Направи дарение на училище!

Петър Теодосиев: Първо можете ли да кажете кой сте и къде се намираме?

Дмитрий Казаков: Ние се намираме в лабораторията по теоретична физика на Обединения институт за ядрени изследвания. Лабораторията по теоретична физика е създадена през 1956 г. заедно с Института. Първият директор на лабораторията е академик Боголюбов. Можете да видите неговият портрет тук. Намираме се в офиса на директора на лабораторията. В момента аз съм директорът. Казвам се Дмитрий Казаков. Член съм на Руската академия на науките. Както казах, това е Лабораторията по теоретична физика. 

Всъщност това е доста голям теоретичен институт. Имаме хора, които работят в различни направления на теоретичната физика, включително Физика на елементарните частици, Ядрена физика, Физика на кондензираната материя и Математическа физика. Всички заедно в лабораторията наброяваме повече от 200 физици от много държави. Осемнадесет са държавите-членки на Обединения институт и при нас има хора от всички тях. Също така има и хора от други държави, които временно работят в лабораторията. В момента в лабораторията работят хора от общо 25 държави, включително Индия, Иран, Япония, Китай и други. И разбира се, както казах, от държавите-членки на Обединения институт.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Петър Теодосиев: Можете ли да обясните защо Теоретичната физика е толкова важна и да кажете повече за Вашата област на работа?

Дмитрий Казаков: Добре. След като Институтът беше основан, е било решено да има отделна лаборатория по теоретична физика. Та тази лаборатория е трябвало да получава подкрепа от проучванията на института. В момента имаме хора, които работят заедно с експериментатори от различни лаборатории, като например Лабораторията по физика на високите енергии, Лаборатория ядрени проблеми, Лаборатория ядрени реакции, но разбира се, имаме и чисто теоретични изследвания. 

Казах, че всичко е започнало с Физика на елементарните частици, но не само с нея. Обхващаме голям брой области и това е свързано с изследванията в института. Също така си сътрудничим с хора по целия свят във всички области на теоретичната физика, най-вече в Ядрената физика и Физиката на елементарните частици, които са основни теми на института. 

Знаете ли, развитието на науката невинаги е равномерно – има няколко области, които са водещи. В момента Физиката на елементарните частици е една от водещите и разработването на големи ускорители е из целия свят и с цялото това развитие. И също така има разбира се нови области, които се появяват като IT технологиите например. Така например днес в института, ние имаме суперкомпютърен център с голям суперкомпютър и той наистина заема много съществена част в това изследване. Ние поставихме началото на този суперкомпютър тук в лабораторията на института и в някои области на теоретичната физика като най-новите изчисления се извършват на този суперкомпютър. Например в момента имаме водещи проекти в Института, като един от тях е нов ускорител, който е в процес на изграждане и е колайдер на тежки йони. Много изследвания са направени покрай този колайдер, в частност теоретични изследвания. Много интересна научна област се появява с този колайдер, понеже ние мислим, че сблъсъкът на тежки йони ще ни позволи да повторим какво се случва в Неутронните звезди, какво се е случило в началото на Вселената, когато е съществувала тази гореща и плътна материя. Много хора мислят, че нова форма на материя е създадена по онова време. И ние можем да пресъздадем тази нова форма на материята като осъществим сблъсък на тежки йони. Това е много интересна нова област за изследване, която не е свързана с високо енергийни ускорители, като например в Женева, но е свързана с опредлени условия, които могат да бъдат достигнати при този колайдер на тежки йони. Така че това е сложно теоретично проучване, което включва суперкомпютърния център и ние мислим, че най-вероятно ще има нова разработка, постигната с нашия ускорител, и също теоретично развитие. В същото време, много очаквания са свързани с големия адронен колайдер в Женева, та много хора работят около този колайдер, понеже вярваме, че там ще се появи нова физика. До този момент за съжаление сме открили само Xигс бозона в Женева, но не и супер симетрията или някакви други нови идеи например. Но все пак не се отказваме и мислим, че новата физика така или иначе ще се появи и продължаваме с нашето проучване около тази област, около големия адронен колайдер. 

Нова разработка от последните години е свързана с Космологията. В днешно време Космологията ни показва, че обикновената материя е само 4% от енергийния баланс на Вселената и приблизително 25% е тъмна материя. И това е една от горещите теми на прочуването из целия свят и всички работят много усилено по тази тема, предлагайки много нови модели на тъмна материя, но това все още е отворен въпрос. Кой знае какво ще стане скоро. Нещо ще бъде открито експериментално и теоретичните модели ще трябва да бъдат готови. Следователно ще трябва да бъдем подготвени да обясним това ново поле и може би да предложим нова физика. Така че следим какво се случва около тази експериментална програма за изследване на тъмната материя. Още една гореща тема, която също е широко разпространена по целия свят и нашият институт също се занимава с нея, е Неутрино физиката (Физиката на неутриното). Всички са в очакване на нови открития в Неутрино физиката (Физиката на неутриното) и да се решат пъзели в Неутрино физиката (Физиката на неутриното) и разбира се теоретичните модели трябва да бъдат на първа линия. Трябва да предполагаме, трябва да опитваме да разбираме, трябва да насочваме учените, занимаващи се с експерименти, накъде да вървят и ние организираме специална група неутрино физици (физици по неутриното) тук в теоретичната лаборатория, за да проследят тази тема.

Петър Теодосиев: Можете ли да разкажете повече за Вашето поле на работа – Квантова теория на полето и как участва в световната картина?

Дмитрий Казаков: Първоначално лабораторията стартира през 1956 г. и когато Боголюбов е бил неин ръководител, разбира се неговият личен интерес е бил важен за развитието, а той е бил велик човек в Квантовата теория на полето. Така, че неговата книга с Ширков за Квантова теория на полето е нещо като Библия за много поколения физици. Квантовата теория на полето е някак традиционно прочуване тук в лабораторията и ние продължаваме да правим това. Лично аз участвам в много изследвания, свързани с Квантовата теория на полето. И по-скоро ситуацията е такава, че стандартният модел, който считаме за стандартен модел на физиката на елементарните частици, е много добре установен модел. В същото време всички разбират, че това не е краят на историята в природата. Така, че една от загадките е включването на гравитацията в цялата картина, а квантовата гравитация все още не съществува. Това е научната област на квантовата теория на полето, която да се развие в посока на квантовата гравитация и след ситуацията с Големия адронен колайдер, когато не се появи нова физика, хората започват да се обръщат назад към основите на квантовата теория на полето, за да видят дали имаме нови възможности с нова физика, с ново развитие на квантовата теория на полето и локалната квантова теория на полето или вероятно идеите на теорията на струните все още са интересни и вероятно ще се доразвият и може би обединят с локалната квантова теория на полето. По целия свят, а също така и тук в лабораторията, очакваме с нетърпение ново развитие на квантовата теория на полето, по-специално имайки предвид квантовата гравитация, която е т.нар. непренормируема квантова теория на полето. Хората започват да търсят нови подходи към непренормируемите теории. Например ние осъществихме и аз лично участвах активно в това да се опитваме да създадем нови методи за неренормализациионни теории – пресмятане на амплитуди, поведение на групата за пренормировки и високо енергийно поведение и проблемът за унитарността и пренормировката на теориите, които не могат да се пренормират. Днес това са областите на развитие тук и по света.

Петър Теодосиев: Можете ли да кажете повече за българското участие тук?

Дмитрий Казаков: Когато институтът стартира толкова години назад, България беше една от държавите-членки включени към института от самото начало и българските физици също бяха част от ръководството на института, имаме няколко български физици, които са били заместник-директори на института. В момента отново имаме заместник-директор, който е българин, след толкова години. В тази лаборатория също имаме група от български физици. Един от ключовите хора беше академик Тодоров, който работеше заедно с Боголюбов. Има няколко известни книги за квантовата теория на полето, като един от авторите е академик Тодоров. В момента имаме доста по-малко хора от България или поне в теоретичната лаборатория, понеже по онова време имахме добра група. Та много по-малко са днес и това е жалко, защото те са добре дошли и ние бихме предпочели повече български физици да работят тук, по-специално във физика на елементарните частици. Но знаем, че в България също не е най-доброто време в момента от гледна точка на финансите и всичко останало, и Българската академия на науките. Вярваме, че ситуацията ще се подобри и ще имаме повече българи. Те са много добре дошли тук. Имаме няколко, но бихме имали още. По-специално, в различни области днес имаме хора в отдел Физика на елемнтарните частици, в отдела Ядрена физика и в отдела Кондензирана материя. И колкото повече имаме, толкова по-добре. Така че мислим, че заедно най-вероятно бихме могли да помогнем на българските физици някак, ако имаме млади хора тук и те се върнат в последствие в България и помогнат на Вас в развитието. Знаете, че тази година е годината на България в Обединения институт и се очакваше, че миналата година трябваше да отидем в България на заседание на Комитета на Пълномощните представители, но изглежда, че тя е преместена за тази година. Така, че с нетърпение очакваме да отидем в България през ноември ако ковид ситуацията го позволява. Също така планирам да говоря за българските физици по повод идването в София.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!