Индия (III хил. пр. Хр. до IV в. сл. Хр.)

III хилядолетие пр. н. е.
През този период в Индия съществуват родови общини — т. нар. „джани“. Членовете им са в кръвно родство по женска линия. Заедно, с общ труд приготвят необходимите им продукти като всеки има право на равна част и заедно участват във военните действия. Няколко „джани“ образуват племе — „вши“, което се ръководи от събранието на всички възрастни членове. На него се избира началник, наричан „грамани“ (кмет).

Втора половина на III хилядолетие пр.н. е.

Дравидите, населяващи предимно Южна Индия, притежават висока цивилизация. Това е т. нар. „култура Харапи“ (от Местността Харапа в провинция Пенджаб, където е открит първият град), чийто разцвет настъпва в края на II хилядолетие пр. н.е. В историческите източници няма по-подробни сведения за нея. Благодарение на усъвършенстваните сечива (медни и бронзови) се развива земеделието — едно от главните занятия на населението. Отглеждат се животни, усъвършенстват се тъкачество и предачество. Високо е нивото на строителството, пластичните изкуства и художествените занаяти. От този период е намереното най-старо индийско писмо, напомнящо най-ранното писмо на шумерите.

Средата на II хилядолетие пр. н. е.
Нахлуващите от север номадско-пастирски (арийски) племена завладяват Индия. Арийците завземат долините на реките Ганг и Инд. Частично изтласкват дравидите; налагат своята религия (браманизма) и култура. Постепенно нашествениците преминават към заседнал начин на живот, обработват земята, без да изоставят скотовъдството. Постоянните борби с местното население ускоряват процеса на формиране на самостоятелни държави (от племенните вождове). Една от тях, държавата на бхаратите, побеждава останалите и ги превръща в свои васали.

Втора половина на II—I хилядолетие пр. н. е.
Възникват ред малки и големи независими държави, чиято форма се доближава до източната деспотия. В VII в. пр. н. е. изпъкват Магадха и Кошала. Постепенно земята преминава в ръцете на отделни семейства, които забогатяват и подчиняват по-бедните членове на общината. Бързо се увеличава броят на робите (много от тях се набират между военнопленниците). Усъвършенстването на железните сечива подпомага по-нататъшното развитие на земеделието. Природните условия способствуват за отглеждането на добитък и коне. Свободното население равноправно досега се разслоява на обществени групи, наречени „варни“ (по-късно касти). В най-висшата варния (каста) са брахманите (жреците) и кшатриите (военната аристокрация), които постоянно воюват помежду си за надмощие. Третата варния включва вайшиите (свободните общинници, земеделци и търговци), четвъртата — шудрите — подтиснатите и безправни бедняци, робите и др. Главен източник за историята на древна Индия са първите писмени паметници, в които има т. нар. „веди“ — с религиозно съдържание, в които има данни за икономиката и обществения живот на населението. Ценен източник за опознаване на обществения и икономическия живот в Индия от първата половина на I хилядолетие пр. н. е. са и староиндийските поеми „Рамаяна“ и „Махабхарата“. Тогава се появява и знаменитата „Панчатантра“. Господстваща религия е браманизмът (от наименованието на свещениците-брамани и бог Брама) — политеистична и антропоморфична религия, опираща се на култа към природните сили и магията. След време въображението и формите на култа претърпяват известни промени — възниква идеята за появата на света по пътя на еволюцията на бог Брахма и науката за освобождаване на личността (на света, който е цел на човешкия живот). Съществуват понятия за грях и за награда в рая, както и за наказания в пъкъла.


РЕКЛАМА:

***

VI в. пр. н. е.
Установяват се тесни контакти между Индия и народите от Средна Азия и Иран.

Ок. 560 — ок. 480 г. пр. н. е.
Буда (всъщност Сидхартха Пуатама), считан за основател’на т. нар. религия на будизма. Според учението на будизма целта на живота е „нирвана“ — освобождаване от страданията, което се постига с превъзмогване на всички желания. Будизмът е първата религиозна система, която изгражда своята етика върху любовта към ближния, проповядва братство и равенство между всички хора. Сочи, че всеки жрец — посредник между бога — е излишен и с това подкопава основите на браманите.

519—518 г. пр. н. е.
Дарий I се насочва към Индия (покрай р. Инд) и успява да организира сатрапия между Соломоновите планини и р. Инд.

327 г. пр. н. е.
Александър Македонски стъпва на индийска земя и разбива войската на цар Пор, който желае да му стане съюзник. Изтощена и недоволна от дългия поход, както и от продължителното отсъствие от домовете, армията на Ал. Македонски отказва по-нататъшни действия. Ал. Македонски превръща Индия в голяма сатрапия, оставя само военни постове, които се задържат за кратко.

318—297 г. пр. н. е.
Чандрагупта индийски кшатрий, основател на новата династия Маурня. Прогонва от Индия македонските военни постове, обединява страната и става владетел на могъщо царство със столица Паталипутра.

272—232 г. пр. н. е.
Управление на Ашока, индийски владетел, внук на Чандрагупта. Той разширява границата на държавата; завоюва царството Калинга. Ок. 250 г. пр. н. е. приема будизма, който става идеологическа основа на властта му, води успешни войни, занимава се с вътрешната уредба на държавата. Развива строителната дейност — издига храмове и манастири, основава болници. Строи напоителни канали. Ревностно разпространява будизма, като проявява голяма религиозна търпимост. Установява широки търговски контакти с царството на Салевкидите, с Египет на Птолемеите и с Рим. От негово време са запазени скални надписи, посветени на будистката етика. След смъртта на Ашока, държавата се разпада, вследствие вътрешни борби и липса на икономическо обединение между областите.

III—I в. пр. н. е.
В Северозападна Индия съществува голяма гръко-бактрийска държава.

I в.
Северна Индия е завладяна от племето кушани, чийто владетел Канишки създава могъща държава, включваща големи територии от Азия.

Началото на IV в.
Индия се състои от десетки малки и големи държави, ръководени от царе — раджи, които управляват с помощта на господствуващата каста на браманите (жреците) и на военната аристокрация.

IV—VI в.
Възниква държавата на Туптите. Основателят на династията на туптите е Чандрагупта I. По-късно при Чандрагупта II тази държава отбелязва голямо могъщество, но се задълбочават кастовите различия.


Европейска нощ на учените 2022 г.: