Интервю на БГ Наука с гл. ас. Цветан Цветков

Интервю на БГ Наука с гл. ас. Цветан Цветков

Интервю на БГ Наука с гл. ас. Цветан Цветков

Интервю на БГ Наука с гл. ас. Цветан Цветков


Направи дарение на училище!



***

 

Интервюиран от: Мария Христова

 

Бихте ли се представили на нашите читатели? 


Разбери повече за БГ Наука:

***

Казвам се Цветан Цветков и се занимавам с изучаване на Слънцето и слънчевата активност.

 

Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това? 

Още като ученик в родния ми град Хасково срещнах хора в местната астрономическа обсерватория, които успяха да запалят в мен страстта към науката и в частност към астрономията.

 

Каква Ви беше първата публикация? Разкажете за нея. 

Първата ми научна публикация беше посветена на представяне на изследванията от един проект, свързан с произхода на заредените частици, които Слънцето изхвърля в космическото пространство. Проучването на източниците на тези частици – слънчевите изригвания и изхвърлянията на коронална маса – допринася за подобряване на моделите и прогнозирането на явленията на космическото време.

 

Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя? 

Работя като главен асистент в Институт по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при Българска академия на науките. Най-общо казано, аз и моите колеги сме посветили работата си на разкриването на загадките на Космоса.

 

Имате ли одобрен проект в последната сесия на Фонд научни изследвания, как се казва той и какви ползи ще има той за науката и живота на обикновения човек? 

Част съм от екипа на проект „Наземен мониторинг на космически частици (неутрони) и космическо време“, който беше одобрен за финансиране на последния конкурс на ФНИ. Основна цел на нашия проект е изграждане на съвременна мониторингова система на потоци космически частици и метеорологични данни за по-точно прогнозиране на климатични изменения на Земята, свързани с фактори, определящи космическото време. А това е жизненоважно за съвременната цивилизация и нейния технически прогрес – транспортът и търговията по суша, море и въздух например не могат да се поддържат без непрекъснато измерване и събиране на данни за времето. Прогнозиране на лавини, поройни дъждове, ураганни ветрове и други екстремни явления не би било възможно без непрекъснат мониторинг на слънчевата радиация, а същевременно би помогнало за опазване на човешки животи.

 

С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея. 

Последната ми публикация, все още само приета за печат, се отнася до един от експериментите, които провеждаме по време на наблюдения на пълни слънчеви затъмнения, свързан с поляризацията на слънчевата корона в бяла светлина. Много важен метод за определяне степента на поляризация в различните части на короната и разграничаването на различните ѝ компоненти, получени при разсейване на фотосферна светлина от свободните електрони или от междупланетни прахови частици. Конкретната статия представлява проверка на нов метод за провеждане на подобни експерименти, осъществен за първи път в света от нашия екип, по време на пълното слънчево затъмнение от 20 април 2023 г. от територията на Австралия – използвайки поляризационна камера.

 

 

Има ли бъдеще науката в България и как го виждате Вие? 

Разбира се. Рано или късно всеки осъзнава, че науката има пряко влияние върху качеството на живот и е гаранция за взимане на добри решения за дългосрочно развитие.

 

Как оценявате работата на екипа си? 

Благодарен съм за щастието да срещна и да имам възможността да работя точно с тези хора, които са образец за мен както за отношенията между различните членове на екипа, така и за отношението към науката.

 

Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област? 

Много са причините науката да не е привлекателна за младите хора днес, но, със сигурност, астрономията е част от областите, които се сблъскват по-рядко с този проблем. Хората се интересуват от тайните на Космоса, имат интерес да го изучават и от нас се иска просто да предоставяме добри условия, при които това да се осъществява.

 

Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България? 

Ако човек е изпълнен със страст и желание няма как нещата да не се получат.

 

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката? 

Схващането, че всяко едно научно изследване трябва моментално да води след себе си до революционни промени в живота на обикновения човек. Някои от най-големите технологични достижения и ежедневни удобства на съвременния свят в началото са били разработени с чисто научни цели, а години след това са навлезли в живота ни и са го улеснили. Икономическите ползи от научните изследвания също са видими на по-късен етап. И, за да бъде разбрано това от обществото, основна роля имаме именно изследователите. Смятам, че е важно да приемем като част от нашите задължения да продължаваме още по-упорито да популяризираме резултатите от нашата работа сред всички обществени групи.

 

Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време? 

Обичам разходките сред природата, къмпингуването, харесвам спорта – играя бадминтон, бягам на дълги разстояния. Обожавам да чета и да слушам качествена музика.

 

Коя е най-интересната тема за Вас и защо? 

Изучаването на поведението на Слънцето определено ми е любима тема, тъй като активните процеси на нашата звезда могат да окажат директно влияние върху нашия живот на Земята. Знаем, че достатъчно мощни изхвърляния на слънчево вещество са способни да застрашат всички комуникации и връзки, които се управляват от изкуствени спътници, здравето на астронавтите на космически мисии, а още по-мощни явления – дори и нашето собствено оцеляване.

 

Каква Ви беше първата публикация? Разкажете за нея. 

Първата ми научна публикация беше посветена на представяне на изследванията от един проект, свързан с произхода на заредените частици, които Слънцето изхвърля в космическото пространство. Проучването на източниците на тези частици – слънчевите изригвания и изхвърлянията на коронална маса – допринася за подобряване на моделите и прогнозирането на явленията на космическото време. 


Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!



***

Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.  

Еднократен (Вечен) абонамент​​

Списание “Българска наука” излиза в PDF и ePub и може да се изтегли и чете от компютър, таблет и телефон. Достъпа до него става чрез абонамент, а възможността да се абонирате еднократно позволява да можете да достъпите всички бъдещи броеве без да се налага никога повече да плащате за списанието.