Инж. Стефан Христозов: Роботиката в България преминава през един Ренесанс и много хора намират бърза реализация

Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота
Стефан Христозов – докторант в Института по роботика на БАН; Авиоинженер към Клъстер Аерокосмически технологии, изследвания и приложения.
С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания, …
Изоставам с писането на дипломна работа. Боря се за проекти, с които да оправдая престоя си в Института. Много ми пречи, че трябва да се боря сам с всички аспекти на проекта – да си напиша кандидатурата, да си направя разработката, да си го отчета и да го защитя. Мисля, че предимно се занимавам с административна работа. 🙂
Успах да комбинирам полезното с приятното и да събера напреднал авиомоделизъм с темата на дисертацията си. Така че доста време прекарвам на полето в полети.
Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?
Оказа се, че темата на дисертацията е в духа на съвременното законодателство в сферата на безпилотните системи. Европейската агенция за авиационна безопасност е предприела един подход основан на риска за да допусне дроновете във въздушното пространство и това кореспондира директно с моята разработка. Най-общо казано летенето с дрон е достъпно за всеки и навсякъде, но трябва да се оценят рисковете пред конкретния полет – напр. ако искам да прелетя и заснема нивата на Бай Георги не бих срещнал проблеми, понеже най-много в случай на проблем с дрона, да падна на главата на близкопасящата крава. Ситуацията е малко по-различна ако искам да прелетя над концерт или футболен мач и т.н. Тогава трябва да подсигуря, че дронът е презапасен откъм системи.
Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?
Трябва да призная, че стана малко инцидентно. Бях привлечен от един активен екип в Института и от своя страна привлякох още двама колеги. Дано ми простят.
БАН или нека да е научната дейност като цяло в България дават възможности за всеки и според мен има достатъчно инициативи за участие и развитие. Освен това в целия свят отношението на хората се променя след като разберат, че си доктор или асистент и т.н. Това значи в техните очи, че ти решаваш комплексни проблеми и можеш да се обосновеш.
Какво допринесе за развитието ви като изследовател? (обучение, ръководител, работа в индустрията, стипендия в чужбина, екип, …)
Тук успехите ми са не благодарение на Института или БАН. Почти всички инициативи – Еразъм + Млади предприемачи, Предприемачи в науката на Карол Знание, Иновационен мениджмънт на Трелеборг България да не изброявам се случват на базата на лични усилия и подготовка. Трябва да призная, че Института засега проявява необходимото търпение с моето завършване и не съм срещал съпротива от тяхна страна за тези участия. Научната работа отваря врати. Както споменах моите колеги, с които започнахме заедно, сега са си намерили работа в развойните отдели на големи компании.
Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?
Роботиката в България преминава през един Ренесанс и много хора намират бърза реализация. Аз станах част от Института по роботика с тема за дроновете и авиацията и не искам да правя този компромис и да излизам от тази сфера. За нещастие, както описах и в едно друго интервю, просто липсва авиационна индустрия. Няма съревнование за способните хора от фирмите в България, понеже малко или много те са на едно и също дередже, не отваряме заводи за самолети, нямаме развойни бюра, а военноремонтните заводи са оставени да издъхнат и почти нямат дейност.
Моята тема на работа имаше много приложение в администрацията, където изкарах една година. В един момент след като обясних за високо компютъризирани системи за управление на трафика на дронове на моите началници и на хора от държавно предприятие „Ръководство въздушно движение“ (ДП РВД), където разликата в заплатите доближава 15 пъти и имаше две презентации на конкурентни компании трябваше да се разделим. Дано не пропилеят този шанс за България.
Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?
Не мога да говоря за науката като цяло. Ще дам пример със себе си и ще го разгънем за повечето разработчици. Работата ми е свързана с интеграцията на дронове във въздушното пространство, което предполага да работя и с монополния доставчик на аеронавигационно обслужване –  ДП РВД. Откакто не съм част от администрацията и отдела, който ги надзирава, не ми вдигат телефона. Не ги интересува. А има покани за разработки на много високо европейско ниво с добро финансиране. Представете си какъв шанс ще е това за някои студент или изследовател. Така де, ДП РВД са едно от малкото функциониращи авиационни предприятия. Никой няма да им вземе работните места, но могат да помагат за реализацията на българи.
Трябва ли да се говори за наука и защо?
Вие най-добре го знаете.

Европейска нощ на учените 2022 г.: