Инж. Мартин Ралчев: Създадохме Робот за дезинфекция на помещения срещу Covid-19

Кратка информация за изследователя:

Мартин Лъчезаров Ралчев, магистър-електроинженер, асистент към секция „Сензори и измервателни технологии в роботиката и мехатрониката“ при Института по роботика при Българската академия на науките.

С какво се занимавате на работното си място?

В качеството ми на докторант и член към Центъра за компетентност „QUASAR” ежедневието ми е съсредоточено върху техническите науки „Роботика“, „Електротехника“, „Електроника“ и „Автоматика“, тематично насочени върху „Изследване на нехомогенни структури със сензори за нано частици“. Имам удоволствието да съм част от екипа на Центъра за компетентност “Квантова комуникация, интелигентни системи за сигурност и управление на риска” (Quasar), като изследвам нано частици при високи едноосни натоварвания с цел възможността за прогнозиране на предстоящи неблагоприятни природни бедствия. С екипа на Quasar се допълва Европейското ниво за развитие на науката.

Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката (индустрията)?


РЕКЛАМА:

***

В дейностите на институциите в страната за ликвидиране в кратки срокове на пандемията COVID-19, още от самото начало се включи Институтът по роботика и Центърът за компетентност „QUASAR”, чийто предмет на дейност обхваща реализацията на системи за сигурност и превенция с елементи на изкуствен интелект. Ние реализирахме съвместна иновация Робот за дезинфекция на помещения, предизвикал широк интерес и отличен като върхово постижение на Институт по роботика в електронните медии, вестници и интервюта. Изобретението е регистрирано като заявка за патент от ИР-БАН и „QUASAR” в Патентното ведомство на Р. България. Иновацията е приложима за автоматизирано биологично обеззаразяване преди всичко на нерешения до момента проблем с разпространението на COVID -19 по подовите повърхности на домашни помещения; хирургични зали; инфекциозни болници; изолатори за лечение на заразени с многорезистентни бактерии и супербактерии, гъбички, спори и вируси, включително с Еbola и Covid-19; училища, детски градини и всички зони, изискващи високоефективни дезинфектиращи процедури. Разработката се предоставя безвъзмезно за борба с COVID -19 в болниците на лекарите на първа линия в борбата с тази пандемична опастност. В сайта на БАН информацията за роботизираната система за дезинфекция е посетена над 1100 пъти, което показва подчертания интерес към такъв тип устройства.
Научните постижения в областта на електроенергетиката, върху която е посветена дипломната ми работа са в изследване приложенията на микросензори за измерване на електрични параметри, което спомага за подбора на най-високоефективен сензор за конкретен енергиен обект. Намаляването на техническите загуби на електроенергия постигната с тази технология спомага за съществени резултати в индустрията както и повишаване на сигурността на електрозахранването.

Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?

Изследователската работа представлява един вечен процес на усъвършенстване на инженерните решения, никога не е съществувало и няма да съществува истина от последна инстанция, ключовият фактор на научното развитие. Придобиването в този творчески процес на най-разнообразни качества и умения са предпоставка за намирането на най-иновативните решения. Именно този подход е в основата на откритията и нововъведенията и е предизвикателството, което безкрайно ме удоволетворява професионално.

Какво допринесе за развитието ви като изследовател?

Признателен съм на акад. Чавдар Руменин и проф. д-р Сия Лозанова от Институт по роботика при БАН за споделения опит и творческата атмосфера, в която изследваме и обсъждаме теоретичните и приложни аспекти, свързани със сензорите на Хол, както и провеждане на комплексни изследвания в дейността ни. Дълбоко съм убеден, че не съществува фундаментално откритие, в която и да е област на знанието, което да не може да се доведе до конкретно инженерно решение, защитимо с патент за изобретение.

Какви проблеми срещат учените във вашата област?

Все още съм в самото начало на кариерата си и съм се концентрирал върху положителните аспекти. Дано това остане така до края.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Трябва да се вземе отношение във връзка със стимулиране на млади и грамотни хора, които да развият своите професионални ценности в България. Лично аз считам, че една добра дума, една насърчителна оценка на извършеното от мен и една усмивка от ръководителя ми са много по-стойностни от финикийски знаци.

Трябва ли да се говори за наука и защо?

ДА, трябва да се говори за наука. Та, науката е напълно равнопоставена на дейността на художника, поета, писателя, композитора, или казано по-простичко творчеството е винаги било едно в паралелните светове на пространството-време…

 


Европейска нощ на учените 2022 г.: