1807 г.
Наполеон назначава генерал-губернатор на Индонезия, който трябва да укрепи архипелага с фортификации, особено Ява, срещу евентуална атака на английските войски.

1811 г. — VIII
Край бреговете на Индонезия се появява английски флот от 100 кораба, под командването на лорд. Минто, генерал-губернатор на Индия. Англичаните завземат Батавия, столица на холандските колониални владения, а след това и останалата територия.

1814 г. — 13. VIII
Англо-холандски договор. Холандия отстъпва на Англия базата Кочин (на Малабарското крайбрежие) срещу което получава обратно своите владения в Индонезия, включително и о. Банка.

1824 г.
Споразумение между Англия и Холандия за определяне на границите между английските и холандски владения в Източна Азия. Англия се отказва от претенциите си към Суматра и Бенкулен; Холандия отстъпва на Англия останалите си владения на Индийския полуостров.
В Индонезия е създадена акционерната фирма Холандско търговско дружество, която се стреми да засили холандските позиции в конкуренцията с английските и американските стоки.

Разбери повече за БГ Наука:

***

1825—1830 г.
Народно въстание, ръководено от Дипо Негоро — патриот, воюващ за ликвидиране на чуждото господство. Въстанието започва в момент, когато, повечето от холандските войски са извън границите на Ява. Въстаниците печелят победи в много провинции. Холандците молят за мирни преговори, по време на които Дипо Негоро е предателски заловен и заточен на отдалечен остров, където остава до края на живота си.

1830 г.
В Индонезия е въведено принудително отглеждане на селскостопански култури. Селяните са заставени да отглеждат чай и захарна тръстика вместо културите, които им осигуряват прехрана. Подобно е положението с тютюна и кафето, които са износни пера.

1845—1854 г.
Генерал-губернатор е Рохусен. Засилва се холандската агресия на архипелага. Въоръжени холандски експедиции срещу Бали (1846—1849 г.). Индийските раджи, които господстват в Бали, признават върховната власт на холандците. След 5-годишна борба Западно Борнео преминава в ръцете на холандците (1856 г.).

1857 г.
Народно въстание на Борнео, предизвикано от колониалния гнет. Избити са холандските резиденти и служещите във въглищната концесия. Кървави репресии на холандците.

1870 г.
Закон за захарта: премахнато е принудителното отглеждане на захарната тръстика. Създадени са по-благоприятни условия за организиране на плантации и отглеждане на други култури. Аграрен закон: всички земи „към които не може да се приложи правото за частна собственост“ преминават към държавата. По принцип това е одържавяване на всички терени в княжествата Джакарта и Суракарта, без феодалната собственост и „частните“ земи, притежавани от европейци и китайци. Селяните на о. Ява получават наследствено право да притежават земята, която обработва по време на издаването на закона.
Англия и Холандия подписват суматриенския трактат. Англия не възразява срещу завладяването от Холандия на султаната Ачин (на Суматра).

1873—1904 г.
Султанът Ачин отхвърля холандското предложение за сключване на договор, което би означавало цялостно загубване на самостоятелността му. Започва продължителна война, в която населението на Ачин оказва героична съпротива.

1884—1885 г.
Германците завладяват източната и северната част на Нова Гвинея. Насочват експанзията си и на юг, което принуждава англичаните да обявят тази част от острова за владение на Англия.

1893 г.
Холандският ориенталист Кристиан Снук-Хургроне издава труда си „Жителите на Ачин“, който в значителна степен улеснява холандците при завладяването на страната, защото сочи пътищата за споразумяване с богаташите от Ачин.

1903 г.
Закон за децентрализация. По-голяма провинциална административна самостоятелност. Създадени са „консултативни съвети“, в които влизат най-богатите представители на местното население. Индонезийците получават достъп до нисшите длъжности в колониалната администрация. Основани са специални училища за подготовка на чиновници-туземци. Премахнат е принудителният труд, който е заместен с паричен данък.

1904 г.
Висшите слоеве на ачинските племена признават холандското господство.

1905 г.
Селското движение на о. Ява все повече придобива въстанически характер. Селяните завземат земя, воюват с чиновниците и данъчните агенти.

1907 г.
Създаден е англо-холандският нефтен тръст „Ройал Дъч Шел“ — един от най-могъщите в света. До края на световната война той е безспорен монополист в Индонезия.

1908 г. — V
Учениците от медицинското училище основават първата културно-просветна организация на о. Ява, наречена „Висока цел“.

1908 г. — X
Хусодо, изтъкнат пропагандатор на идеята за обединяване на явайското население (на Ява освен явайци живеят и други народности), открива конгреса на „Млада Ява“.

1912 г.
Създадена е Индийска партия, организирана от Д. Декер и група „индоевропейци“. Партията настоява да се предостави право за притежаване на земя, внимателно издига проблема за независимостта на Индонезия. Колонизаторите забраняват партията и арестуват организаторите й.
Създаден е Съюз на исляма (Сарекат ислям), организация, която си поставя за цел материалното и духовното издигане на народа, подпомагане бедните членове на Съюза, борба за „чистота“ на исляма. Организацията включва в редовете си широки народни маси.

1914 г. — V
В Ява е основан Социалдемократически съюз, в който членуват много симпатизанти на социализма (холандци и явайци). Под влияние на този съюз социалистическите идеи проникват и в Съюза на исляма.

1916г.
Холандският парламент приема закон за създаване на индонезийски консултативен орган, наречен Народен съвет.

1917 г,
Втори национален конгрес на Съюза на исляма. Остра критика срещу холандския империализъм — настоява се за независимост на Индонезия. Резолюцията на конгреса изисква самоуправление, децентрализация на администрацията, участие в изборите за Народен съвет, изравняване на правата с европейците, премахване на принудителния труд в полза на държавата, подпомагане на националната промишленост и селското стопанство.
Намалява десетократно стойността на холандския внос в Индонезия и износа на колониални продукти до метрополията. Това се свързва с продължаващата Първа световна война. САЩ стават търговски партньори на Индонезия (15 пъти се увеличава индонезийският експорт за САЩ и 7 пъти – импортът от САЩ).