Кое беше вдъхновението при вас, за да се занимавате с наука?
Нарича се любопитство. То ме запрати към науката и никъде другаде.
Светът на биологията ми откри г-н Сеизов в осми клас, когато уроците внезапно станаха интересни и очаквани. За истинската сила на генетиката обаче разбрах едва след появата на сина ми. Сега с новия ми учител изследваме основно устойчивостта на нервната система по време на ранния родителски период. Той е моят двигател за всяко сериозно начинание, както и за поредната детинщина в ежедневието.
Човешкото тяло и движението имат особена притегателна сила върху мен. Това беше и причината да завърша кинезитерапия, която покрива основна част в консервативното и следоперативно лечение на пациенти.
Срещайки проф. Райкова от ИБФБМИ, разбрах, че в екипната работа с тесни специалисти от различни области можем да впрегнем общи усилия и да бъдем полезни на редица хора с двигателен дефицит, за да получат възможност да живеят независим от друг човек живот. Това ми дава надежда и устрем за дейност в сферата на рехабилитацията.
С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания, …
Най-хубавата част са първите 15 минутки, когато ароматната, кафява напитка проправя път към мозъка с единствената задача да го събуди. Следва останалата част от деня, която със сигурност е доста интригуваща, особено ако кипиш в съответната област.
Разбира се ровенето из литературата и запознаването с откритията и изводите на други учени в изследваното поле са задължителни, но същинското удоволствие започва с планирането на собствени изследвания. Експерименталната работа крие доста изненади и обикновено не се припокрива на 100% с литературните очаквания и предварителна нагласа. Самата работа със здрави лица и пациенти изисква комуникация с различни типажи от хора, някои от тях с променени възприятия вследствие необратими заболявания, което поставя някои интересни психологически предизвикателства. Та значи планираш си нещо теоретично, на терен плановете се изменят (някои изследвания се провалят заради разминаване с поставени ограничения), при обработка на събраните данни резултатите не покриват напълно очакванията и съответните изводи изненадват дори изследователите. Voila. Ето го денят на изследователя!
Какви са най-големите предизвикателства във вашата научна област?
Основно предизвикателство в науката е да запазиш фокуса, мотивацията и постоянството. Понякога целите не се реализират за предвиденото време, а очевидните решения се оказват неефективни.
Основен проблем при мио-задвижването на ортеза се оказва гениалността на човешката природа. Ако едно движение се обезпечава от един мускул или група от мускули с една функция, то отпадането на тази функцията поради някаква причина не би бил проблем – ортеза с една степен на свобода на движение с един двигател и дефицитът е преодолян. Човешките мускули обаче имат по няколко основни и спомагателни функции. Косото прехвърляне на влакната спрямо ставите, води до промяна в механичните им особености. Като добавим това, че някои мускули са с повече от една глава с няколко инсерции и се прехвърлят над повече от една става, в добавка и промяната на ставния ъгъл в динамика, то тогава картината се усложнява много и еднозначно решение без компромиси не е открито.
Как вие (екипът, в който сте) решавате тези проблеми?
Трудно се заменя перфектният строй в биологичен организъм с изкуствено решение – морфологично, функционално, естетично е обречено на посредственост. Въпреки това вярвам, че идеалистите са търсещите хора, които намират по-добрата версия.
В момента работя върху ……., което ще …….
В момента работя върху изработването на по-ергономична ортеза, както и върху подобряване на мио-контрола, което ще промени моят свят защото ще съм с една крачка по-близо до съвършенството. Също така предполагам, че ще бъде от полза за всеки пациент, който изпитва затруднение при движение в лакътната става в следствие травми и заболявания.
Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?
Да бъдеш пионер звучи вълнуващо. Рутината е дефицитна за сметка на голямото количество работа, която има да се свърши. Често науката се крепи на крайно нелогичната „проба-грешка“, което е всичко друго (най-вече подлудяващо), но никога скучно. Това държи мисълта будна, дори по време на сън и медитация.
Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?
Подкрепата е липсващата част – предимно финансовата и материалната. Хубаво е да се обърне внимание на работната база – апаратите и уредите, които се използват обикновено са с доста натрупани години (често на възрастта на младите докторанти) и не са конкурентни с тези в развитите страни. Все още голяма част от кабинетите и лабораториите напомнят модела на обзавеждане в училищата от социализма. На фона на модерните сгради с био барове и зелени кафета, японски градинки, фитнес зали и стаи за отдих, времето в БАН изглежда спряло отдавна. В комбинация с неконкурентното заплащане и съответно заниженото самочувствие на българския научен работник, промяната изглежда крайно наложителна.
Знаете ли че: (малко известен и интересен факт за специалността)
Биомеханиката изучава структурата, функцията и движението на биологичните системи като се използват методите на механиката.
Мускулите в човешкото тяло наброяват над 600, за сметка на само 206-те кости, за които се залавят. Най-малкият се намира в ухото, а най-масивният е този, върху който седим (на мекичко) – gluteus maximus. Мускулатурата оформя около 40% от теглото на човека, така че дори с повишена маса, кой може да каже, че тя не е мускулна?
В свободното си време обичам да: (хоби, спорт)
….изпробвам нови неща. Ако пътувам обичам да посещавам нови места, предимно закътани и не особено известни. Ако спортувам, обичам да изпробвам нови активности. В близкия фитнес не остана непозната групова тренировка, а плуването и ските са очаквани сезонни удоволствия. Ако чета – да се запознавам с нови автори. Стилът и историите са разнообразни. Увличам се по рисуване, ръчно изработване на сапуни и свещички, колкото по-нестандартни, толкова по-добре.
Любимата ми част обаче си остава да споделям времето си със семейството – то изгражда най-ярките ми спомени.
