Направи дарение на училище!

Представете се първо пред нашите читатели.

Казвам се Камелия Миладинова-Георгиева и съм главен асистент в Института по физиология на растенията и генетика при БАН.

Кое беше вдъхновението при вас, за да се занимавате с наука? 

Разбери повече за БГ Наука:

***

Науката сякаш сама ме „засмука“. Не съм го планирала, не съм го мечтала, но всичко се подреждаше така, че ме насочваше към нея. Някой беше казал „Не аз избрах науката, а тя – мен“. Същото мога да кажа и аз. Може би във всяка област става така – всяко нещо си търси своите хора, макар да мислим, че ние контролираме нещата.

С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) 

Работният ден на един учен минава на първо място с доста четене, колкото и странно да звучи – работата ни е до голяма степен ЧЕТЕНЕ. Във всяка област има толкова много вече разкрити неща, и за да не откриваме отново и отново топлата вода, хубаво е да стъпим на вече установеното, а то е необятно, затова, всеки свободен от лабораторна и административна работа ден, поне на мен, ми минава в четене. Другата страна на работата ни като изследователи е откриването на нови неща – манипулирайки редица фактори, ние си създаваме нещо като работно поле, а след това отчитаме настъпващите, под действие на тези фактори, промени. Така всеки ден доказваме, че „Всяко действие ражда равно по сила и противоположно по посока противодействие“. Т.е. използваме този закон на Нютон да си създаваме сами работа. Следва подробното описание на случващото се и задълбочено търсене на логичното му обяснение. Голяма част от времето ни минава във въвеждане и обработка на резултати, писане на статии, отчети, доклади, изготвяне на презентации, постери и проекти, разучаване на нови методики….. Подготовката за участие в конференции, семинари и други публични изяви също не е за подценяване – изисква не малко време, съсредоточаване и притеснения.

Какви са най-големите предизвикателства във вашата научна област? 

Предизвикателствата са не толкова в нашата научна област, колкото в липсата на апаратура – някои апарати, които биха ни били от голяма полза за повишаване обхвата на изследванията, са изключително скъпи и непосилни за института. Доста често искаме да изследваме още някакви параметри, но се ограничаваме до методиките, за които имаме налична апаратура.

Как вие (екипът, в който сте) решавате тези проблеми?

Даваме пробите за изследване в други лаборатории, на други институти, за измерване на търсените показатели. Или, ако тези изследвания представляват голяма част от работата по даден проект, включваме като партньори към проекта, организациите, разполагащи с необходимата апаратура. Няма лошо в това, разбира се – така се създава по-широк кръг от познанства, но когато идеята е наша, би било по-редно, а и полезно, да привлечем повече средства за нашия институт.

В момента работя върху ……., което ще …….

В момента работя върху проект свързан с изследване влиянието на нанофибри, натоварени със сребро или растителни растежни регулатори върху устойчивостта на растенията към неблагоприятни условия на околната среда и добива на ценни за човека вторични метаболити. Този начин на „подаване“ на биологично активни агенти (в случая сребро и растежни регулатори) позволява тяхното бавно освобождаване в хранителната/ околната среда, което ще подпомогне за намаляване на разходите по отглеждането на растенията, както и за по-щадящо попадане на активни субстанции в околната среда. Нашият екип изследва антиоксидантния потенциал в растенията, т.е. потенциалът им да преживяват стесови условия – високи и ниски температури, засушаване, преоводняване, нападение от вредители и др. Растенията имат изключително съвършени механизми за преодоляване на неблагоприятните условия на средата. Всеки стрес, в основата си, се свежда до една и съща реакция на растителния организъм, а именно завишаване на съдържанието на активни кислородни форми в тъканите на растението. Тези форми на кислород са силно реактивоспособни – влизат в реакции с биологичните макромолекули – белтъци, липиди и нуклеинови киселини, което води до нарушаване на функцията на тези молекули. За да се избегнат необратими повреди, които биха довели до загиване на растението, в него са заложени механизми за отстраняване на активните форми кислород. Тези механизми включват синтез на ензими с антиоксидантна активност, както и на редица метаболити (вещества), които обезвреждат тези форми кислород. Така растенията оцеляват в широки граници на вариране на условията на средата. 

Открити са редица вещества, които подпомагат активирането на защитните процеси в растенията и по този начин повишават устойчивостта им към стрес. В нашия проект ние отглеждаме растенията ин витро в присъствие на такива вещества (с предполагаемо благоприятно действие за устойчивостта) и изследваме предизвиканият от тях антиоксидантен потенциал, както и проследяваме ефекта им след едно последващо прилагане на стрес (в нашия случай засушаване). 

Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател? 

Мотивира ме това, че всеки ден се научава нещо ново, поддържа се тонусът на ума и се развива логическото мислене. Науката е като пъзел от безброй части, който всеки ден се опитваме да редим. А удовлетворението от това да намериш дълго търсена част, предполагам всеки знае какво е.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката? 

Това, което ми прави най-силно впечатление е, че българинът не се допитва много до науката. Вярвам това се дължи не на липсата на интерес, а по-скоро на липсата на подходящ подход за представянето й. В това отношение, искрено уважавам Вашата мисия, да представите науката по един съвременен и достъпен за обществото начин. На второ, но не по-маловажно място, смятам, че бизнесът има нужда от по-тясно общуване с науката, както и науката с бизнеса.

Иска ми се да кажа и какво трябва да се промени по отношение на науката и в световен мащаб – обикновено, когато се говори за наука и за Бог, сме свикнали да ги противопоставяме. Това е грешка. Науката, всъщост описва Божието творение и механизмите заложени в това творение. Ние учените само наблюдаваме, разсъждаваме и описваме съществуващото/създаденото.

Знаете ли че: (малко известен и интересен факт за специалността)

Хм! Въпрос, на който винаги съм искала да отговоря, но никой не ме е питал. Много хора, улисани в ежедневието си, и отдавна забравили ученото в училище относно растенията, сякаш ги изтикват някъде назад във възприятията си за живи същества. Знаете ли, че те дишат със същите органели като нашите – митохондриите? Да – растенията дишат – вдишват кислород и издишват въглероден диоксид. А другият процес, който, в съзнанието ни винаги върви ръка за ръка с растенията – фотосинтезата, не е единственият характерен за тях, както сме свикнали да мислим. Растенията ДИШАТ денонощно, а фотосинтезират с отделяне на кислород само през деня.

В свободното си време обичам да: (хоби, спорт)

Да творя – да плета, да шия, да рисувам, да моделирам и да правя неща от подръчни материали; да спортувам – да карам колело, да въртя обръч, да играя федербал; да чета – биографии, психология, научна литература; да пиша – мои мисли и разсъждения по разни въпроси; да приготвям десерти.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!