Безплатен курс „Комуникация на науката“

Доц. Александър Живков в планината Фуджисан (Япония) заедно с професор Серхио Арагон от университета в Сан Франциско=

Доц. Александър Живков е роден в село Чупрене, община Белоградчик. В общинския град той завършва средното си образование с отличие. Кандидатства в  Медицински университет – София и е приет в специалност „Дентална медицина“. В трети курс се премества в Биологичния факултет на СУ със специалност „Молекулярна и функционална биология“ и специализация „Биофизика“. След няколко години работа в Института по електроника на БАН започва аспирантура в  Московския университет и Института по биофизика на Руската академия на  науките. От 1992 г. работи в Института по физикохимия на БАН, където през 1996  г. е защитава дисертация самостоятелно, без научен ръководител и без  консултант. В последствие е ръководител трима докторанти.
Доц. Александър Живков е работил в Русия, САЩ, Япония, Франция, Белгия и Германия съвместно с редица известни професори в областта на физикохимията и  колоидната химия. Научните му интереси са в областта на оптиката и електро оптиката на дисперсните системи (много малки частици във водна среда). 

Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това? 

Разбери повече за БГ Наука:

***

Още от гимназията химията ми беше много интересни, а имах и страхотна учителка. Тя само умееше да обяснява разбираемо и интересно. Винаги аз правех демонстрационните експерименти. Затова ме наричаха „химикът“. Пристигайки в столицата, като момче от дълбоката провинция, имах ниско самочувствие, но се оказа, че съм най-добрият. Колегите дори не ме пускаха да влизам преди тях на изпитите, защото смятаха, че след като аз съм минал те няма да си вземат изпита. Още в първи курс в Медицински университет – София асистентите ми казваха: „Момче, ти не си за тука, трябва да се занимаваш с наука„. Ходих в кръжок по биохимия и биофизика, участвах в научни конференции, даже получих първа награда за конструиране на  прибор за измерване еластичността на човешка кожа.  

Кога осъзнахте, че стоматологията не е за Вас? 

Първите две години денталната медицина ми харесваше, тъй като се учеха предмети като химия, биохимия, физика, биофизика и др., но след трети курс, като влязох в клиниката, осъзнах, че това нещо не е за мене. И тогава като дойде новият професор Стоилов (сега член-кореспондент), веднага разбра, че всъщност съм призван за наука, взе ме да работя с него и ме прехвърли в Биологичния факултет. 

Имате ли одобрен проект в последната сесия на Фонд научни изследвания,  как се казва той и какви ползи ще има той за науката и живота на обикновения  човек? 

Последният проект, по който работя заедно с бившата си докторантка и настоящ  асистент в Катедра по медицинска физика и биофизика към Медицински университет – София, д-р Светлана Христова, е на тема: „Електрични свойства на S – протеина на SARS-CoV-2 вируса при точкови мутации и посттранслационни модификации при хипергликемия“. Използвайки компютърни методи ние изследваме мутанти на коранавируса, като изчисляваме енергия на свързване между S-протеина на вируса и ACE2 рецептора на епителните клетки. Въз основа на което може да се предскаже тяхната способност да заразяват, тоест тяхната контагиозност. Нашите резултати  обясняват например по-високата заразност, но по-ниската патогенност на варианта омикрон. В най-скоро време ще публикуваме 2 научни статии на тази тематика. 

С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея. 

Последната ми статия беше със заглавие „Колоидни частици от монтморилонит с адсорбиран цитохром c: ин витро цитотоксичен ефект върху клетъчна култура от рак на дебелото черво“. Цитохром c е белтък, имащ основна роля във вътрешният път на апоптозата (програмирана клетъчна смърт). В раковите клетки активирането на този път е потиснато. Директното прилагане на цитохром c е неефективно, защото той е  хидрофилен (водоразтворим) и не може да премине през хидрофобната (водонеразтворима) цитоплазмена мембрана. Затова ние решихме да използваме колоидни частици, които да натоварим с този белтък, тъй като раковите клетки са способни да фагоцитират (поглъщат) извънклетъчни частици. Нашите ин витро  експерименти с клетъчна култура от рак на дебелото черво показват, че колоидните  частици от монтморилонит с адсорбиран цитохром c имат потенциал за приложение в антираковата терапия на повърхностни неоплазми на кожата и храносмилателната система (устна кухина, хранопровод, стомаха, йеюнума и дебелото черво). 

Има ли бъдеще науката в България и как го виждате Вие? 

Има бъдеще, но за съжаление е ограничено поради дефицит на кадри и финансиране. Дори когато се закупи апаратура, не може да се използва пълноценно поради липсата на кадри, най-вече в БАН, където заплатите са много ниски. Поради това все повече млади учени се насочват към чужбина или частния сектор. 

Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област? 

За огромно съжаление забелязвам, че все по-малко хора искат да се занимават с колоидна химия и физикохимия. Причината затова донякъде е, че са едни от най трудните дисциплини и самите студенти още по-време на следването ги недолюбват и не се насочват към тях в бъдеще. Финансовият аспект също има ключова роля в избора на бъдеща област на занимание за младите учени, а физикохимията и колоидната  химия не са възможно най-атрактивните. Дори когато бях в САЩ ми направи впечатление, че отношението към физикохимията е същото. Студентите се насочват към дисциплини, които са „по-лесни“ за изучаване и за намиране на добре заплатена работа в бъдеше като органична химия. 

Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават  с наука в България? 

Едно е да назубриш материала и да го възпроизведеш, съвсем друго е в науката, където се иска да имаш творчески заложби, да измисляш, да правиш нещо ново, като решаваш проблеми, които до този момент не са решени, или откриваш нови свойства и явления. И затова се иска да имаш тази дарба още от детството. В науката винаги съм се движил, воден от любопитство, от желание да открия нещо ново, или да поправя грешките на другите, но никога от желание да направя кариера. Ако тези колебаещи се хора отговарят на този профил, то определено науката е тяхното призвание. 

Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време? 

Планината е моето хоби и място за отдих. Станах планинар още като студент в  София. В Рила и Пирин съм изпадал в тежки ситуации през зимата, но никога не съм се предавал, затова и съм оцелявал в почти безнадеждни ситуации. Най-високите върхове, които съм изкачвал, са до 4 000 метра надморска височина. Тези върхове са в планината Сиера Невада в Съединените щати. Не мислете, че съм много смел, не бих  посмял да скоча с парашут, например, нужно ми е да чувствам земята под краката си. Имам вродена потребност да катеря нагоре, докато стигна най-високото място, като коза, изглежда че със зодията Козирог съм получил и тази заложба. Така е и в планината, така е и в науката, то човек какъвто е в живота, какъв е и в науката. 

Автор на интервюто: Трифон Попов

сп. "Българска Наука", брой 168 (Този брой е безплатен)