Търсене
Close this search box.

Интервю: Асен Игнатов

Интервю: Асен Игнатов

Интервю: Асен Игнатов

Интервю: Асен Игнатов


Направи дарение на училище!



***

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Асен Игнатов, зоолог, художник и фотограф на дива природа.

Коя научна институция представлявате? 

Работя в Националния природонаучен музей – БАН.


Разбери повече за БГ Наука:

***

В какво точно се състои работата Ви?

Полеви изследвания на животни – основно птици, бозайници и по-рядко насекоми и безгръбначни, включително тяхното фотографиране и илюстриране. Всичко в името на тяхното изучаване и защита, а резултатите са видими в последвали статии – научни и популярни, представяне в радиопредавания, лекции в музея…

Защо избрахте да се занимавате с тази област на науката?

Мечти… или цели, усещане за пълнота и зареждане с енергия или нещо като да „работиш“ хобито си.

Кои са най-новите Ви проект или проекти и каква цел имат?

Един от най-новите проекти, в който участвам е „Чухалът (Otus scops) – малко познат приятел – проучване на миграцията, зимуването и предпочитаните местообитания“.

Целта на проекта е детайлно изучаване на важните за птицата местообитания, определяне на миграционните му пътища и места за почивка чрез използване на класически и нови технологии за събиране на данни по отношение на екологията и поведението на тази мигрираща птица и набелязване и прилагане на мерки за опазването им. Проектът е координиран от американска неправителствена организация Global Owl Project (GLOW). В него участват Турция, Словения, Испания, Гърция, Португалия, Израел и България. Птиците ще бъдат наблюдавани през 3 последователни гнездови сезона – с поставяне на пръстени и GPS маркери. Ще се осъществява и наблюдение на поведението на тази птица, която прави една от най-дългите миграции от Европа до Африка.

Работи се два месеца през гнездовия период. Всяка следваща година при повторно залавяне на маркираните птици ще могат да се проследят миграционните пътища, места за почивка… Данните ще бъдат обработени статистически – миграционни, генетически, демографски, морфологически и то за всички страни участнички и по-късно ще се публикуват в престижни издания. Проектът е започнал в някои от страните и сега се разширява изследването. В България поставихме къщичките през 2018, за да се включи наблюдението на гнездовия сезон. Анализът на данните ще се проведе в края на проекта през 2020 година. С цел популяризиране на данните и привличане на вниманието на обществеността към опазване на вида ще бъдат разработени образователни игри в музея, които ще могат да се ползват и в училищата.

Подготвяме и експедиции във Виетнам и Колумбия.

С какво заглавие беше последната Ви статия или публикация? Разкажете ни повече за нея.

Последната статия е „Long-term Changes in Autumn Migration of Selected Soaring Bird Species at Burgas Bay, Bulgaria“. Публикувана наскоро в Acta zoologica Bulgarica.

Нещо, което започнах да правя още като ученик – всяка есен по два-три месеца наблюдавахме миграцията на птиците на Атанасовско езеро, на така наречената „Точка“. Място, където има най-голяма концентрация на прелитащи птици от централна Европа до Урал. Разпознавахме птиците, водехме дневник, а вечер обсъждахме деня около огъня, разказваха се разни истории за пътешествия и експедиции от по-опитните орнитолози. Преди няколко години се събрахме „старият екип“ и повторихме наблюденията, като ги съчетахме и с по-съвременни методи за наблюдение и статистика, сравнихме данните от предните години. И така трупането на опит и знания допринесоха за излизането на тази статия.

Бихте ли ни разказали за някои от най-паметните случки или открития по време на научната Ви кариера?

Не знам! Те са много!

Експедицията ни в Турция, която завърши с много интересна статия за състоянието на леопарда в този район и е една от най-четените в научните среди в тази област. Може би последните ми участия в палеонтологичните експедиции на нашия музей организирани от проф. Спасов. Едната в района на Чирпан, другата в Македония, но и двете в потвърждение на това, че произхода на прачовека е от Балканите. Нещо, което променя изцяло досегашните разбирания и „разтърси“ учените от цял свят, занимаващи се с този интересен, но и много сложен проблем. Всичко това бе отразено в едни от най-популярните медии по света и доказа за пореден път нивото и постиженията на българските учени.

Как виждате Вие бъдещето на науката в България? Какво според Вас трябва да се промени в България по отношение на науката?

Науката в България е на много високо ниво и се развива добре поне в областите, с които съм по-запознат, а това не са само природните науки. Единственото, което трябва да се промени е отношението на определени кръгове към науката, което настройва и общественото мнение в грешна посока. Разбира се недостигът на финанси е много важен, но учените все още успяват да се справят, съчетавайки понякога невъзможни неща.

Има ли голям брой млади хора, заинтересовани във Вашата научна област?

Не знам какво значи голям брой млади хора, но около мен има много докторанти, а и от наблюденията ми в музея виждам, че и много ученици са заинтересовани и готови да поемат по трудния, но много интересен път на науката. Много е важно на какви преподаватели ще попадне човек.

Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

Почти всичко, което правя е свързано с науката или нейното популяризиране – рисуването и фотографирането на дива природа, илюстрирането на различни издания, като Червената книга на България, Атлас на гнездящите видове, няколко статии, описващи нови за науката видове растения или нови видове за нашата страна животни. Имам и няколко книжки, като съавтор за животните на определени райони в страната. Тази година завършва и с представянето в музея на моята пета самостоятелна изложба, представяща света на Дивото, произведения правени през годините, печатни или оригинали.

Друго нещо, което правя е да водя туристи основно от западна Европа с интереси към дивата природа на Балканите. България заедно с Гърция и Испания е една от основните дестинации в Европа за хората, които наблюдават птици, пеперуди, бозайници или редки растения. Тук все още имаме запазено биоразнообразие, въпреки че се опитваме всячески да го унищожим.

 

Интервюто взе Зорница Атанасова.

Снимки: проф. Николай Спасов

 


Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!



***

Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.  

Еднократен (Вечен) абонамент​​

Списание “Българска наука” излиза в PDF и ePub и може да се изтегли и чете от компютър, таблет и телефон. Достъпа до него става чрез абонамент, а възможността да се абонирате еднократно позволява да можете да достъпите всички бъдещи броеве без да се налага никога повече да плащате за списанието.