Интервю с доц. Деница Стефанова, Фармацевтичен факултет на МУ – София


Безплатна доставка за Канчета с Научни картинки:

***

 

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Казвам се Деница Стефанова и съм доцент по токсикология във Фармацевтичен факултет на МУ – София. През 2017г. защитих своята докторска степен на тема: “Токсикологично охарактеризиране на наноразмерни системи“.  Притежавам  специалност по  “Токсикология и токсикологичен анализ”,  придобита в Медицински университет – София. Член съм на EUROTOX, Научно дружество по токсикология, Българско научно дружество по фармация и Български фармацевтичен съюз.

 


Разбери повече за БГ Наука:

***

Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?

Историята на Фармацевтичен факултет, Медицински университет, София води началото си от далечната 1951 г. и от тогава има за цел да обучи високо  квалифицирани фармацевти, практикуващи в аптеки, фармацевтични изследователи и други здравни специалисти чрез различни програми за придобиване на званието магистър-фармацевт. Наред с преподавателската дейност, основните интереси на нашата работна група са насочени към лекарствената токсикология и нанотоксикологията. В лабораторията по „Клетъчно култивиране и нанотоксикология“  към Катедра „Фармакология, фармакотерапия и токсикология“ се разработват и използват методи, които дават познание за различни фармакологични и токсикологични механизми на биологично активни вещества от природен и синтетичен произход, любезно предоставени ни от нашите колаборатори. 

 

Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?

Мечтите са основна движеща сила при всеки човек. При мен копнежа да се занимавам с наука се зароди още в детството. По време на своето обучение като студент по фармация имах възможността практически да се докосна до науката чрез участието ми в международна обменна програма на студенти, Национален фармацевтичен университет Харков, гр. Харков, Украйна и в програма за международно сътрудничество, образование и обучение „Еразъм“ в Университет  Сиена, Катедра „Природни науки“, гр. Сиена – Италия. 

 

 

Имате ли одобрен проект в последната сесия на Фонд научни изследвания, как се казва той и какви ползи ще има той за науката и живота на обикновения човек?

Да, ръководител съм на младежки проект: „ Разработване на нови потенциални мулти-таргет лекарствени средства за лечение на болестта на Паркинсон“.  Болестта на Паркинсон представлява прогресиращо невродегенеративно заболяване със социална значимост. То се дължи на недостиг на допамин, чиито дефицит се установява при  дегенерация на допаминергичните неврони в субстанция нигра, структура в мозъка, която контролира двигателната активност.  Болестта засяга от 7 до 10 милиона души по света, 1.2 милиона от които на територията на Европейския съюз. Поради увеличаващата се продължителност на живота и факта, че  болестта засяга предимно хора в напреднала възраст се очаква, че до 2050 г. броят на болните ще достигне 20 милиона. До настоящия момент точните патогенатични механизми на болестта на Паркинсон не са напълно изяснени и няма адекватна терапия, която да постига високи нива на ефикасност и добър къмплайънс от страна на пациентите. Най-новите тенденции в лекарствения дизайн са насочени към разработването на мултифункционални лекарства, взаимодействащи с няколко мишени, които дават обещаващи резултати за такива комплексни заболявания. Този проект цели да продължи и надгради нашите досегашни изследвания в областта на невродегенеративните заболявания, в които успешно беше приложена стратегията за разработване на нови потенциални лекарствени средства с комбинирано действие за лечение на Паркинсон, като структурни аналози на мелатонин. Беше синтезирана нова серия съединения, производни на индол-3-пропионовата киселина. Съединенията бяха проучени, а за някои това предстои по отношение на тяхната токсичност, невропротекция и възможност за преминаване през кръвно-мозъчната бариера в различни ин витро модели.

 

С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея

Последната ни публикация е озаглавена“ Study on the Neuroprotective, Radical-Scavenging and MAO-B Inhibiting Properties of New Benzimidazole Arylhydrazones as Potential Multi-Target Drugs for the Treatment of Parkinson’s Disease“ и е публикувана в престижното  списание „Antioxidants” с IF (2022) = 7.675. Тя обобщава нашите проучвания върху серия хидразонови производни на 1,3-дизаместения бензимидазол-2-тион, който структурно наподобява молекулата на мелатонин. Направен е първоначален токсикологичен скрининг на новосинтезираните съединения върху различни субклетъчни и клетъчни ин витро тест системи. Последователно са проследени невропротективните ефекти на съединенията в модели на индуциран оксидативен стрес и е проучена способността им да инхибират човешки МАОB ензим. 

 

Има ли бъдеще науката в България и как го виждате Вие?

Науката в България има бъдеще и то е в ръцете на младите последователи и в познанието, което получаваме от нашите преподаватели. В настоящия момент се откриват все повече възможности за международни обучителни курсове, програми и колаборации, които биха могли да обогатят и повишат компетентността на научните работници.

 

 

Как оценявате работата на екипа си?

Екипът, който ръководя се състои от шестима участника. Това са гл. ас. Неда Анастасова  (Институт по органична химия с център по фитохимия, БАН), която заедно с Куентин Радев (студент по фармация, Софийски университет, София) синтезират  новите съединения; гл. ас. Надя Христова-Авакумова (Катедра Биофизика към МУ, София) извършва спектрофотометричните и кинетични изследвания на радикал-улавящите свойства; инж. Мария Аргирова (Институт по органична химия с център по фитохимия, БАН) е отговорна за теоретичните изчисления; ас. Ирина Георгиева (секция „Липид-белтъчни взаимодействия“ в ИБФБМИ-БАН) провежда изследвания, за определяне преминаване през кръвно – мозъчна бариера и доц. Деница Стефанова (Фармацевтичен Факултет, МУ, София), осъществява токсикологичното и фармакологично охарактеризиране на веществата.
Това са изключително целенасочени и компетентни колеги, тясно специализирани в съответната област. Работим заедно хармонично и продуктивно, което доведе до публикуване на няколко съвместни научни статии в престижни списания, както и до  участието ни в международни и национални конференции..  

 

Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?

Мога да подкрепя този отговор със цифри. От година, в която преподавам във Фармацевтичен факултет (2015 г.) до сега, съм ръководител и консултант на над 25 дипломанта от българско и чуждестранно обучение по фармация. Някои от тези студенти избират да надградят своето обучение и стават докторанти в Катедра „Фармакология, фармакотерапия и токсикология“. Това  показва, че студентите по фармация  имат желание и интерес да се занимават с научна и експериментална дейност и да продължават да се  квалифицират. 

 

 

Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

Да се занимаваш с наука изисква много търпение, страст и енергия. Търпение, защото много често изисква време и очакваните резултати не винаги са на лице. Понякога са необходими месеци работа, за да се премине през даден проблем в експерименталната постановка и дизайн на експериментите.  Страст, защото тази работа е много комплексна и не винаги лесна и ако я няма страстта, човек, лесно се отказва и отчайва. Енергия, защото мозъкът никога не почива. Но когато видиш успеха от собствения си интелектуален труд, личното удовлетворение е огромно и човек се чувства горд и пълноценен. 

 

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Много често общественото мнение за учените в България е изкривено или манипулирано. Но ще оставя този отговор за политиците и ръководителите на различните университети и научни институти. Международните класации показват, че науката  в България е на високо ниво. Според авторитетната класация на Станфордския университет 17 българи са в топ 1 % на учените в света за цялостен принос в науката. Това трябва да даде реална оценка и представа за нашата работа.

 

Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

В професионален план съм работила в аптека и във фармацевтична компания. Но вече съм сигурна, че Университетът е моят оазис. През свободното си време танцувам, спортувам, уча италиански език, пътувам и чета. Всичко това ме допълва като личност и зарежда с енергия, любов и оптимизъм.

 

Автор на интервюто: Неда Анастасова


Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.