Направи дарение на училище!

Бихте ли се представили първо на нашите читатели?

Проф. д-р Станислав Иванов
Заместник-ректор по научноизследователската дейност на Висше училище по мениджмънт, Варна
Директор на Изследователски институт „Зангадор“

Кое беше вдъхновението при вас, за да се занимавате с наука?

Разбери повече за БГ Наука:

***

Когато бях студент, учих предимно приложни науки, пряко свързани с реалния бизнес. За два от проектите ми тогава реших да приложа Теория на игрите и Теория на хаоса. По тази причина се задълбочих доста в изучаването и приложението им. Тогава осъзнах каква вселена е науката и колко много решения може да даде в коренно различни области. По-късно, вече като докторант, започнах повече да общувам с хора на науката. Винаги ме вдъхновяваше техният устрем да отидат „крачка напред“ от вече известното, да изследват неразработени теми и области. Мисля, че точно това любопитство, желание за нещо ново, извън познатите рамки, са движещата сила, която продължава да ме тласка напред. От няколко години започнах да навлизам в ново поприще – технологии, автоматизация и изкуствен интелект. Просто не мога да остана на едно място, за мен винаги трябва да има цел за покоряване, да науча нещо ново, да надникна в нови области.

С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания, …

Освен, че преподавам, моята основна дейност са именно научни изследвания и публикации. Голяма част от времето си отделям за четене, проучвания и писане. Много от колегите и съавторите ми са извън България, което ми дава различен поглед и гледна точка, но и ме обогатяват, и дават идеи за нови проекти.
Главен редактор съм и на две научни списания – European Journal of Tourism Research (https://ejtr.vumk.eu/) и ROBONOMICS – The Journal of Automated Economy (http://journal.robonomics.science/). Значителна част от времето си отделям за четене, рецензиране и кореспонденция с авторите, които подават ръкописи в тези списания.
В допълнение, през последните години работя много интензивно по различни проекти, свързани с обучението по туризъм, развитие на различни видове умения, проучване на нуждата от умения в различни държави на ЕС и други.

Какви са най-големите предизвикателства във вашата научна област?

Работя в областта на социалните науки, където конкуренцията е наистина жестока. И все пак, голямо предимство ми дават практическият опит и холистичният подход. Според мен, голямо предизвикателство в тези науки е не толкова различните научни постижения и теории, а тяхното операционализиране, приложение, свеждане до ниво бизнес, за да бъдат наистина от полза за обществото. За съжаление, доста „открития“, теоретични модели и концепции си остават само на хартия, което означава скрити загуби за нас, като общество – все пак в тях са вложени усилия, енергия, ресурси, а като краен резултат имаме само публикация…. и нищо след нея. В този смисъл приветствам по-прагматичния подход и конкретизиране на теориите в специфичен контекст.

Как вие (екипът, в който сте) решавате тези проблеми?

Моите съавтори и колеги са хора, които имат желанието и уменията да се развиват непрестанно. Винаги съм подкрепял и млади учени, особено, когато проявяват нужната инициатива и дух да се учат, независимо от трудностите и отказите по пътя. Разбира се, че и на мен често са ми отказвали публикации. По-важното е да осмисля грешките си, да взема предвид препоръките, да преработя текста, и да го подам отново.
По отношение на практическото приложение – работя и като консултант и обучител, поради което поддържам силни връзки с бизнеса. Това ми дава една сериозна обратна връзка дали нещата, които изследвам и публикувам, реално могат да бъдат осъществени. Същото се отнася и за по-голямата част от колегите и съавторите ми.

В момента работя върху ……., което ще …….

В момента довършвам седмата си книга Future of tourism in a robot-based economy както и работя върху няколко проучвания, свързани с икономическите и социални аспекти на технологиите (роботи, изкуствен интелект, автоматизация). В последните години технологиите са превърнаха в изключително модерна област и много колеги се насочиха към тях. Моята цел е да проуча и прогнозирам как масовото им навлизане в нашия живот ще промени съществени страни като икономика, права, отговорности, социални отношения и т.н. Това е т.нар. Робономика (от Роботи и Икономика). Считам, че в следващите десетилетия ще се наложи сериозно да се преосмислят основни постулати на микро- и макроикономиката, но също така ще се наложи значително ревизиране на правната система, а оттам и на договорни и социални отношения между физически и юридически лица. Предстои преосмисляне и предефиниране на ценности, което ще предизвика очаквана (негативна) реакция в обществото. Наше задължение като научни работници е да поставим тези въпроси на масата, като проучим и предоставим възможни решения и пътеки за развитие.

Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?

Харесва ми да се задълбочавам в детайлите, да откривам причини, но и да прилагам модели от коренно различни области на науката. Обожавам систематичния подход, както и статистиката, анализа на данни и работа с тях. Всичко това са предпоставки да избера да работя като изследовател. Всъщност за мен това дори не е работа, а по-скоро удоволствие, поради което се чувствам още повече на мястото си.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Доста комплексен въпрос. На първо място смятам, че трябва коренно да се промени нагласата на изследователите – ние правим наука, за да бъде тя в помощ на обществото, а не за да покриваме някакви изисквания и научни показатели. Не си струва да пишем или изследваме нещо, само защото трябва да отчетем публикация или цитирания. Науката е за всички, крайната й цел е да е в услуга на нас като хора и цивилизация.
На второ място това е академичната етика – коректно използване на източници, етично събиране на данни със задължително разрешение от Етичен борд, да не се манипулират резултати независимо дали ни харесват или не, съблюдаване на авторски и издателски права, повече сътрудничество между колеги от различни университети, за да се постигне синергичен ефект от изследванията, а не „криене“ на собствените открития. Смятам, че въпросите и законодателството, свързани с академичната етика в България, имат нужда от сериозно ревизиране и развитие.
Трето, но не и последно, стремеж към по-качествени публикации. От опита ми като главен редактор, както и като изследовател, забелязвам ясна тенденция към описателни публикации, при които почти липсва критичен анализ. Един от критериите за по-високо качество на публикации е включването им в световноизвестни бази данни като Scopus и Web of Science. На този етап България все още е в ниските позиции по брой публикации и цитирания, именно защото много от българските изследователи отказват, или не успяват да публикуват в списания и книги, включени в тези бази данни. Бих се обърнал именно към тях – продължавайте, не се отказвайте, но и се учете от препоръките и отказите.
Разбира се, има и много други проблеми на българската наука, но те определено не идват от липсата на интелектуален потенциал, или необходимост от финансови средства. При всички случаи, ако има желание, ще се намери и начин.

Знаете ли че: (малко известен и интересен факт за специалността)

Вероятно първата статия за роботи в България е публикувана през 1928 г. в списание „Нива“

В свободното си време обичам да: (хоби, спорт)

В свободното си време обичам да…. правя научни изследвания и да пиша публикации, защото все не ми стига времето да свърша всичко, което искам (шегувам се, макар и да има известна доза истина!). Обичам да се разхождам, да карам велосипед, да плувам. Често пътувам по служебни поводи, но използвам тези случаи и да се насладя като турист на всяка дестинация, която посещавам.
Напоследък „събирам“ впечатления и преживявания, свързани с роботи и автоматизация, или как те се внедряват в ежедневния ни живот.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!