Направи дарение на училище!

Димитър Тодоров завършва НМПГ „Акад. Л. Чакалов“ с профил физика. След това се дипломира бакалавър специалност „Инженерна физика“, Физическия факултет, СУ „Св. Климент Охридски“. Към края на трети курс става член на „Групата по физика на плазмата и газовия разряд“. Магистратурата му продължава в областта на физика на плазмата. А към момента е докторант, като темата на дисертацията му е в областта на източниците на отрицателни водородни йони.

1. Вие сте записал да учите Инженерна физика. Как се стекоха обстоятелствата, че да Ви заинтригува точно това?

Да, като бакалавърът завърших специалност инженерна физика. Първоначално смятах да уча информатика, но в последния момент се разколебах. Може би една от причините е, че в училище (НПМГ) бях профил физика, а другата е че физиката е нещо доста необятно и колкото повече научаваш за дадено нещо, толкова по-интересно ти става. За нещастие след като започнеш да се занимаваш с физика разбираш, че е толкова необятна наука, че нямаш време да разбереш всичко, което ти е интересно и трябва да се насочиш към някакво тясно направление. Но все пак това е едно от хубавите неща. Колкото и да четеш, винаги има нещо ново, което да научиш.

2. Какъв беше моментът, в който осъзнахте, че именно това искате да е вашето занимание? С какво смятате, че щяхте да се занимавате иначе?

 Както казах, когато завърших гимназия реших, че искам да продължа да се занимавам с физика. Тогава не съм мислил много напред, какво ще правя след като завърша (а може би трябваше…). Иначе човек се занимава с това, с което го сблъска съдбата. Какво щеше да бъде, ако не бях избрал физиката не се знае. Програмирането е една опция, макар че от моя скромен опит на мен ми изглежда малко скучно, но може би просто в началото е така, а като навлезеш става интересно.

3. А как решихте да запишете докторантура?

 Хаха, добър въпрос. Тук смятам да цитирам една картинка в phdcomics.com за това, кои записват докторантура: “Foolish young people without a job” („Глупави млади хора, без работа”).

Разбери повече за БГ Наука:

***

4. Има много скептицизъм, когато се каже, че се занимаваш с наука тук в България. Много от завършилите още бакалавър се насочват към чужбина. Обмислял ли сте да учите сходна специалност, но извън България?

 В България наука може да се прави. Да, трудно е, но не е невъзможно. Иначе мислил съм за чужбина, но никога сериозно. Все още не ми се напуска България. Но смятам, че това е дълга тема, така че ще спра дотук.

5. Какво смятате, че пречи на науката в България, за да се развива така, както би ни се искало?

 Финансовият въпрос е в голяма степен двигателния апарат на нещата. Дори да имаш добре оборудвана лаборатория, трудно се намират млади хора, които биха искали да се занимават само заради това, че им интересно. Някои заминават за чужбина по някакви програми и продължават да се занимават с наука, а други просто се насочват в друга насока, която е по-добре заплатена и по-малко време отнемаща. Защото, в науката не е като да си на фиксирано работно време и когато приключих да си ходиш. Тя изисква отдаденост.

6. С какво се занимава вашата лаборатория?

Както споменах, съм част от „Групата по физика на плазмата и газовия разряд” във Физически факултет към СУ „Св. Климент Охридски”. И както подсказва името, тематиката ни е свързана с газови разряди и плазма. Към момента дейността ни е в две направления – теоретична и експериментална работа.

Теоретичната е свързана с моделиране на отрицателни водородни йони за допълнително нагряване на термоядрена плазма, разработени с оглед на международния токамак ITER (BATMAN (BAvarian Test MAchine for Negative ions) и SPIDER (Source for the production of Ions of Deuterium Extracted from RFplasma – в превод на бълг. – източник на отрицателни деутериеви йони, извлечени от високочестотна плазма)), както и на матричния източник разработван в лаболаторията на групата ни.

Експерименталната е свързана с работа по матричен източник и оптимизиране на дейността му.

(бел. на интервюиращия: ITER е международен токамаков инженерно-изследователски проект, създаден с цел да докаже научната състоятелност и технологичната осъществимост на производствен (не експериментален) термоядрен реактор. Думата „токамак“ идва от руския израз „ТОроидальная КАмера в МАгнитных Катушках“ и е експериментално устройство с тороидална форма, т.е. подобна на кравай форма, в което се създава и удържа високотемпературна плазма. Главната цел на провежданите експерименти е да се постигне управляем термоядрен синтез, който е един от най-перспективните бъдещи енергийни източници.)

7. Това опасно занимание ли е ? На мен ми звучи страшно! Може ли да избухне например и вредно ли е за околните? Вие като занимаващ се в тази сфера застрашен ли сте по някакъв начин?

Самите източници на отрицателни водородни йони са напълно безопасни. Единствената опасност се крие в използването на водород, защото както знаем при взаимодействие с кислород при определени условия е силно избухлив газ. Но затова се взимат предпазни мерки и досега не съм чувал да е имало инциденти.

Относно ITER и термоядрения синтез, това е процес на сливане на леки ядра ( бел. на интервюиращия: Атомното ядро е центърът на атома, в който е съсредоточена основната му маса и неговата структура определя химическия елемент. То е съставено от един или повече протони и нула или повече неутрони.  Броят на протоните и неутроните в едно ядро са свързани – в леките ядра те са приблизително равни, докато по-тежките ядра имат по-голям брой неутрони. ), докато в съществуващите атомни централи енергия се получава при делене на ядра. За да протече процеса на сливане (или т.нар. термоядрен синтез) е необходимо да приложим енергия отвън – чрез Джаулово нагряване, електромагнитни вълни и високо енергетични снопове от неутрални водородни/деутериеви атоми.

Ако образно казано дръпнем шалтера, на който и да един от споменати източници на енергия реакцията моментално спира. Или казано по-успокояващо – термоядреният синтез осъществяващ се в установките на Земята няма начин да стане неконтролиран. И другото е, че при него почти няма радиоактивен отпадък.

8. Разбрах, че сте бил на workshop във Варшава през студентските си години. Какви изследвания провеждахте там?

 Точно така. В четвърти курс, когато бях бакалавър имаше възможност да се отиде на студентски уъркшоп във Лабораторията по тежки йони към Варшавския университет (това беше първия уъркшоп, през следващите години се проведоха още два, ако не ме лъже паметта). На самия уъркшоп бяхме 7 човека от България, 8 от Испания и 3-ма от Полша.

Реално изследвания не сме провеждали. По-скоро имахме възможност да се сблъскаме с това, какво е истински експеримент. Разделиха ни на няколко групи, като всяка имаше отделна задача. Аз бях в групата, която трябваше да прави гама-спектроскопия, имаше още групи за йонна оптика, теоретична ядрена физика, измерване живота на възбудени нива и още няколко, за които в момента не се сещам.

Въпреки че експериментите бяха нещо не толкова сложно (нямаше да откриваме нищо ново), трябваше да направим всяка стъпка самостоятелно, е имахме си двама ръководителя, които да ни помагат. Иначе задачите които трябваше да направи нашата група включваше конструиране на мишената, настройване и калибриране на детекторите и обработка на резултатите – всичко това ни отне две седмици работа по почти цял следобед. Иначе си спомням, че в деня в който ни бяха заделили време на ускорителя се оказа, че нещо се беше повредило. И не можеше да ни осигури необходимите йони, за които си бяхме сметнали мишената. Наложи се в последния момент да се прави нова.

Пред синхотрон-а в Лаболаторията по тежки йони, Варшава по време на студентски workshop

Представяне на резултатите от проведения експеримент, по време на workshop във Варшава

 9. През 2014-та сте бил на ESCAMPIG (http://www.escampig2014.org/program.html), как Ви се стори обстановката там? Какви да наблюденията Ви върху чуждестранните екипи, с които се срещнахте?

 Ако трябва да бъда честен има конференции и конференции. Тази беше от тези конференции, които не са от толкова високо ниво. И за да не ме разбере някой грешно – конференцията е доста голяма, посещава се от доста големи имена в сферата на физика на плазмата, но повечето резултати, които се представят са от съвсем текуща работа. Как да кажа…  някак си по-скоро среда видиш, кой върху какво работи или да се запознаеш с някой, с който да обсъдите бъдеща съвместна работа. Специално на тази конференция имаше и много докторанти като мен. Това беше първата ми международна конференция. Беше време за сверяване на часовника.

Следващите конференции, които имах възможността да посетя, вече бяха по-тясно свързани с моята тематика. Имах възможността да се запозная с много повече хора, както и да науча и разбера доста повече неща.

Пред постера по време на ESCAMPIG-2014 с колежка от Казахстан 

10. Бил сте и в Германия на лятно училище. Ще ни разкажете ли малко повече?

Това беше точно преди да започна магистратурата си. Беше лятно училище, организирано от Института по физика на плазмата Макс-Планк. Лятното училище беше относно физика на плазмата съответно и се провеждаше в сградата на института, където се помещава и стеларатора Wendelstein 7-X (установка за термоядрен синтез с магнитно удържане на плазмата, подобна на токамака, но с по-сложна конфигурация на магнитното поле).

Продължи една седмица, като всеки ден имахме лекции по различни тематики – физика на плазмата, токамаци, стеларатори, числено моделиране на плазма, диагностика и т.н.. Училището беше много интересно и полезно. Лекторите бяха едни от водещите имена във физика на плазмата, пък и имах възможността да обменя контакти с много колеги (също студенти) от най-различни държави и да се запозная с работата им.

В края имахме и обиколка из института и видяхме процеса на строене на Wendelstein 7-X. Всъщност ни казаха, че ние ще сме едни от последните хора, които ще го видят отвътре, защото тъкмо предстоеше да монтират и последния модул от кожуха на стеларатора.

11. А с какво се занимавате в момента?

 В момента основно се занимавам (колко успешно не знам) с писане на дисертация, а отскоро и водя упражнения по физика в Техническия университет.

12. Разбрах, че Сте участвал в създаването на проекта „Докторантски чай“. За какво става въпрос?

 Първо силно е да го наречем проект и второ не съм участвал в неговото създаване. То е по-скоро една идея, която на мен ми хареса и реших да се включа, така че да помагам с каквото мога. Реално отскоро се занимавам по-активно и почти веднага си намерих помошници, на които много благодаря.

Иначе „Докторантският чай” беше част от един проект на Физическия факултет за подпомагане на докторантите. Идеята беше да се организират ежеседмично срещи, на които всеки да има възможност да представи, с какво се занимава, както и да се опознаем самите докторанти. Ако ви е интересно може да посетите страницата на „Докторантския чай” (https://phdtea.wordpress.com/) – там има малко повече информация, както и за предстоящите теми, за които ще се говори на чая.

13. Това е доста идеалистично начинание. Смятате ли, че ще продължи традицията си и след завършването на проекта?

 Дори да е такова, много често науката се движи от идеалисти (особено в България), така че мисля че ако има достатъчно упорити хора, нещата ще продължават не само да се случват, но и да стават по-добри. А иначе от началото на година чая бих казал, че върви много добре и то донякъде заслугите са твои (бел. на интервюиращия: обръща се към мен, тъй като сме колеги от университета и от скоро помагам в организирането на „Докторантския чай” J ).

14. Какви са бъдещите Ви творчески планове така да се каже?

Творческият ми план е да седна и да си напиша дисертацията в близките два-три месеца. А за по-далечното бъдеще… има време, напоследък съм на максимата живей за момента.

15. Как Ви промениха годините в университета? Промениха ли мирогледа Ви?

 Не бих казал, че годините в университе са ме променили. Относно мирогледа, той се промени. Доста неща осъзнах, че не са така както съм си мислил. Но по-добре да не говорим за тях, защото някои са песимистични, а все пак трябва да сме оптимисти.

16. Какво Ви дава работата? Как Ви вдъхновява?

 Хаха, на този етап я разглеждам като хоби, което за щастие не ти бърка в джоба, а само ти отнема от времето. Макар че ако трябва да бъдем искрени в доста голяма степен нямаш фиксирано работно време и си имаш своята свобода, така че просто от теб си зависи как ще си направиш програмата.

17. Как си почива един учен след дългия работен ден?

 Не мисля, че в края на работния ден ученият и обикновеният човек се различават. А специално за мен формулата е среща с добри приятели и студена бира. Винаги работи. Е, в зависимост от деня дозировката е различна J. Така че наздраве!

„Всяка конференция си има и официална вечеря, а понякога върви и със забавления”.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!