Индия (V-ХIII в.)

Началото на V в.
Държавата на гуптите, основана в 320 г. в поречието на Ганг (Северна Индия) от раджа Чандрагупта, разширява границите си по долното течение и устието на Ганг. Столица на държавата е Паталипутра. Гуптите, които водят оживена търговска и културна дейност с Иран на Сасанидите, за дълги години запазват индийските граници от нашествие на средноазиатските племена. Индия преживява икономически, и културен педем (останали са много архитектурни и научно-литературни паметници).

Втората половина на V в.
В държавата на гуптите нарастват тенденциите за децентрализация.

Първа половина на VI в.
Отслабена от засилващите се политически и обществени конфликти (фискално данъчно натоварване на селяните и принудителен труд в полза на държавата за сметка на селските общини) държавата на гуптите постепенно запада. Нахлуват и номадските племена на ефталитите, т. нар. „бели хуни“, които прекосяват северната граница и опустошават цяла Северна Индия. В 530 г. раджа (княз, местен владетел) Ясодхарман, васал на царя на гуптите, рагромява „белите хуни“, но отказва да се подчини на гуптите и приема титлата „махараджа“ (началник на раджите). Признава го обаче не цялото население на някогашната държава на гуптите.

VII в.
Надмощие получава държавата Викрама, която обхваща Северна и Средна Индия (до р. Набрада). Властта на махаргджата бързо намалява — нараства могъществото на неговите васали — раджи, които стават независими от централната власт. Във втората половина на VII в. Индия се превръща за дълго време в разпокъсана страна, неспособна да окаже съпротива на чуждите нашественици.

Краят на VII в.
След като завладяват Иран и Афганистан, арабите стават непосредствени съседи на Индия.


РЕКЛАМА:

***

711 г.
Един от пълководците на Омаядите, Мохамед Касим, завзема индийската област Синд (днес провинция в Западен Пакистан, край Арабско море). След около десет години арабите са изтласкани от Индия. Индусите противопоставят на исляма — религията на нашествениците — хиндуизма, който в VIII в. започва да доминира над будизма.

997—1030 г.
Султанът на турско-персийската държава Газна, Махмуд Газневид, основоположник на династията на Газневидите, организира няколко похода към Северна Индия. Неговата империя се простира от бреговете на Амударя до Ганг и поречието на Инд. Много мюсюлмани-турци и афганистанци се заселват в Северна Индия. Част от местното население (в днешен Пакистан) приема исляма и се претопява постепенна от нашествениците. Газневидите властват над северната част на Индийския полуостров до 1186 година. Център на тяхното господство в Индия е гр. Лахор. Газневидите са разгромени от Мохамед (от мюсюлманската династия на Гуридите в Афганистан), който премества столицата в Делхи.

XIII в.
Поредно раздробяване на Индия на много независими феодални държави. Под властта на Гуридите остават само Делхи, територията на Пенджаб и южната част на Афганистан.


Европейска нощ на учените 2022 г.: