Направи дарение на училище!

Първо бихте ли се представили пред нашите читатели?

Д-р Атанаска Станчева, главен асистент в Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей към Българската академия на науките .

Разбери повече за БГ Наука:

***

Кое беше вдъхновението при вас, за да се занимавате с наука?

Завърших специалност „Етнология“ в СУ „Св. Климент Охридски“ през 2007 г. След което дълго се чудих какъв път да поема. Реших да запиша магистратура „Връзки с обществеността“ и да работя в областта на културата и нейното популяризиране. Заедно със съпруга ми основахме културно-информационен сайт. Нещата не се получиха както ги бяхме планирали и известно време работих в съвсем друга сфера. Исках да се върна към първата си специалност и доста дълго  време чаках да се освободи място в Националния етнографски музей. Постъпих там като уредник и не след дълго реших да запиша докторантура в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към Българската академия на науките. Всъщност музеят беше към същата институция и работата в него ми помогна да се ориентирам в обстановката и да реша да се занимавам с наука. По-рано случайно бях попаднала сред екип от журналисти, които правиха проучване за една екологична инициатива в малък подбалкански град. Така се роди идеята за дисертационното ми изследване, което беше посветено на три природозащитни движения, чиито представители чрез идеите и действията си се опитват да подобрят състоянието на Земята. Разгледах модели на живот „в хармония с природата“ и нови форми на производство, дистрибуция и потребление на „чиста храна“. Въпросът за взаимодействието човек – околна среда става все по-важен на фона на измененията в климата, замърсяването и изчерпването на природните ресурси и вярвам, че моето изследване допринесе за анализа на локалните отговори на тези наболели проблеми. Скоро излезе и книгата ми „Пътища към устойчивостта. Нови културни перспективи във взаимодействието човек – околна среда през призмата на две природозащитни движения в България“, която е преработено и допълнено издание на дисертацията ми. Предстои официалното ѝ представяне в рамките на Европейска нощ на учените 2023. 

С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) 

Последните няколко години, за моя радост, се случи така, че работя едновременно поне по два проекта. Разпределям задачите си в зависимост от крайните срокове по всеки един от тях. Започвам всяко ново изследване със запознаване с научната литература по темата и паралелно с това провеждам теренни етнографски проучвания в различни краища на България. Тези теренни проучвания се състоят в отиване на определено място, срещи с хора и опознаване на тяхното ежедневие, практики, биография, провеждане на задълбочени разговори относно мотивите им да се занимават с определена дейност, тяхната житейска философия и избори. Обикновено се старая да обобщя събраната на терен информация веднага след като се завърна. Събирам на едно място теренните си записки и описани впечатления и преслушвам проведените интервюта като откроявам темите в разговорите и мисля за следващи въпроси, които да обсъдя със събеседниците ми. В момента тече финалният етап от работата ни по проекта „Живот в защитени зони и територии: предизвикателства, конфликти, ползи“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“ с ръководител гл. ас. д-р Ивайло Марков. Както е видно от заглавието в него екипът проучва какво е социалното въздействие на защитените зони и територии върху хората, които живеят и работят в тях. Аз по-конкретно разглеждам има ли сблъсък между културните модели на природозащитничеството и развитието, и какви са разбиранията на местни предприемачи относно свързването на икономическото развитие с опазването на природата. До края на годината в резултат на работата ни по проекта ще бъде проведена научна конференция, открита изложба и отпечатан сборник с научни статии. Тази година излезе още една статия, която отразява работата ми като част от екипа на проекта „Кулинарни традиции и културно-историческо наследство в малки населени места – изобретяване, експлоатиране, популяризиране“, с ръководител гл. ас. д-р Петя Груева от СУ „Св. Климент Охридски“ също финансиран от Фонд „Научни изследвания“. В нея разглеждам кулинарното наследство, особеностите на местната кухня, специфичните продукти и домашно отгледаната, произведената и приготвена храна, презентирани от собственици на къщи за гости,  като съществена част от цялостното „мултисензорно туристическо преживяване“, което представлява „консумирането на селото чрез вкуса“. Като цяло темата за взаимодействието човек-околна среда продължи да ме вълнува и по-нататъшните ми проучвания я доразвиват. Статиите ми са посветени и на друг важен въпрос – постигането на устойчивост на предприетите от събеседниците ми инициативи. Винаги разглеждам устойчивостта в нейните три измерения – екологично, социално, икономическо и взаимодействието между тях като обръщам внимание и на ролята на неправителствените организации в трансформациите, настъпващи в селските райони. 

Какви са най-големите предизвикателства във вашата научна област?

Няма как да не спомена ниското заплащане сравнено с това на колегите в други държави. То, според мен, е свързано с по-голямото предизвикателство, а именно често срещаното неразбиране на хората с какво точно се занимават учените. Това неразбиране се проявява както в разговори с познати от различни професионални сфери, дори роднини, така също и на терен. И докато при моите респонденти успявам да спечеля доверието им като обясня откровено и в детайли естеството на работата си и целта на посещението си, в ежедневието ми, въпреки тези усилия, скептицизмът си остава както и въпросът „С какво сме полезни на обществото?“. Той сякаш е залегнал в съзнанието на широк кръг от хора в общественото пространство. 

Как вие (екипът, в който сте) решавате тези проблеми?

Ключът, според мен е по-голямо популяризиране на научните ни резултати и изследвания. В последните години имаме все по-големи възможности за това в различни медии и специализирани форуми. Важно е и участието ни в научно-приложни проекти, които биха могли да дадат по-голяма яснота за ползите от нашата работа. Малко след като завърших университета бях част от екип, който създаде Международен фестивал на етнографския филм, чиято цел бе точно да популяризира науката по един по-лесно разбираем начин. През годините този форум се превърна в място за срещи на широката и специализирана публика с изследователи, организатори на подобни фестивали и създатели на етнографски филми от целия свят. Провеждането му беше прекъснато заради пандемията от COVID-19, но предстои неговото възстановяване, като натрупаният опит по организацията му ще бъде предаден на младите колеги. Това намерение показва приемственост и необходимост от неговото съществуване и развитие сред младото поколение учени.  

В момента работя върху …….

Тази година започнах работа върху нов проект, отново финансиран от Фонд „научни изследвания“ – „Софийският съсед, комшията от Германия: контраурбанизация, социокултурно взаимодействие и местни трансформации“ с ръководител гл. ас. Десислава Пилева. Основната му цел е да проучи и анализира формите и механизмите на социокулутрно взаимодействие между новодошли (българи и чужденци) и местни в селска среда в България и влиянието му върху възприятията и начина на живот на всяка от страните. Вече успях да направя пилотно теренно изследване в района на Велико Търново, но предстои още много работа. И в този проект интересът ми ще е насочен предимно към теми като екология и селскостопански дейности; и консумация и потребление. 

Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?

Най-вече любопитството и вярването, че моите изследвания биха били полезни за по-широк кръг заинтересовани, а защо не и за самите изследвани хора. Истината е, че работата ми носи удоволствие, а темата за взаимодействието човек – околна среда е изключително интересна, вдъхновяваща и трансформираща за мен в личен план. Тя спомогна да осъзная ролята на човека в създаването и решаването на проблемите на околната среда и да проявя моята лична екологична загриженост. Благодарна съм на всички мои събеседници, които отделят от времето си, за да споделят размислите си с мен, които се превръщат в основа за моите научни разработки, но също така повлияят и на начина ми на възприемане на света.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Трябва да се промени най-вече отношението на обществото и управляващите към науката. За тази промяна трябва да работят активно и самите учени. 

Знаете ли че: (малко известен и интересен факт за специалността)

Знаете ли, че етнолозите може да се реализират професионално в най-различни сфери. Аз лично познавам мои колеги от университета, които се развиват като журналисти, в издателския бранш, създават художествени произведения или пък са се превърнали в успешни сценаристи на популярни риалити формати.

В свободното си време обичам да: (хоби, спорт) 

В момента свободното ми време е изцяло посветено на  петгодишната ми дъщеря. Разхождаме се сред природата, в парка и прекарваме доста часове на детската площадка. 

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!