Направи дарение на училище!

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Казвам се Ангел Янков, директор съм на Регионален етнографски музей – Пловдив. Завършил съм специалност „История“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ (1989) , а след това и специализация по „Етнология“ към същия университет (1991). 

През 1999 г. защитих дисертация на тема „Календарни празници и обичаи у българите католици (края на ХІХ – средата на ХХ в.)“ и получих научната и образователна степен доктор по история, а през 2007 г. с решение на Висшата атестационна комисия при Министерски съвет на Р. България ми е присъдено научното  звание доцент. 

От 2001 г. съм лектор по етнология в Пловдивския университет „П. Хилендарски“, а от 2006 г. чета лекции и във Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите в Пловдив. Научните ми интереси са съсредоточени върху изследването на етногенезиса и етническата история на българите, проявите на регионалното и локалното в българската традиционна култура и нейните конфесионални варианти.

Автор съм на над 80 научни студии, статии и съобщения. Участвам в научни конференции, семинари и симпозиуми в областта на музеологията, на съхраняване и опазване на културното наследство. Имам многобройни участия в теренни етноложки експедиции в Тракия, Родопите, Пирин и Рила. Чета лекции по българска и обща етнология, историческа етнография и древнотракийско наследство в българската народна култура. Редактор и съставител съм на научни сборници, каталози и етноложки карти. Автор и консултант съм на документални филми, на диплянки и брошури с популярно съдържание.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Член съм на Управителния съвет на „Клуб Приятели на Регионален етнографски музей – Пловдив“, както и на „Съюза на учените в България“ – клон Пловдив. 

През 2018 г. по повод 24 май – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост, получих награда от Министерството на културата Почетен знак „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики – златен и с грамота за принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност.

Каква е основната функция на един директор на музей?

Директорът отговаря за цялостната работа на музея – ръководи и контролира работата на музейния персонал, координира проекти, управлява бюджета на музея, създава нов продукт, свързан с дейността на поверената му институция. Така под мое ръководство още през 1999 г. бе възстановено честването на еснафския празник „Св. Спиридон“ в Пловдив, чието празнуване вече над две десетилетия се превърна в традиция.

Може ли да разкажете накратко за музея и откога съществува?

Регионален етнографски музей – Пловдив е утвърдена научно-образователна институция и притегателен център за културен туризъм. Основан е през 1917 г. от големия родолюбец Стою Шишков, а от 1938 г. се помещава в най-красивата и представителна къща в сърцето на Стария град. Тя е паметник на културата от национално значение, принадлежала на богатия търговец Аргир Куюмджиоглу.

Богатата експозиция на музея представя традиционната култура на Тракия, Родопите и Средногорието от периода на Възраждането. Земеделието и животновъдството са представени като основни поминъци на населението от региона. От традиционните занаяти тук намират място едни от най-характерните за периода на Възраждането – абаджийство, гайтанджийство, грънчарство, медникарство и железарство, куюмджийство. Представяме изящни накити и църковна утвар, традиционни народни костюми, тъкани и килими, музикални инструменти и обреден реквизит, а също така и градски бит. 

От 2007 г., ежегодно, в Регионален етнографски музей – Пловдив се провежда Седмица на традиционните занаяти, която екипът на РЕМ – Пловдив приема като мисия. Това е добър начин да се покаже съвременното състояние на народните занаяти, опит да се насърчи интереса на малки и големи към тях, което ще спомогне за запазването и развитието на българската материална култура и традиции. 

Международното биенале „Майстори на карикатурата“ е друго утвърдено вече събитие, което се организира съвместно с Община Пловдив, ВУАРР – Пловдив и Дружеството на пловдивските карикатуристи. Музеят отваря врати и за много други емблематични събития – Международният фестивал на камерната музика, изложби, концерти, театрални постановки, представяния на книги, възстановки на традиционни обреди и други. 

Към РЕМ – Пловдив е създаден първият в страната клуб „Приятели на РЕМ – Пловдив“, в който участват хора от различни професии и сфери на дейност, но обединени от любовта и желанието да подпомогнат дейността на институцията.

С какво би се похвалил музеят? С кое най-много се гордеете?

Регионален етнографски музей – Пловдив е вторият по големина музей от такъв тип в страната, един от най-посещаваните в България. Намира се в сърцето на Стария град и се помещава в къща с уникална архитектура – емблемата на града. Повече от 170 години тя радва и удивлява жителите и гостите на Пловдив.

Гордеем се, че като наследници на богатата българска култура сме натоварени с нелеката задача да опазим стародавният ни бит, традиции и обичаи. Надяваме се, че трудът ни не е напразен, че успяваме да предадем частица от всичко това на нашите посетители и да ги „заразим“ с родолюбие.

Какво бихте казали на бъдещите посетители и защо да дойдат и да Ви посетят?

„Дърво без корен не може“ и всеки трябва да знае откъде идва и каква духовност носи, защото културата е отражение на стремежите и въжделенията, на творческия заряд на един народ. Тази виталност чуждите туристи усещат най-добре и бързо се „влюбват“ в българските традиции и фолклор.

Ние винаги се стараем да задоволим интереса и любопитството на нашите посетители, като им показваме нещо ново от богатото наследство, което притежаваме. При нас е „пълно и весело“ откъм интересни културни събития, концерти, пленери, изложби както на български, така и на чуждестранни музеи и автори. 

Има ли наука в музейната работа и каква е тя?

Науката е нещо скрито за повечето външни посетители, но за да се случат нещата пред тях, има етапи на проучване, на изследване и най-последно е експонирането. Нищо в музея не е самоцелно или случайно поставено на дадено място, то е там, защото има какво да „каже“. Поотделно или в своята съвкупност музейните експонати разказват за отдавна отминали времена и епохи. Музейният специалист е нашият водач на онагледения разказ, защото никой не познава по-добре от него това време или тази сфера от културното наследство, която музеят представя. Затова науката е водеща в музейната работа. 

Неслучайно в Устройствения правилник на РЕМ – Пловдив е записано, че той е културен и научен институт. Научно-изследователската работа в музея върви успоредно със събирателската, фондовата, експозиционната, популяризаторската и културно-информационната дейност. 

Как музеите могат да помогнат на образованието?

За подрастващите музеят е един нов и много по-различен от училището свят, който ги кара да излязат извън рамките на ежедневието, да трупат нестандартни знания или умения, да обогатяват общата си култура. Те могат да видят оръдията на труда, облеклото или домовете на предците, да усетят атмосферата, в която са живели хората преди тях. С други думи, музеят визуализира картините в учебниците, обогатява мисленето на децата и създава тяхната 3D реалност.

Музейният педагог е човекът, който въвежда учениците в този храм на културата от миналото. Възпитава ги, че наследството е сакрално пространство, което трябва да пазим. Показва им един различен свят, който допринася за тяхното духовно и културно развитие. Затова можем да кажем, че музеят и училището са един вид скачени съдове, че те не могат един без друг.

Как държавата може да помогне на музеите в България?

Възнаграждението на труда на музейните служители е силно подценено и това не стимулира младите и способни хора да постъпват на работа в музея. Отделно са проблемите с липса на достатъчно експозиционна или складова площ, съвременно оборудване за адекватно представяне на културния продукт и идеи. Българските музеи изостават в сравнение с европейските и по отношение на новите технологии, които навлизат в тази сфера. Технически музеите трябва да бъдат по-добре оборудвани, за да покажат това, което искат по един модерен начин и да привлекат нови публики.  В повечето случаи тези иновации не са по силите на самата институция.

Не трябва да се забравя, че музеите съхраняват паметта и богатствата на една нация. Инвестирайки в музеите, държавата инвестира в своята култура, история, идентичност или с други думи – в своето бъдеще. 

Какво друго бихте споделили с нашите читатели?

Радваме се, когато музеят е пълен с детска глъч, когато е оживен от хора, любопитни да видят и научат нещо за нашето минало и традиции, независимо дали са българи или чужденци. Това означава, че Музеят е жив. 

Заповядайте в Регионален етнографски музей – Пловдив – мястото, което  съхранява духът на миналото, който ни връща в настоящето и ни чертае пътя към бъдещето.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!