Инж. Емил Янков: „Отдай се на науката и тя ще ти се отплати“

Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота

Гл. ас. д-р инж. Емил Христов Янков е роден на 23/02/1978 г. в гр. Варна. През 1996 г. завършва Техникум по Механотехника „Христо Ботев“, гр. Шумен, a след това получава бакалавърска и магистърска степен по Машиностроителна техника и технологии в Русенски университет “Ангел Кънчев”. През 2015 г. получава докторска степен с дисертация на тема „Изпитване на листови материали при двумерен опън чрез хидравлично издуване” в Русенски университет „Ангел Кънчев“.
В периода 2005 – 2007 г. работи като главен технолог в завод „Жити“ АД, Русе. През 2007 г. е назначен като асистент към катедра Материалознание и технология на материалите в Русенския университет, а след защитата на докторската дисертация продължава работа като главен асистент в същата катедра. Членува в International Society on MCDM (Multiple Criteria Decision Making), Научно-техническия съюз по машиностроене и Съюза на Учените в България. Организатор и рецензент в международната научна конференция „DSMIE-2018“, както и рецензент в няколко международни индексирани списания. Автор и съавтор на 100 научни публикации в областта на изпитване и изследване на материалите, от които 21 са с импакт фактор 21. Има над 70 цитирания. Ръководител на над 40 дипломанти – бакалаври и магистри. Работи по съвместни договори с университети от страната и чужбина, както и с държавни и частни организации. Отличен е с над 10 колективни научни награди. През 2017 г. е избран за Будител на Машинно-технологичния факултет.

С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен)– проекти, изследвания…

Занимавам се основно с преподавателска и научна дейност в областта на Технологията на материалите, Пластично деформиране на материалите, Проектиране, моделиране и симулиране на процеси в машиностроенето с CAD/CAM системи, Изпитване и изследване на материали, Бързо прототипиране в металообработващата техника. Ръководител на лаборатория „Попластично деформиране на материалите“, “Симулиране на технологични процеси с CAD/CAM/CAE системи“.
Основните области на научноизследователската ми дейност са пластично деформиране на материалите: наноструктуриране на материалите, щамповане, щанцоване, механично и хидростатично деформиране на листови материали, изпитване и изследване на нови материали и нанотехнологии, трибологичен анализ, рентгеновоструктурен анализ, корозия на материалите, получаване на нови материали чрез леене, леене във вакуум, 3D принтиране, бързо прототипиране.

Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?


РЕКЛАМА:

***

През последните пет години участвах в поредица от специализирани обучения по проектиране и симулиране на технологични процеси на предприятията „Водноелектрически централи“- гр. Пловдив, „ВИТТЕ Аутомотив” ЕООД – гр. Русе, „Монтюпе“ ЕООД гр. Русе, „Дунарит“ АД – гр. Русе, на фирми в областта на компютърното проектиране със съвременни CAD/CAM системи. Преминах през специализиран курс по изпитване и изследване на материалите на фирма „М+С Хидравлик“ АД гр. Казанлък. Участвах в пускане в експлоатация на 800-тонен абкант с дължина на огъване 8 m на фирма “Durma”, както и в специализирано обучение за работа с CAD/CAM система към него на фирма „ТМ Технолоджи” АД – гр. Русе.

Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?

Да си изследовател е една добра професия, насочена към откриване и преоткриване на нови знания и умения, които с времето успяваш да опознаеш и след това да управляваш. Тези знания са полезни, както за поредната крачка на науката напред, така и за решаване на технологични проблеми на индустрията. Новите натрупани умения са полезни за разработване на практически приложения, подходящи за студенти, фирми и организации в съответната научна област. Все по-често изследователските задачи са по проблеми, идващи от фирми и организации, и това е поредното предизвикателство за всеки изследовател.

Какво допринесе за развитието ви като изследовател? (обучение, ръководител, работа в индустрията, стипендия в чужбина, екип, …)

За развитието ми като изследовател допринася средата, в която работя. Като преподавател се стремя да дам колкото се може повече на заинтересованите и любопитни за знания студенти. Те ме стимулират да се развивам и да търся решения, с които лесно да им предам по разбираем и лесен за тях начин сложната наука. Това най-сполучливо се получава с представянето на примери, близки до тяхното съзнание. Това е начинът полека да ги отведа в дълбините на все по-бързо развиващата се интересна наука. Естествено, пораждат се въпроси, за отговора на които не си се замислял. Това те кара да направиш поредното изследване, с което тласкаш науката напред.
Като ръководител на 2 проекта и участник в над 15 научни проекта натрупах опит да работя с колективи от различни области на научните изследвания. Това ми даде възможност да доразвия изследователския си капацитет и оказа полезно влияние върху обучението на студентите. От друга страна участието в научни проекти допринесе за сключването на договори по НИС с фирми и организации за решаване на технологични и практически проблеми, често пъти на място в самите производства.
Специализациите ми в Германия и Латвия ми дадоха нов поглед и възможности за решаване на задачи в областта на съвременните лазерни технологии и изпитването на материали.

Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?

Проблемите, с които се среща всеки един учен в моята област, са най-често откъде да започне. Често пъти задачата не изглежда сложна, но задълбочавайки се в проблема, се установява, че той е по-сериозен. За решаване на един изследователски проблем често пъти се изисква гъвкавост и опит, без които трудно би се намерило решение. Естествено и без подходяща апаратура трудно се решава задачата. Понякога изследователските системи отказват поради леки повреди, които отстраняваме с помощта на финансиране от Научноизследователския фонд на университета, по проекти от Националният фонд „Научни изследвания“ и договори по НИС. За допълнителни по-специализирани или по-подробни изследвания използваме апаратура на други научни организации срещу заплащане, защото на този етап не е възможно закупуването им.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Науката в развитите страни е свързана със задачи и проблеми на индустрията, икономиката, здравеопазването, образованието и др., които не са решени досега. Тези задачи са поставят от водещи организации, фирми, институции и др., които финансират научното решаване на проблема. Финансирането на науката пряко от индустрията е свързано с решаване проблеми на производствен процес или технология, по които съвместно работят научен персонал и обучаващи се студенти в областта. Този начин на съвместна работа осигурява възможност за подготовката на кадри и последващата им специализация. Често пъти се разработват и патенти, които представят значителен дял от финансовите приходи на научните организации.

Трябва ли да се говори за наука и защо?

Не е спирало да се говори за науката от древността до наши дни, защото тя се поражда от любопитството, а то ни е вродено от деня на нашето появяване в света. Някои от нас запазват любопитството и любознателността до края на живота си. Колкото повече говорим за наука и я преподаваме, толкова повече ще опознаваме и развиваме околния свят. Ще завършва с думите на моя учител от Русенския университет проф. д-р инж. Борис Томов, два мандата ректор на университета: „Отдай се на науката и тя ще ти се отплати“.

Автор: Юлиана Попова


Европейска нощ на учените 2022 г.: