектът, който ръководя е по линия на двустранното сътрудничество „България- Русия“ и има за цел изучаването на еклогитите от Родопския масив и Южен Урал. Еклогитите са вид метаморфни скали, които се образуват при високо и ултрависоко налягане, дълбоко под земната повърхност (до 120-140 км дълбочина). Тяхното изучаване (можем да ги наблюдаване днес върху земната повърност) ни позволява да определим закономерностите и спецификата в хода на тяхната геоложка еволюция, като основа за геоложки корелации. Родопите и Урал представляват орогенни посройки с различна възраст и установяването на тяхната геоложка еволюция може да позволи извеждането на общи закономерности при протичане на тези процеси. Извън научната част на проекта той дава възможност за академичен обмен, участия в научни конференции, контакти с колеги от Руската федерация и използване на аналитичната база на институтите и Университета партньори. В аналитично отношение българската геология е изостанала на светлинни години от световната.

5. С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея. 

В същност това е доклад на базата на 4 страници резюме пред 13 Всесъюзно петрографско съвещание през м. септември 2021 г. в Иркутск, Русия, със заглавие „Р-Т еволюция на еклогитите от Родопския масив (България)“. Той беше посветен на еволюцията на еклогитите от Ардинската литотектонска единица, Централни Родопи. Представени са данни за химизма на скалите и скалообразуващите минерали, образувани на различни етапи на метаморфизма на скалите. Определени са Р-Т условията на метаморфизма по време на високо (ултрависоко) баричния етап и на последвалите гранулитов и амфиболитов фациес на метаморфизъм. Въз основа на това е изведен и Р.Т хода на метаморфизма.

 

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

 

6. С какво проект ът ще допринесе във вашата организация и научна област?

Резултатите от работата по проекта ще допринесат за изясняване на хода на геоложката еволюция на част от скалите от т.н. Родопски масив (Ардинска и Крумовишка литотектонски единици). Тези резултати ще допринесат и за повишаване на качеството на обучение на студентите от специалност Геология, които ще получат нова, съвременна информация за геологията на България.

7. Как оценявате работата на екипа си?

Екипът е съставен от специалисти, които взаимно се допълват като знаия и умения в областта на метаморфната петрология. Това обуславя всетранното изучаване на обектите и получаване на максимално пълна информация за тях, за да може направените изводи и заключения да са обосновани. В това отношение екипът работи като добре смазан механизъм вече по втори проект по линия на двустранно сътрудничество „България-Русия“.

8. Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?

За съжаление все по-малко.

9. Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

Да не се колебаят. Макар и не добре заплатено, това е прекрасно занимание. Ако работите това, което обичате може спокойно да кажете, че цял живот не сте работили. Няма нищо по-прекрасно от това да седнеш спокойно на стола и блажено да се отпуснеш след успешно решен проблем или успешно проведен експеримент. Чувството е неописуемо.

10. Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Драстично намаляване на броя на университетите и те да се превърнат в истински научни центрове, както е по света. Българската наука е тотално изостанала по отношение на техническото си въоръжение – аналитичната и експериментална апаратура е недостатъчна и в повечето случаи вече морално остаряла. За последен път ФНИ проведе сесия за закупуване на научна инфраструктура преди повече от 10 г. Институтите на БАН са твърде много, някои от тях с дублиращи се функции. Може би е добре да се създадат няколко научни центъра, които да обединят институтите – Център по химически, биологически и т.н. науки по подобие на Центъра по науки за Земята в Потсдам, Германия.

11. Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа?

Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време? Имам най-прекрасното хоби на света, занимавам се с пчеларство. У доволствие да наблюдаваш тези изключително работливи, организирани, интелигентни деца на природата, за които Айнщайн казва, че ако изчезнат, ще изчезне и човечеството


Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!



***

Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.  

Еднократен (Вечен) абонамент​​

Списание “Българска наука” излиза в PDF и ePub и може да се изтегли и чете от компютър, таблет и телефон. Достъпа до него става чрез абонамент, а възможността да се абонирате еднократно позволява да можете да достъпите всички бъдещи броеве без да се налага никога повече да плащате за списанието.