Направи дарение на училище!

Кратко представяне

Казвам се Силвия Борисова, родена съм във Варна.
В момента съм доцент по естетика в Секция „Култура, естетика, ценности“ в Института по философия и социология към БАН. Занимавам се с философски изследвания на сетивното възприятие, тялото, движението, изкуството, като се стремя зад теоретичните си аргументи да събирам и практически опит чрез творчество и експерименти в поезията, живописта, драматургията и други изкуства. Имам две написани книги – „Граници на естетическото съзнание“ (2017) и „Естетика на тишината и мълчанието“ (2019), и още половин дузина още ненаписани. Преподавам, също превеждам от английски език хуманитарна и художествена литература.

Кое беше вдъхновението при вас, за да се занимавате с наука?

Разбери повече за БГ Наука:

***

Професионалният ми интерес към световете на изкуството и възможностите на сетивното възприятие има дълбоки корени още в детството ми: откакто се научих да пиша – малко преди да навърша четири, все си измислях стихотворения и песни и записвах текстовете, а после се чудех как и защо музиката се е изпарила от тетрадката. Случвало се е да наблюдавам скришом тетрадката с часове, само и само да разбера къде отива музиката… През заниманията с поезия и рисуване с всяка година започнах да се изправям пред все по-сложни въпроси, срещах се все повече със себе си и с всичко човешко на света, от емоциите и тревогите до взаимоотношенията между хората, въпросите за времето, пространството и космическия порядък… И днес се чувствам изплетена от въпроси повече от всякога: много пъстър и многосложен, и суров, и възхитителен е светът, по който вървим, но и световете, в които сънуваме и мечтаем. Толкова много въпроси има за задаване и (поне стремежи за) отговаряне! 

Един въпрос, който винаги ме съпътства от десетгодишна възраст насам, е кое е общото между изкуствата и тяхната различна изразителност и как хората се разбират помежду си през художествените символи, форми и цветове. Така естетическата теория и художествената практика лека-полека се превърнаха в неотделимо едно за мен в задаването и отговарянето на целия низ от последвали въпроси и през времето съм се занимавала с живопис, графика, скулптура, писане на текстове за песни, участие в пърформанси, драматургия на хепънинги, кураторство на изложби и фестивали.

С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания, ..

Обикновено работя по  3–4 различни проекта едновременно, в различни екипи, като проектите, в които  участвам, са както изследователски – и фундаментални (по-високотеоретични), и приложни (в момента с колеги от ИФС разработваме например уроци по специфична методология, базирана на индивидуалния и колективния опит, преживявания, характер, интереси на ученика, от една страна, и на „прозирното“ и деликатно ръководене на учебния процес от учителя, от друга – защото за развитие и каляване на волята, търпението, прилежанието, упоритостта, постоянството центрирането единствено около фигурата на ученика и неговата индивидуалност нерядко дава „обратен ефект“), така и художествени. Обичам такава динамика на работа, защото идеите по един тип проект ми дават неочаквано вдъхновение и заряд по съвсем друг тип проектни дейности. Описвам изследванията си в статии и студии, понякога и в по-популярни текстове. Научен ръководител съм на докторанти и постдокторанти, преподавам на студенти – и те ме учат на много: кое е важно днес в света, как се действа от кураж и искрено желание. Участвам в различни форуми, изнасям лекции и уроци за сетивното възприятие  и изкуството на различни места – от училища до ателиета, защото твърдо вярвам, че естетиката не бива да е затворено академично начинание, а възпитанието и осъзнаването на възприятията ни за света е хубаво всеки да има. Така и качеството на живота ни, изборите и решенията, които взимаме, грижата ни за себе си и за другите биха се умножили  в този свят.

Какви са най-големите предизвикателства във вашата научна област?

Всички предизвикателства в естетиката, тъй като тя освен за сетивност и причудливи образи разказва за общочовешките ценности, се обединяват всъщност в едно главно предизвикателство: да опознаем себе си, да опознаем другите и техните автентични светове. 

Предизвикателството обаче, което тежи на мен и колегите ми, има чисто външен характер – това са все по-големите изисквания пред хуманитарните науки да бъдат сравнявани с естествените науки, все по-количествената критериалност пред нашите чисто качествени изследвания на устоите на човешкия дух, душа, сърце.

Как вие (екипът, в който сте) решавате тези проблеми?

В работата си се водя на първо място от това какъв проблем и тема искам да изследвам, до кого искам да стигне написаното (до каква публика, до колко човека, през какви книги, периодика и онлайн медии), каква мисия влагам в работата си – а не от това коя публикация колко точки ще ми донесе в професионалните ми отчети. Публикувам статии и в международни списания, но основната ми грижа е как естетиката – в същинския ѝ смисъл на наука за сетивното възприятие, да получи по-широк прием у нас; затова и предпочитам да пиша на български. По-малкото „точки“ компенсирам с повече писане – не писането ми тежи обаче, аз по природа съм пишещ човек; а стереотипизирането на хуманитарните науки като „отвлечени“ от живота, тъй като  не дават непосредствени  и  бързи  резултати. А на тях се крепи човешкият дух, културата, обществото.

В момента работя върху ……., което ще …….

Едно от основните ми вълнения  в момента е разработването на уроци за сетивното възприятие за гимназисти. Благодарение на най-новите интердисциплинарни открития на невроучени, биолози и психолози днес вече говорим не за пет или шест, а за десетки сетива, идентифицирани като обособени и нередуцируеми едно до друго в човека – между 22 и 33. През редица преживелищни игри, казуси, дебати и др. учениците (някои – за  пръв път в  живота  си) започват да различават нюанси между разбирането  за дълбочина  и  за натиск/налягане например, осъзнават кое сетиво или сетива са водещи за тях самите, срещат се с познание за себе си, от което има само твърде слаб намек в часовете по  анатомия и физиология в девети  клас. Изумително е за мен как един такъв урок може да събуди сетивността ни и себепознанието ни в такава степен. (Когато работех върху книгата си за естетиката на тишината, бях също толкова изумена как независимо от възрастта, опита си и професията си всички хора край мен откликваха на тази тема, даваха ми и ми изпращаха книги, стихотворения, рисунки – все свидетелства на копнежа по вътрешното царство на тишината и спокойствието у тях.)

Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?

Беше в пети клас, когато ни заведоха в една трудова борса да разглеждаме папки с професиите, за да разберем по–добре кое ни е близко в така широкия свят. При магическата дума „изкуствознание“ нещо в мен се преобърна, разлетяха се пеперуди в стомаха ми, цялото ми тяло изтръпна сякаш преминава електричество през мен. И дори без да съм знаела какво точно означава тази дума тогава, сега знам, че е отколешна любов към изкуството, поведе ме. Съвсем същото усещане имах и втори път: докато всички ме увещаваха да следвам българска филология, защото пиша, а аз ходех на уроци по рисуване, за да кандидатствам за сценограф, докато от трета страна ми бяха твърде увлекателни и законите на душата и сърцето и исках да разбера какво се учи и в специалност Психология, – изведнъж, малко преди кандидат-студентските изпити, се натъкнах на специалност Философия в кандидат-студентския справочник и всичкото ми разпиляване по рой разнородни специалности се подреди от раз. Още по-силно беше това усещане за електричество през мен третия път, когато във втори курс разбрах, че започваме да изучаваме естетика: книгите на всички философи-естетици, независимо от направления и възгледи, разказваха за неща, които винаги съм си мислела, светът на естетиката не е свят, с който тепърва съм се запознавала, а е свят, от който от рождението си всъщност никога не съм и излизала – като дом винаги и навсякъде. Дори специфичните за тази научна област термини никога не са ме изненадвали – сякаш съм ги знаела отпреди като роден език. Не е докрай описуемо, красиво и спокойно е човек да има шанса да се срещне с професия, в която и умът, и сърцето му се чувстват като в дом – интересен и неизбродим.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Все още няма достатъчно добра видимост и публичност на образа на науката като цяло, както и на научните резултати в частност. Има толкова поразителни и интригуващи открития, проекти, патенти днес у нас, а толкова малко усилия се полагат от страна на медиите и институциите за популяризирането им – но също и за популяризирането им по достъпен и интересен начин. Това не значи информацията за новостите в науката да се свежда до ежедневния новинарски език, напротив – спомням си, че най-сложните думи и термини като дете съм чувала именно  от телевизията, журналистическият език ме е карал да търся думите из речници и енциклопедии, да се развивам в познанието си. Но хубавото е, че все повече хубави събития, фестивали и инициативи и нови платформи и начини за комуникация и популяризиране на науката набират скорост и вярвам, че заедно ще натрупат достатъчно критична маса, за да се преодолее стигматизацията на науката като скучно и суховато занимание. Бих казала, че истинското лице на науката е тъкмо обратното – в нея имаш реалната възможност цял живот да бъдеш открито към света и любопитно дете, което вижда ярко и най-малките и възхитителните детайли.

Знаете ли че: (малко известен и интересен факт за специалността)

„Естетика“ идва от гръцката дума αἴσθησῐς (естесис) – сетивно възприятие. И въпреки че още древните философи го разглеждат – Аристотел (IV в. пр. Хр.)е първият, който в трактата си „За душата“ пише за петте сетива – едва в средата на XVIII век немският философ Александер Баумгартен е,  който кръщава новото обособено поле на научноизследователски опит. Баумгартен нарича естетиката „низша гносеология“, защото сетивата според него ни дават само първичните данни за познанието; и още цели два века ще изминат след това до средата на ХХ век, докато имаме вече обособени и прецизирани философия на сетивното възприятие, философия на тялото, феноменология на движението, философия на спорта… Трябвали са ни хилядолетия – по ред идеологически, политически и религиозни причини – да осъзнаем, че сетивното възприятие дава градивото на опита ни, на познанието ни, на емоциите ни, докато системно сме го низвергвали и подценявали. Сетивата на практика са най-верните ни инструменти и затова е добре да ги познаваме, да ги развиваме и да се грижим за екологията на тялото си.

В свободното си време обичам да: (хоби, спорт)

В свободното си време обичам да се разхождам из планини, морета и полета – на колело или пеша, обичам да съм под открито небе, а не между четири стени (винаги, когато мога, работя на открито), обичам да наблюдавам птиците и да ги разпознавам по полета и песента им, да слушам шумоленето на вятъра в короните на дърветата – по тези звуци могат да се различават пък видовете дървета. Обичам да плувам и да танцувам, за да доказвам на гравитацията и умората, че не са по-силни от мен. Обичам да сънувам, защото така опознавам още и още незавоювани територии из съзнанието си – а често сънувам в картини, които после рисувам. Обичам да рисувам, защото в рисуването няма граници и правила за това какъв цвят съм решила да бъдат облаците или дърветата днес, накъде да поеме човек и дали образът му в огледалото да е той или нещо друго, къде е горе и къде е долу…

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!