Търсене
Close this search box.

В Института по Органична Химия с Център по фитохимия на БАН се занимаваме с изследвания върху прополис от около 30 години

В Института по Органична Химия с Център по фитохимия на БАН се занимаваме с изследвания върху прополис от около 30 години

В Института по Органична Химия с Център по фитохимия на БАН се занимаваме с изследвания върху прополис от около 30 години

В Института по Органична Химия с Център по фитохимия на БАН се занимаваме с изследвания върху прополис от около 30 години


Направи дарение на училище!



***

В последните години интересът към използване на природните продукти в медицината непрекъснато нараства както сред учените, така и сред широката публика. Понастоящем световният пазар на лечебни препарати, хранителни добавки и други продукти, базирани на лечебни растения, надхвърля 25 – 30 милиарда долара годишно.

От дълбока древност хората са знаели за ценните свойства на билките, но и за разнообразните полезни действия на пчелните продукти. Освен меда, наричан “храната на боговете”, пчелите произвеждат восък, прашец, пчелно млечице и клей, наричан още прополис. Той е лепкав, има тъмен цвят и приятна миризма. Пчелите го събират от смолистите пъпки на дърветата и с тънък слой от него покриват вътрешните стени на жилището си. С прополис се запълват пукнатини и отвори в кошера, за да го изолират от външната влага и студ, стеснява се входа му през есента. Пчелите го използват и за балсамиране на убити в кошера насекоми и дребни животни-нашественици, при което труповете не се разлагат с години. Прополисът е важен за пчелите не само с механичните си качества – той е основното им “химическо оръжие” срещу всякакви инфекции. Пчелният клей е важно условие за създаване на здравословен климат в кошера: известно е, че пчелни семейства, лишени от възможността да събират прополис, са много податливи на различни заболявания.

Още древните гърци и римляни са знаели за тези ценни качества на прополиса и са го използвали за лечение на рани и изгаряния, а древноегипетските майстори са се възползвали от него при мумифицирането на мъртвите. Всичко това събужда интереса на съвременната наука към прополиса и вече повече от 40 години по света се провеждат интензивни разностранни изследвания на неговото лечебно действие и химичен състав. В Института по Органична Химия с Център по фитохимия на БАН се занимаваме с изследвания върху прополис от около 30 години. Основната ни цел е да проучим неговите ценни качества, да определим кои са веществата, отговорни за лечебното му действие и да разберем как можем най-добре да се възползваме от този дар на природата. Изследванията се провеждат в сътрудничество с колегите от Института по микробиология, както и с колеги от различни страни по света – Бразилия, Италия, Гърция, Колумбия, Алжир, Индонезия, Тайланд, Кения, и др.

Най-задълбочено е проучено свойството на прополиса да потиска развитието на болестотворни микроорганизми – бактерии, гъбички и вируси. Той притежава широкоспектърна антибактериална активност. Установено е, че е по-слаб от повечето антибиотици, но притежава едно ценно качество, което те нямат – бактериите не са в състояние да развиват устойчивост към него. В съчетание с неговото противовъзпалително действие и стимулиращия му ефект върху клетъчното делене, това го прави превъзходно средство за лечение на трудно зарастващи рани и изгаряния. Действието срещу вирусни инфекции също така е доказано и върху опитни животни. Особено ценно е влиянието на прополиса върху имунната система – установихме, че при вътрешно приемане той стимулира имунната защита на организма и помага за по-лесното справяне с инфекциите. Важна насока в проучванията на прополиса са изследванията върху антиокислителното му действие. Известно е, че процесите на окисление в организма, в които участват свободни радикали, са в основата на много заболявания и имат особена роля в процесите на стареене. Ето защо приемането на антиоксиданти, които неутрализират свободните радикали, забавя стареенето и се счита за важна профилактична мярка срещу сърдечно-съдови заболявания, рак, диабет и др. Оказва се, че прополисът и особено българският прополис е много богат на такива вещества.


Разбери повече за БГ Наука:

***

Трябва да се има предвид, че в различните климатични райони съставът на прополиса е различен. В нашата лаборатория сме открили досега повече от 50 нови вещества в прополис от различни райони на света, като повечето от тях показаха антибактериална и антиоксидантна активност. Задълбоченото проучване на тези нови молекули от колеги –фармаколози има потенциал да доведе до намирането на нови ценни вещества – противовъзпалителни, противотуморни, антидиабетни и други. Разкриването на химичния състав на прополиса е и отлична възможност да се определят растенията, от които пчелите събират прополис, като се сравни състава на пчелния клей и на съответните растителни смоли. Така пчеларите ще знаят кои растения са важни за поддържане здравето на пчелните семейства и за получаване на добри добиви от прополис.

В хода на изследванията се разкри и една друга особеност на прополиса– нито едно от изолираните вещества, както от нас, така и от други изследователи не надвишава по своята активност самия прополис! Това се отнася преди всичко за антибактериалната, но също и за противогъбичната и противовирусната активност. Най-вероятно това се дължи на съвместното действие на много вещества. Съчетанието на голям брой вещества с различен механизъм на действие пречи да се развие у микроорганизмите резистентност към прополиса. Ето защо прополисът е ценен именно като автентична природна комбинация от активни вещества. Затова задълбочените знания за химията на прополиса са важни с оглед на стандартизацията и контрола на качеството. Клеят е продукт, който се използва за лечебни и козметични препарати, поради което трябва да се потвърди присъствието на целия комплекс от важни съставки в достатъчни количества. Система за такъв контрол на европейския прополис беше разработена в нашата лаборатория, понастоящем тя се препоръчва като най-надеждна от Международната комисия по меда.

 

 

Пчели носят прополис в кошера

 

Прополис предпазва входа на кошера

 

 

 

Български прополис

 

 

Работната група от лаборатория „Химия на природните съединения“ в Института по Органична Химия с Център по Фитохимия, БАН, се ръководи от чл. кор. дхн. Вася Банкова и нейни членове са доц. д-р Милена Попова и гл. ас. д-р Боряна Трушева. През годините групата подготвя множество дипломанти и докторанти, а изследванията са отразени в научни публикации в световни реферирани списания.
През месец май, чл. кор. дхн Вася Банкова бе призната от издателство Елзевиер за български учен с най-значими научни постижения за 2018 г., видими и разпознаваеми в Световен мащаб за изследванията си върху различни видове прополис. В тази връзка награда за най-значими научни постижения за 2018 г. на издателство Елзевиер получи и Институтът по органична химия с Център по фитохимия-БАН сред три номинирани организации.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!



***

Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.  

Еднократен (Вечен) абонамент​​

Списание “Българска наука” излиза в PDF и ePub и може да се изтегли и чете от компютър, таблет и телефон. Достъпа до него става чрез абонамент, а възможността да се абонирате еднократно позволява да можете да достъпите всички бъдещи броеве без да се налага никога повече да плащате за списанието.