Индия

Съвременната медиевистика разполага със сравнително оскъден документален материал за историята на Индия от VI до X в. Все още богатото историческо наследство на индийския народ в по-голямата си част продължава да бъде недостъпно за европейските изследователи. Това до голяма степен затруднява запознаването с миналото на Индия, една от най-големите държави в Азия, която играе голяма роля в международните отношения.
Изворите, поместени в настоящия материал, отразяват историческия живот на Индия през ранното средновековие. Те съдържат сведения от стопанско, политическо и културно естество.
За икономическата политика на господствуващата класа може да се съди от документите, които отразяват икономическите тенденции на управляващата династия, на махараджите и пр. Любопитни факти има и за нарастването на поземлените владения на будистките храмове и пр.
Други документи привеждат данни за аграрния строй, за основния поминък на населението — земеделието и скотовъдството. Става ясно, че от земеделските култури се отглеждали пшеница, ориз и пр., а от животните — слонове, биволи и друг едър рогат добитък.
Що се отнася до политическия живот на Индия, известни сведения има в първи и втори документ, които разкриват стремежа на определени среди в индийското общество да укрепват монархическия институт като могъщ орган на господствуващата класа за задушаване недоволството на трудещите се.
Откъсът от „Готската война“ на Прокопий свидетелства за известно влияние на Индия върху поминъка на населението във Византийската империя.

6. Будизмът в защита на феодалния строй и царския трон

а) Из будисткия източник „Суварна прабхасотамансутра“

Аз ще ти разкажа за произхода на царете, родени сред смъртните, и ще ти разкажа защо царете съществуват и управляват всички страни. По волята на великите богове царят излиза из утробата на своята майка. Дотогава боговете извършват над тях обреда посвещение и само след това той намира утробата на майка си. И макар той да се ражда и да умира сред смъртните, произхождайки от боговете, се нарича син на боговете. Тридесет и три велики божества са предопределили съдбата на царя. Властителят на хората е създаден като син на всички богове, за да ликвидира неправедността и да предотврати злите деяния, за да ощастливи всички хора и да им покаже пътя към небесата. .. Такъв е царят, въпреки че неговите баща и майка за всички са благочестиви. Той е изпратен от боговете, за да утвърди плодовете на кармата.

б. Из будисткия източник „Манинекали“ от VIII в.
Царят – това е самият живот на страните и народите. . . Ако царят се отбие от праведния път, всички планети ще се отклонят от своя курс. Ако планетите изоставят своя курс, ще има малко дъжд. Ако има малко дъжд на земята, нищо ня­ма да живее. Ето защо казват, че всичко, живеещо на земята, зависи от царя.


РЕКЛАМА:

***

Из грамотите на цар Харши (631 г.)

Махараджа беше Наравардхана. Той имаше от царицата Вадржинидеви син махараджа Раджавардхана, почитател на бога на слънцето. Раджавардхана имаше от царицата Апсара-дави син, махараджата Адитавардхана, почитател на бога слънце. Адитавардхана имаше от царица Махасенагуптадеви син Прабхакаравардхана, носещ титлата парамабхатарака махараджадхираджи, почитател на бога слънце. Неговата слава обходи четирите океана поради неговата мощ и от преданост към него другите раджи му се подчиниха. Той използва своята мощ за достойно поддържане на кастовите обреди и подобно на слънцето облекчаваше мъката на народа. От него царицата Яшомати, ползваща се с непорочна слава, имаше син парамабхатарака махараджахираджа, почитател на Сугата (Була) и подобно на Сугата се грижеше за благополучието на другите. Лъчите на неговата слава покриха цялата земя. Той присвои за себе си славата на Джанада Варуна, Индра и другите богове, пазители на мира. Той радваше сърцата на просителите на неговата щедрост с подаряването на богатства и земи, придо бити по справедлив път, и превъзхождаше със своето поведение предишните царе. Той обузда Девагупта и другите царе в бой и като лоши коне ги застави да се върнат обратно чрез удари те на бича. Като изби своите противници, завоюва земята и се отнесе милостиво към народа., той поради доверие към обеща ния загуби живота си в стана на врага. Той имаше по-малък брат парамабхатарака махараджадхираджа Харша, почитател на бога Махешвара (Шива), и подобно на Махешвара той се отнасяше със състрадание към всички същества.
ХИСВ, I, 1961, с. 150.

Сведения за Индия в арабски ръкопис от X в. Ибн-Хурдадбег

От Синд носят костус, камъш и бамбук. От Михрана до Бокара, първия пункт на границите на Индия, има четири дни път. В планинските райони на тази област има много камъш, но в долините расте пшеница. Хората тук са разбойници и чергари. . . От Кура до Килакан, Лаура и Канджа има два дена път. Пшеницата и оризът се произвеждат тук, а дървото алое се докарва от Камул и други съседни места по речен път и затова се губят 15 дни. От Самундар до Урасир са 12 парасанги. Тази обширна област, където се развъждат слонове, биволи и друг едър рогат добитък, има много предмети за потребление, годни за продажба. Царят в тази страна е много силен.
ХИСВ, I, 1961, с. 167.

Из дарствената грамота на Нандиварма Паллавамалла, махараджа от династията на Паллавите (IX в.)

В грамотата се казва, че за ознаменуване на победите на военачалника Удайчандра махараджата Нандиварма Паллавамалла подарил на 180 брахмани двете села Кумарамангала и Венатуракота, подменяйки техните имена с общото название Удайячандрамангала, заедно с техните два шлюза, разположени в околностите на западната река Ашрайк. [След посочване границите на тези две села в грамотата се казва — А. О.]: „Той [Нандиварма Паллавамалла] подари земята, намираща се в посочените четири граници, заедно с всички извори, освобождавайки я от всички налози и повинности и преди всичко отделяйки от нея всички, поведението на които е оскърбително за религията. [По-нататък се привеждат имената на 180 брахмани и размерите на доходите, които махараджата определил за всеки брахман.] “
ХИСВ, I, 1961, с. 152.

10. Из дарствената грамота на Нандиварма (Паллавамалла), махараджа от династията на Паллавите

В грамотата на Шри Нанди Варма от династията на Паллавите се говори, че той е подарил 4 участъка земя, покрита с гора, в селото Канчивайил, окръг Адейяр [с право] да се ползва от тях, както се е ползувал от тях преди това Кула Шарм на брахман, преживяващ в Канчивайил. . . с всички имунитетни права освен обработваемата земя, принадлежаща на храма, в съответствие с обичайните правила за дарение на брахманите заради продължаване на нашит живот и умножаване на наша­та сила, слава и богатство. Знаейки това, отстъпете четирите участъка земя, покрити с гора, в свободния от налози Канчивайил с всички налогови имунитети.“
ХИСВ, I, 1961, с. 152.

11. Откъс от дарствена грамота на Шиладитя махараджа на държавата Валабха (727 г.)

В тази грамота царят с обичайната формула довежда до сведение на всички, че заради религиозните заслуги на своите родители и на самия него той е подарил на брахмана Васудева Бхути завинаги за изпълнение (на ведическите обреди) бали, чару, вайшвадева, агнихотра, крату и др. село Антарпаллика, около Диннапутра, в Сураштра, с [право на] удранга и упарикара, на безплатен труд, на бхута и вата, на [даване] зърно и злато, а също така с право на съд по десет вида простъпки. Никой от правителствените служещи не може да се намесва [в правата на собственика] на дара… Затова никой не трябва да прави спънки, когато [собственикът на дарението] въз основа на правата, присъщи на религиозните дарения, се възползва от тях, обработва ги сам или кара [друг] да му ги обработва или ги дава [на друг].“
ХИСВ, I, 1961, с. 151—152.

12. Пренасяне на бубеното семе от Индия във Византия. Из „Готската война“ на Прокопий

IV, 17. През това време някои монаси, дошли от Индия, като узнаха, че император Юстиниан силно желае ромеите да не купуват вече коприна от персите, обещаха на императора така да разрешат въпроса с коприната, че ромеите повече да не извършват такава покупка от своите неприятели персите или от някой друг народ. Защото те били прекарали продължително време в страната, разположена над Индия, населена от много народи, която се нарича Сиринда, и там научили точно по какъв начин може да се произведе коприна в страната на ромеите.
На императора, който твърде подробно ги разпитваше и искаше да узнае дали са истина думите им, монасите казаха, че някакви червейчета са творци на коприната, че природата им е учител, че тя постоянно ги кара да я произвеждат. Било невъзможно да се пренасят тук живи тия червейчета, но семето им било леко и много удобно за пренасяне; всяко от тези червейчета снасяло безброй много яйца. Като заравяли в тор тези яйца много време след снасянето им, хората правили да се излюпват живи червейчета. Те му казаха това, а императорът ги убеждаваше да подкрепят думите си с дела, като им обещаваше да ги надари с големи дарове.
Те отидоха пак в Сиринда и пренесоха яйцата във Византия. След като добиха по описания начин от тях червейчета, ги хранеха с черничеви листа и сполучиха по-нататък да произведат от това коприна в страната на ромеите. Такива бяха обстоятелствата тогава на войната на ромеите с персите и също около коприната.


Европейска нощ на учените 2022 г.: