Направи дарение на училище!

Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота

Казвам се Добрил Жеков Вълчев и съм инженер по водоснабдяване, канализация и пречистване на води, като завърших своята магистратура в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) през 2016 г. Юли месец тази година защитих успешно докторската си дисертация на тема „Алги-базирани технологии за пречистване на отпадъчни води“, отново в УАСГ. Към момента работя като млад учен по проект „Чисти технологии за устойчива околна среда – води, отпадъци, енергия за кръгова икономика“ (Clean&Circle). Също така се занимавам и с проектантска дейност във ВиК сектора.

С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания,…

В лабораториите на УАСГ прекарвам по-голямата част от ежедневието си. Там се занимавам с разработването на иновативни технологии за пречистване на води и оптимизиране на процесите във ВиК системите. Изследвам различни показатели на замърсеност с реални и моделни води, като анализите ми имат за основна цел да развият биологичните методи за пречистване на отпадъчни води с микроводорасли.

Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?

Разбери повече за БГ Наука:

***

Технологиите с микроводорасли (микроалги) бързо набират популярност в световен мащаб, като един от методите на бъдещето за едновременно пречистване на води и генериране на продукти, подходящи за висококачествено оползотворяване. Те са следващата стъпка към кръговата икономика и затварянето на цикъла й в направленията – вода и отпадъци. За съжаление, тези технологии все още не са достатъчно ефективни, за да се прилагат широко – не само у нас, а и в световен мащаб.

В своите експерименти използвам, в лабораторни реактори, естествено виреещи на географските ширини на България видове микроалги. Те са култивирани от екипа на проф. Майя Стойнева от Биологическия Факултет на Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. Изследваните от нас щамове дават изключително добри резултати по отношение на скорост на отстраняване на биогенни елементи от водите, лесно отстраняване на биомасата след процесите на пречистване и устойчивост на замърсяване на културите. Постигнатите резултати повишават нивото на готовност на технологията и дават огромно поле и потенциал за бъдещо прилагане на технологията на пилотно и реално ниво.

Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?

Работата като изследовател за мен е преди всичко мотивирана и придвижена от любопитството към сферата на интерес, отдадеността на каузата и желанието да разработиш нещо, което да бъде полезно. Тези неща и синергията, изградена в екипа, в който работя, ме амбицират да се занимавам и да продължавам да се развивам като учен.

Какво допринесе за развитието ви като изследовател? (обучение, ръководител, работа в индустрията, стипендия в чужбина, екип, …)

Огромна част от развитието си дължа на своя научен ръководител – проф. Ирина Рибарова, която ме подкрепя и консултира във всяко направление и с която продължаваме да работим заедно и след защитата на докторската ми дисертация. Също така съвместната ми работа с мултидисциплинарните екипи от учени от УАСГ, Биологическия Факултет на Софийски Университет „Св. Климент Охридски“ и Fachhochschule Nordwestschweiz, гр. Базел (в чиито лаборатории имах възможността да работя за 2 месеца през периода на докторантурата си) подпомогна в голяма степен моя растеж като изследовател.

Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?

Лично моето мнение е, че се губи интерес поради ниското възнаграждение в съотношение с огромните труд и време, които трябва да бъдат вложени в началото и твърде далечната бъдеща реализация, която изглежда бавно достижима и рискована. Научната работа изисква отдаденост, трудолюбие и търпение. Знам и виждам, че в България има много хора, които се намират на високо ниво в професията си, с желание за развитие, за това бих посъветвал младите учени да не се отказват, да дадат шанс на българската наука и да продължават да помагат за израстването ѝ.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Според мен трябва да се промени цялостното разбиране за науката. Тя не трябва да се възприема, като нещо изключително далечно и недостижимо, което не дава реална практическа перспектива и води до единствено теоретични резултати. Чрез инвестирането в проекти, които да стимулират работата на интердисциплинарни екипи, които да разглеждат комплексните проблеми от множеството възможни гледни точки би могъл да бъде постигнат реален технологичен прогрес, с който да се подпомогне както икономическото, така и екологичното състояние на страната.

Трябва ли да се говори за наука и защо?

Разбира се, че трябва да се говори за наука. Това е задължително, но е добре да става на достъпен език, за да може да бъде привлечено максимално количество хора към нея. Чрез запалването на искрата на любопитството у хората и показването на пътя към реалната перспектива, която предоставя науката, мотивираните бъдещи учени неимоверно ще бъдат привлечени от безкрайно интересния ѝ и необятно голям свят.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!