Направи дарение на училище!
Автор: Мая Джамбазова
Именната система на българите през вековете винаги е предизвиквала интерес сред специалистите и „влюбените“ в историческата наука. Епиграфските паметници и писмените документи дават сведение за това, как са се наричали българите през Средновековието и по-късните епохи.
За времето на Второто Българско царство можем да открием сведения в някои трудове на Йордан Андреев. В „История на Второто Българско царство. Курс лекции“ има пасаж, посветен на именуването на българи в столичния Търнов и други селища в периода XII-XIV век.
За средновековния българин има голямо значение мястото на неговото раждане – болярската кула, градският дом или сламената селска колиба. Раждането е един от трите ключови момента в живота на средновековния българин от епохата на Второто Българско царство – раждане, сватба (живот), смърт.
Новороденото дете в епохата на Втората българска държава, по традиция трябва да бъде кръстено в 8-дневен срок, след появата му на белия свят. През различните столетия ритуалът по кръщаване е различен. През XII-XIII век той е идентичен с византийския – трикратно потапяне на кръщаваното дете от свещеника в купела. През XIV век пък потапянето е еднократно и следва поръсване със светена вода.
При кръщение новородените приемали второ име – християнското си, освен това, което им е дадено от родителите.
Най-предпочитани за първо лично име при мъжете са имена от славянски произход. Това, според Йордан Андреев, са: Балдю, Барко, Брата, Воин, Волен, Гаго, Годеслав, Гръд, Дворко, Драгота, Дунав, Калин, Лалое, Мирен, Негослав, Огнен, Парлиг, Проданко, Смед, Сръдан, Сяно, … Тетю, Тихо,… Черноглав.
При женските имена със славянски произход доминират: Белослава, Добрана, Драгна. Десислава, Калина, Искра.
При мъжките имена от тюркски произход доминират: Алдимир, Балик, Савин, Тертер, Ханко, Хинат и др. Асен също е име с тюркски произход.
При християнските имена, предпочитанията били за: Васил, Гавраил, Георги, Димитър, Йоан, Константин, Лазар, Михаил, Петър, Роман, Тодор.
При женските християнски, библейски имена най-разпространени са: Анна, Мария, Ирина, Елена, Параскева, Теодора.
Картината коренно се променя през XV век. В Търново, наричано от турците Хисар, най-популярното име от епохата на Късното Средновековие е Калоян и неговите производни Калиман, Калман. При женските имена в периода, преимущество пред останалите има Петка.
Ако в периода на Второто Българско царство България има нужда да се сравнява с Византия и затова българите избират имена, популярни сред ромеите, то по време на Османското владичество предците ни са има потребност от духовна опора. Затова предпочитат имена на царе, като това на Калоян и второто и третото по популярност тогава Искендер (Александър) и Асен (Асан). А също и на светицата, закрилница на Търнов – Петка.
Изследване за имената през Късното Средновековие има Красимира Мутафова.
Именната система на българите със сигурност е интересна и повлиява именуването на хора и в съседните Влашко и Сърбия. А днес и в Македония са с идентични имена на нашите и това е заради историческата свързаност на България с македонските земи.
Източници:
Андреев, Й. История на Второто Българско царство. Курс лекции. В.Т. 1999, ст. 155-156