Първо се представете – кой сте вие, откъде сте и с какви научни изследвания се занимавате?
Казвам се Карстен Грюневалд, на 58 години съм, женен съм за българка от 34 години и имаме две дъщери. Живея в Дрезден и работя в Лайбницкия институт за екологично градско и регионално развитие.
Учил съм за учител по математика и география, след това изкарах докторантура по геоекология в Потсдам, след което завърших Техническия университет в Дрезден, където работех като лектор.
Моят фокус върху изследванията е анализът, оценката на взаимодействията между човешката дейност и структурата и динамиката на ландшафтните екосистеми. Ключовите ми направления са: ландшафт и климатични промени, управление на ландшафта, екосистемна поддръжка и биологично разнообразие, развитие на зелените градове.
Обичам девствените пейзажи, планините и особено Пирин с мраморните си върхове, старите борове, долините, езерата и културата на района. Бил съм около 60 пъти в България, публикувал съм 2 книги и повече от 30 статии за проблемите на околната среда и ландшафта в България.
Как разбрахте за съществуването на българските ледници и откъде знаем, че те са точно такива, а не снежни/фирнови петна?
Първият път, когато отидох в Пирин, беше през лятото на 1986 г. Все още имаше много сняг в циркусите под връх Вихрен и под скалния ръб Кончето. Но в края на септември 1994 г. пътувах с група студенти от Потсдам и Благоевград – беше горещо, над 30 градуса всеки ден – посетих „Снежника“, под северната стена на Вихрен. Открихме това интересно образуване на пластове лед – без сняг или пръст. Това беше отправна точка за по-нататъшни изследвания.
Той представлява остатък от някогашният по-голям ледник под Вихрен. Тази ледена кора покрива площ от близо 1 хектар и в момента се явява най-южният микроледник в Европа (41° 46’ с.ш.). Снежника е изключителен, тъй като издържа на относително висока годишна средна температура с ниски валежи и изглежда устойчив срещу скорошни повишения на температурите.
Ние публикувахме всички наши открития за ледниците на Балканите и Пирин на немски, английски и български език. Високо рецензирана е статията в Journal of Glaciology, Vol. 56, № 195, 2010.
Първоначално използвахме немския термин „Mikrogletscher“, за да опишем малките и динамични снежно-ледени образувания в България. По-късно, както и сега използваме (английския) термин „glacieret“ и като синоним „glacier-patch“. Те се образуват или от пренесен сняг, или от сняг, който се е срутил отгоре и/или от тежко натрупване през определени години. Тези ледници показват със сигурност следните характеристики:
– квазипостоянство (относително стабилно през последните десетилетия назад до към 1850 г. сл. н. е.)
– фирн и лед (плътност > 600 кг м3, в дъното около 800 кг м3)
– многогодишни фирнови слоеве
– съответния размер (около 10 000 m² площ и дебелина от няколко метра)
Морените отпред и отстрани са типични, с пукнатини често присъстващи в процепите, които показват движение. Всъщност в някои години цялата повърхност на ледника може да има отрицателен баланс на масата, докато в много влажни години цялата повърхност на ледника може да има положителен нетен баланс.
Преходът между лед, фирнови и снежни петна, микроледници и ледници не винаги е ясен, въпреки че за дефиниция като микроледник или ледник трябва да има доказателства, че ледената маса се деформира активно и ледът се движи, а не е статичен.
В България разбира се е известно, че снегът оцелява през лятото във високите планини. Но едва ли някой знае, че България се намират най-южните малки ледникови планини в Европа и че те дори все още смело се противопоставят на климатичните промени. На конференция в София през 2004 г. казах това на българския министър на околната среда, но не мисля, че тя наистина ми повярва…
Какви други проучвания сте правили в Пирин?
Както споменах, направих първите си обиколки в Пирин през 1986/87 г. като студент по география. От 1994 г., като преподавател по геоекология, почти всяка година водя студентски екскурзии до Югозападна България, които включваха все повече практически елементи. Работих в тясно сътрудничество с колеги и студенти от България, особено от София, Благоевград и Национален парк Пирин.
В различни проекти сме изследвали много подробно северния дял на Пирин, долината на Разлог, но също така например замърсяването на околната среда в реките Места (Нестос в Гърция) и Камчия.
През последните години, правихме изследвания върху климатичната дървесна линия (дендроекология на pinus holdreichii, или черна мура, българските ботаници ми казаха, че професорите не харесват английския термин за него – “босненски бор”…) и ефектите от развитието на туризма върху природата в Национален парк Пирин.
Също така управлявам метеорологични и измервателни станции за наблюдение в националния парк. Затова обичам да пътувам веднъж или два пъти годишно до красивия Пирин (стига противоепидемичните мерки да не ме спират).
С какви изследвания се занимавате в момента и планирате ли в бъдеще отново да правите научни експедиции в България?
Между другото – следващата ми кратка експедиция до Пирин ще бъде в началото на следващия месец (ноември). Отчитам данни, обновявам батерии на измервателни уреди, измервам дали са израснали млади дървета и обменям информация с български колеги. Но аз го правя през ваканциите си…
Като цяло имам опит в екосистемната наука, доказан опит в анализирането на полеви данни и експерименти и компетентност в математическия анализ и синтез по отношение на функционирането на екосистемата. Въз основа на тази експертиза мога да осигуря отлични постижения в свързването на наблюдаваните модели на биологичното разнообразие с екосистемни услуги (като производителност или стабилност на екосистемата) в различни мащаби.
Издал съм учебник по екосистемни услуги на немски и английски език. За тази цел ръководя различни проекти в Германия от името на Министерството на околната среда относно показателите за национални екосистемни услуги и интегрирането на природата в системите за икономическа отчетност. Също така съветвам Русия много интензивно по тези въпроси. Участвам и в проект за мангрови гори в 6 тропически страни.
На местно ниво все още има някои примери за моите градски екологични изследвания: ръководих проекта „Към зелените градове – градско биоразнообразие и екосистемни услуги в Китай и Германия“ (публикуван като книга в издателство Springer) или немско-чешкия проект Bidelin „Стойността на екосистемните услуги, биологичното разнообразие и синьо-зелената инфраструктура в градовете, илюстрирани с Дрезден, Либерец и Дечин“.
Изчезват ли ледниците в България и по света и какво можем да направим, за да променим това?
Разбира се, пейзажите са динамични, те се променят. Същото е и с ледниците. Езиците им никога не са на едно и също място в продължение на дълго време. Но дори за нашия човешки мащаб (животът е кратък) размразяването на ледниците е много бързо.
Наблюдава се повишаване на температурата с около 1°C след Малкия ледников период (също и в България) и поради тази причина всички южни ледници отстъпиха. Тази тенденция към затопляне на климата се засили през последните години. Въпреки това, малки ледници изглежда преживяват подобно затопляне – до голяма степен поради локалните топоклиматични влияния. Доминацията на местните климатични ефекти върху натрупването и намаляването, като лавини и засенчване, вероятно ще ги изолира от регионалните климатични ефекти. По този начин дори при по-топли температури тези ледници вероятно ще продължат да съществуват докато, разбира се, не бъде достигнат прагът, при който местният климатичен баланс вече не е в състояние да поддържа оцеляването на ледника.
По-нататъшното повишаване на температурата с 1,1 до 6,4°C през ХXI век, както се предвижда от IPCC, дава следната оценка за сценария на „Снежника“ в Пирин и всички южни ледници в Европа: те ще се стопят. Отстъплението на ледника ще доведе до възможности за пионерско развитие на растенията и почвите върху бившите места на ледниците и вечната замръзналост вероятно ще стане по-рядка.
В бъдеще обаче увеличаването на зимните валежи вероятно ще доведе до по-голямо натрупване на сняг. В краткосрочен план това натрупване може да надвиши снежната маса, загубена от лятното топене, така че в сенчестите места типът снежни/фирнови петна ще доминира в Пиренеите и на Балканите.
Може ли да се направи нещо по този въпрос? Мисля, че за малките ледници не може да се направи много.
Един съмнителен метод беше използван за да забави топенето на ледниците при връх Цугшпице в Баварските Алпи от 1993 до 2012 г. Тогава бяха разположени пластмасови брезенти над северния му склон, всяка година през летните месеци.
В по-голям мащаб, разбира се, това показва, че трябва да направим много повече, по-бързо и по-радикално, за да се противопоставим на предстоящата климатична катастрофа. „Снежника“ не влияе на световния климат, той само ни дава знак за промените. Но ако Арктика се разтопи и големите топли течения на океаните се променят бързо, вероятно ще има сериозни надрегионални последици.
Д-р Карстен Грюневалд (12.10.2020)
Филм „Българските ледници“
