Интервю с Борис Хаджийски, директор на Регионален исторически музей – Пазарджик

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on email

Етнографската експозиция.

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Казвам се Борис Хаджийски и изпълнявам длъжността директор на Регионален исторически музей – Пазарджик от 12 години. В последните девет години съм председател на Управителния съвет на Сдружение „Български музеи“, в което членуват 124 музея и художествени галерии.
От 2015 година членувам в българо-американската комисия за опазване на културното наследство на България.

Борис Хаджийски

Каква е основната функция на един директор на музей?

Четири са основните функции на един директор не само на музей, а и на всяка друга институция, тъй като принципите на мениджмънта следва да се прилагат навсякъде, за да успява организацията. Планиране, мотивиране, организиране и контрол – това са най -важните функции, които не бива да се забравят. Бих изтъкнал последната функция като най – трудна и същевременно ангажираща по-голямата част от времето на един ръководител.


РЕКЛАМА:

***

Може ли да разкажете накратко за музея и от кога съществува?

Музейното дело в Пазарджик води началото си още от втората половина на XIX в. Стефан Захариев, виден представител на пазарджишката интелигенция, пръв осъзнава необходимостта да се проучи и съхрани историята на родния край. Той посещава 113 селища в каазата, събирайки ценни сведения с исторически и етнографски характер, които използва за своя забележителен труд „Географико-Историко-Статистическо описание на Татар-Пазарджишката кааза с една харта и таблица за различни стари памятници“, отпечатан през 1870 г. във Виена. Този негов труд е оценен като най-доброто краеведческо изследване, направено у нас преди Освобождението. Тъй като в книгата авторът се основава до голяма степен на описанието на археологически находки, тя поставя и началото на по-сетнешните поселищни проучвания на българските археолози. Към читалище „Виделина“ Захариев създава сбирка от старини – монети, археологически паметници, църковни ръкописи и документи.
След Освобождението интересът към стрините не намалява. Започват и първите професионални изследвания на археологическото наследство – разкопки на крепостта Цепина при с. Дорково (1879 г.), тракийското светилище на нимфите край с. Огняново (1896 г.), обхождане и описание на исторически местности и културни паметници, дело на чужденци и български учени – изследователи. Възрожденската традиция за събиране и опазване на богатото наследство от старини е продължена и от местни родолюбци, обединени около културното средище читалище „Виделина“.
На 28 януари 1911 г. XIV-то ОНС приема Закон за старините. Това насърчава настоятелството на читалище „Виделина“ и на 24 февруари 1911 г. членовете му вземат решение:
„Да се турне началото на музея при читалището като за уредник на него се натоварва г-н д-р Илия Матакиев“.
През същата година, на няколко заседания на настоятелството, се правят изменения и допълнения в устава, като на 13 декември 1911 г. се прибавя нова глава:
„При читалището се урежда музей, съдържащ старини с възпитателно и историческо значение, събрани от града, околията и други места в Царството“.
На 13 декември 1911 г. музеят в Пазарджик официално започва своята дейност.
През войните (1912-1918) активната културна дейност на читалището спира, а уредникът д-р Матакиев участва и в трите войни като военен лекар.
През 1923 г. читалищният деец Иван Войводов – учител, адвокат и общественик, прави дарение на читалището, като поставя условия за разгръщане на музея в града и създаване на Археологическо дружество. През 1924 г., на общо събрание на читалището, е взето решение за „уреждане на археологически музей и съставяне на археологическо дружество“. Музеят е именуван на дарителя Иван Войводов. Същата година се учредява и археологическо дружество „Бесапара“, което функционира до 1935 г.
На 16 юни 1924 г., на общоградско тържество, е открита първата музейна експозиция в една от стаите на читалището.
Първите дарители, обогатили сбирките на музея, са Иван Гуринов, Георги Машев, Тодор Мумджиев, Бончо Дянков. През следващите години, благодарение на щедрите дарения на родолюбиви пазарджишки граждани, научните обиколки и археологическите проучвания, фондът на музея значително нараства. Постъпват хиляди документални и веществени паметници, много от тях уникати, въз основа на които се изгражда по-късно експозицията на Общия народен музей. Археологическите, етнографските, историческите, географските проучвания често се предоставят на утвърдени специалисти в своята област. С научна цел посещават музея видни български учени – проф. Г. Кацаров, проф. Б. Филов, проф. д-р Ив. Велков и др., които публикуват у нас и в чужбина постъпилите за съхранение в сбирките културни паметници.
Настъпилите промени след края на Втората световна война водят до преустройство в сферата на културната дейност. В края на 1951 г., с Постановление № 1608, се поставя началото на нова структура на музеите в страната През 1952 г. музеят при читалище „Виделина“ преминава към Околийския народен съвет под названието Общ народен музей, преименуван впоследствие, съобразно административно-териториалното деление на страната, в Окръжен народен музей (1959 г.) и Окръжен исторически музей (1967 г.).

Къща-музей К. Величков

През 1960 г. се поставя началото на отделите Археология, Етнография и Възраждане, Революционно движение, Социалистическо строителство. През 1967 г. е открита и мемориалната експозиция в къщата на Константин Величков, а през 1974 г. в къщата на Никола Христович е разкрита етнографската експозиция към Историческия музей.
Новият културен комплекс – модерната сграда на Окръжния исторически музей, както и съвременните експозиции, отразяващи историческото минало на Пазарджишкия край от палеолита до съвременността, са открити през 1980 г.
Настъпилите промени в България след 10 ноември 1989 г. се проявяват и в областта на музейното дело. С решение на Министерството на културата през 1990 г. са променени названията на отделите в общоисторическите музеи в страната. През 1995 г. в три от залите на музея е разкрита нова експозиция – „Пазарджик след Особождението до 40-те години на XX в.“. През 2008 г. основно е обновена и експозицията „Възраждане и национално освободителни борби“.
През 2000 г. пазарджишкият музей получава нов статут с постановление на Министерския съвет – обявен е за Регионален исторически музей.
Регионален исторически музей – Пазарджик е един от най-авторитетните музеи в страната. Във фондовете му се съхраняват над 85 000 движими културни ценности, като някои от тях са гостували в САЩ, Япония, Канада, Германия, Франция, Норвегия, Испания, Италия, Дания, Швейцария и други държави.
Музеят е бенефициент на множество национални проекти и партньор на различни институции по проекти на Европейския съюз. РИМ-Пазарджик организира периодично Международни и Национални конференции, кръгли маси, симпозиуми.
В сградата на музея е създадена достъпна среда за хора с увреждания.
На Учредителното събрание на Сдружение „Български музеи”, проведено на 30 ноември 2012 г. в град Русе, Регионален исторически музей – Пазарджик, представляван от своя директор Борис Хаджийски, е избран за председател на Управителния съвет на сдружението. Три години по-късно, на 26 ноември 2015 г., РИМ – Пазарджик е избран за председател на УС за втори пореден мандат, а на 30 ноември 2018 г. – за трети мандат. Членове на Сдружението към 1 юли 2021 г. година са 124 национални, регионални, общински и частни музеи.
Регионален исторически музей – Пазарджик е член на Международния съвет на музеите (ИКОМ).

Селищна могила Юнаците

С какво би се похвалил музеят? С кое най-много се гордеете?

В последните пет години музеят изгради и вече притежава модерни фондохранилища на площ от 400 кв. м, което беше изключително важен приоритет в нашата политика. По този начин всички движими културни ценности се намират в среда, която гарантира тяхното правилно съхранение и физическо опазване.
За последните 12 години сме реализирали 24 проекта на обща стойност около 450 000 лв., чрез които сме провели археологически проучвания, осигурили сме достъпна среда за хора с увреждания, реставрирали сме и сме заснели хиляди движими културни ценности.
За последните 12 години музеят е издал 25 научни труда, които включват единадесет последователни тома на Годишник на РИМ-Пазарджик, сборници от научни конференции, монографии.
Музеят е осигурил достъпна среда за всички посетители.
Музеят, представляван от своя директор, е председател на Управителния съвет на Сдружение „Български музеи“ вече три последователни мандата – от учредяването на сдружението през 2012 г. досега.
Музеят разполага с екип от млади и амбициозни специалисти, които са мотивирани да изпълняват мисията, която ни е отредена от обществото.

Какво бихте казали на бъдещите посетители и защо да дойдат и да Ви посетят?

В своята 110 годишна история Регионален исторически музей – Пазарджик е съхранил над 85 000 музейни единици от различни исторически епохи. Част от това голямо културно наследство е представено в пет постоянни експозиции. В зала „Археология“ бъдещите посетители имат възможност да се запознаят с богатата колекция от предмети, открити по време на археологическите проучвания на праисторическите селищни могили до Ракитово, Калугерово, Капитан Димитриево, Огняново и Юнаците. Особен интерес представляват керамичните орнитоморфни фигури, открити на селищна могила Юнаците, които формират една колекция от над 120 броя, единствената позната засега от Балканите и Югоизточна Европа. Експозицията представя богата и разнообразна по форми и орнаментика керамика, колекция от остродънни чаши, известни в археологическата наука като чаши тип „Юнаците“, глинена пластика (човешки и животински фигурки), култово обреден реквизит (култови масички, олтари и амулети), които са били използвани в практикуваните култове и магически действия, колекция от мраморни оброчни плочи, въоръжение на средновековен воин и много други свидетелства от Праисторията, Античността и Средновековието.
Зала „Възраждане” представя Пазарджик и региона през епохата на Българското възраждане и участието на населението в националноосвободителните борби и Априлското въстание ( 1876 г. ) до Освобождението през 1878 г. Експозицията е изградена от оригинали, представящи богатите колекции във фондовете на музея: оръжие, монети, вещи на занаятчийските сдружения, старопечатни книги. Над 200 оригинални експоната организират тематичните центрове на експозицията-икономическото развитие на Пазарджик като стоково тържище; борбата на населението за самостоятелна българска църква, за българска просвета и образование, за национално освобождение. От епохата на Възраждането, наред с експонираните вещи и документи на занаятчийските съсловия, посетителите могат да видят и колекцията от книги и щампи на един от първите книгоразпространители в Българско – хаджи Найден Йованович (1805-1859 г.), издал повече от 35 книги, много щампи и литографии с образите на българските царе.
Зала „Нова история” е организирана в три отделни, но взаимносвързани зали. В първа зала са представени важни за Пазарджик личности, част от органите за местно самоуправление след Освобождението. Централната част от експозицията е посветена на най-известните исторически и архитектурни паметници в града в ново време – църквата „Св. Богородица” и Старата поща. Показани са и планове на града от началото на XX век, дело на видни пазарджишки архитекти. Във втора зала са представени някои традиционни занаяти, характерни за града – шивачество, въжарство, шапкарство, кошничарство, тенекеджийство и др. Отделено е и особено внимание на селското стопанство чрез много снимки, документи и оригинални материали, които дават представа за начина на селскостопанското производство през миналия век. Трета зала е посветена на училищното дело. В експозициите са представени културно-просветните, спортни и благотворителни дружества и организации в града, дело на местната интелигенция. Представени са и важни за Пазарджик творци, с особено значение за културния живот – писатели, поети, художници, журналисти, музиканти и др.

Централната сграда на музея

Етнографската експозиция на музея представя материалната и духовна култура на населението от пазарджишкия край, който обхваща част от Средногорието, Родопите и Горнотракийската низина. Самата тя е разположена в къщата на Никола Христович, паметник на българската възрожденска архитектура, дело на брациговски майстори. По архитектурен стил сградата принадлежи към пловдивската възрожденска барокова къща. Тук са събрани и съхранени ценни свидетелства за бита, поминъка и духовната култура на пазарджишкото население. Те оформят 15 колекции: предмети от градския бит, облекла, занаятчийски инструменти и произведения, уреди за обработка на земята и за дърводобив, архитектурни детайли, народни музикални инструменти, предмети на народната култура.
Филиал на Регионален исторически музей – Пазарджик е къщата музей „Константин Величков“. Възстановеният интериор на традиционната възрожденска уредба, работната стая с богато изписани стени и алафранга, оригиналните материали и богатата фотодокументална експозиция разкриват народополезната работа на Константин Величков – виден възрожденски просветител, активен участник в национално-освободителните борби, политик и държавник в следосвобожденска България, писател, преводач и художник. Къщата музей е едно от утвърдените средища за културни прояви и чествания. Традиционните Величкови дни заемат значимо място в културния календар на града.
Обект на музея е и „Селищна могила Юнаците“ – археологическа недвижима културна ценност с национално значение, като следва да отбележим, че резултатите от 45 – годишните проучвания на могилата дават своя сериозен принос за обогатяване на европейската наука, най-вече с откритията за структурата на селищата, домостроителството, икономиката, духовния живот и погребални практики на най-древните обитатели на могилата, живеели тук през халколита и ранната бронзова епоха.
След изграждането на модерни фондохранилища, в следващите три години усилено ще работим, за да подготвим приятна изненада за бъдещите посетители, като им предоставим ново, интерактивно експозиционно пространство.

Има ли наука в музейната работа и каква е тя?

Музеят е културна и научна организация, която издирва, изучава, опазва и представя културни ценности, природни образци и антропологични останки с познавателна, образователна и естетическа цел съгласно чл. 24 от Закона за културното наследство.
Всички изброени по-горе дейности са тясно свързани с науката. Археологическите проучвания, теренните етнографски проучвания, историческите изследвания от различни епохи обогатяват българската и световната наука в различните нейни аспекти.
Музеят издава ежегодно и богата научна книжнина – годишници, монографии, сборници от международни и национални конференции. Там намират място изследвания от различни области на познанието. В редица музеи работят специалисти с научни степени, които същевременно са и едни от най-добрите български изследователи в съответната научна област.

Как музеите могат да помогнат на образованието?

Музеите активно се занимават с възпитанието на нашите деца чрез множество и най-разнообразни образователни програми, разработени в самите институции. Регионален исторически музей – Пазарджик е партньор по Националната програма „Осигуряване на съвременна образователна среда“, модул „Музеите като образователна среда“. Провеждат се открити уроци с ученици, организират се различни образователни игри.
За десета поредна година музеят провежда програмата „Лято с музея“. Проектът включва теоретични и практически занимания с разнообразна историческа тематика, като основната идея е да разшири знанията и да носи емоции на участниците чрез една разходка в миналото.

Как държавата може да помогне на музеите в България?

Държавата е призвана да се грижи за културното наследство на нацията, като значителна част от това наследство се съхранява, изучава и популяризира в музеите, което означава, че всички правителства следва да имат единна политика – оказване на повече внимание, полагане на повече грижи и осигуряване на много повече финансови средства за българските музеи, за да изпълняват тези институции мисията си и така заедно да пазим паметта на България и възпитаваме поколенията в дух на родолюбие.

Какво друго бихте споделили с нашите читатели?

Да знаят и винаги да вярват, че не съществуват невъзможни неща. С положителна мисъл, желание и вдъхновение се постига всичко. Пожелавам на Вашите читатели да бъдат здрави, да преследват мечтите си и да правят добрини.