Направи дарение на училище!

Автор: Екатерина Ангелова

Резюме: Илия Блъсков (1839-1913) е български родолюбив писател, учител и национален деец. Творческото дело на Илия Блъсков е свързано по един забележителен начин с историята на българската нация и култура. Спомените на Илия Блъсков предоставят ценни исторически свидетелства за събитията и личностите от това време. Те представят личната перспектива на автора и могат да бъдат полезни за разбирането на политическите и културни процеси, които са реформирали България през XX век.

Ключови думи: история, възрожденски просветители, народна култура, педагози.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Илия Рашков Блъсков се ражда на 9 февруари 1839 г. в село Дълбоки, Старозагорско. Роден е в семейство на строгия и буден учител Рашко Блъсков. Още от малък Илия Блъсков понася кръста на баща си, на труженик просветител. През 1847 година Илия Блъсков следва първоначалното си образование в с. Черковна, Провадийска околия, а през 1853 г. в с. Калипетрово завършва началното си образование. Илия Блъсков, както сам казва, е учил   Псалтир, Славянски прочит, гръцки език, Рибният буквар на Петър Берон, Свещената история на Неофит Бозвели, Христоматията на Райко Попович, землеописанието на Фотинов, взема частни уроци по български език в Шумен при Добри П. Войников /1860/, по френски при А. Гранитски. На 1.09.1860 г. отваря училище в Долна махала.
Още от ранни години, младият писател се сблъсква с трудностите на живота, които му разкриват своята мъдрост чрез изпитания и страдания. Той се скита в североизточна България, в Добруджа – от Шумен до Дунава, по време на Кримската война /1853-1856/.  Всички тези събития оказват особено значение за него, каляват духа му и го карат да съзрее духовно. 

Илия Блъсков опознава живота в града, долавя неговата култура, опознава отношенията между съсловията. По-близко обаче до него самият остава селото. Той сам казва, че „до 17 годишна възраст е бил селянин, а до 20 селски учител”. Неволно от живота прекаран на село той долавя особеностите му. Запознава се с интересни и обичайни за средата и времето фигури, запознава се с географията на областите, с природата им. Илия Блъсков си възлага задачата да стане учител на народа. Той живее с основната посока на времето си – просвета, израстване на духовността, запазване на националната индивидуалност.
Младият блъсков намира утеха и спасение в религията, той твърдо следва православната традиция. В Шумен пее в хора на църквата. Най-силно проявена в Блъсков остава литературата, силно повлиян е от произведенията на П. Р. Славейков, Георги Раковски, Добри П. Войников, Васил Друмев. Запознат е също така и с преводите на чужди произведения. Разказите, повестите, Библията изграждат в младия писател нравствено религиозното му съзнание, които по-късно му служат като пример за издаването на една от първите му повести. Освен с тях той събира и публикува народни умиротворения, издава календари, включващи актуалните за онова време проблеми, народни приказки и сръбски белетристични произведения. Творецът издава богат труд от различни жанрови форми и остава доста значителен обем трудове.

Илия Блъсков за разлика от малкото български писатели по онова време е подчинен на българската литературна традиция. Въпросите, които той засяга са: въпросът за съдбата на човека, за възпитанието, било то нравствено, религиозно, за добродетелността на обикновените хора, за философското в човешкия живот. Той засяга и въпроса за страданията на българите по онова време. Авторът смята, че те са изпитания и правят човешкия дух по-силен. Отбелязвайки, че страданията са причинени не само от турските власти, но и от робските условия на живота, писателят показва българската действителност. Той е първият, който налага селската повест у нас, идеализирайки я. Съпоставя селото с неговата патриархалност, и градът със своят индивидуализъм. Положителното отношение на творецът към хората на село е ясно изразено в неговите спомени. Той ги пише, когато вече е на преклонната 70-годишна възраст /1909 г./. Те са изградени на фона на негови действителни случаи. В тях той описва проблемите на времето, в което живее не само като писател, а и като участник и пряк свидетел. 

Неговите „Спомени” са написани с цел да се запази за поколенията поне част от това, което е било съдба на един народ. Езикът, на който са публикувани и написани, е български и са създадени в България. „Спомени” на Илия Блъсков обхващат времето, в което той е живял. Този период се разделя на две – Доосвобожденска и Освобожденска България. В тях автора дава информация, както за неговата просветна и книжовна дейност, така и за войните, на които е бил съвременник, дава обяснения за бита и празниците на българина. Споменава за силата на църковно-училищните проповеди от 1840 до 1872 г. В „Спомени” също така авторът иска да разкрие пред читателя и новопоявилото се желание на все повече българи да проявяват любознателност към прочита на книги и вестници. 

Цялата статия, както и много други, можете да прочетете в новия Брой 166 на списанието.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!