Хронология на владетелите на Рим

Римски царе
  (753 – 509   г. пр. Хр.)

Ромул (753 – 715)
  Нума Помпилий (ок. 715 – ок – 672)
  Тулий Хостилий (ок. 672 – 640)
  Ануий Маруий (640 – 616)
  Тарквиний Стари, на латински Lucius Tarquinius Priscus (616 – ok. 578)
  Сервий Тулий (ок. 578 – ок. 534)
  Тарквиний Великолепни, на лат. Lucius Tarquinius Seperbus (ok. 534 – 509)

Римска република
  (509 – 31/27 г. пр. Хр.)

Първите години на Римската република са белязани от борбата  на плебеите срещу патрициите. След падането на монархията политическата власт  се поделя между магистратите (изпълнителната власт), сената и народното  събрание (законодателната власт). Магистратите т.е. консулите, също и  сенаторите, са патриции. Създаването на трибунатите на плебса е първата победа  за плебеите, които през 367 г.  успяват да постигнат правото един от двата консулски поста да бъде за тях. В  началото III в. те  почти успяваха да получат еднакви граждански права с патрициите.
  Обявяването на републиката (509)
  Консулска институция (509)
  Трибуната на плебса (493)
  Издаване на Дванайсетте таблици, прокламиращи равенството на  всички пред закона (451 – 450).
  Законите на Луции (възстановяване на консулата, премахнат  през 444 – 367)
  Цензура на катон (185 – 184)
  Трибунат на Триберий Гракх (133)
  Трибунат Гай Гракх (123 – 122)
  Първи консулт на Марий (107)
  Последователното избиране на Марий за консул (104 – 100)
  Консулат на Сула (88)
  Диктатурата на Сула (88 – 79)
  Бунт на Спартак (73 – 71)
  Консулат на Крас и Помпей (70)
  Заговор на Каталин (63 – 62)
  Първи триумвират (Цезар, Крас, Помпей) (60)
  Консулат на Цезар (59)
  Втори консулат на Крас и Помпей (55)
  Помпей стаява единствен консул след смъртта на Крас (52)
  Начало на гражданската война между Цезар и Помпей (49)
  Цезар обявява диктатура (49), умира Помпей (48)
  Цезар е обявен за диктатор за 10г. (46)
  Убийството на Цезар (44)
  Втори триумвират (Октавиан, Антоний, Лепид) (43)
  Елиминирането на Лепид (36)
  Октавиан става единствен господар на римския свят (31)
  Октавиан приема името Август (27)

РИМСКИ ИМПЕРАТОРИ ДО ПАДАНЕТО НА ЗАПАДНАТА РИМСКА  ИМПЕРИЯ


РЕКЛАМА:

***

Август и Юлиево – клавдиевска династия
  (27г. пр. Хр. – 68г. сл. Хр.)

Август (27г. пр. Хр. – 14г. сл. Хр.)
  Тиберий (14 – 37)
  Калигула (37 – 41)
  Клавдий (41 – 54)
  Нерон (54 – 68)
  криза от 68 – 69 г.
  Галба (юли 68 – ян. 69)
  Отон (ян. 69 – април 69)
  Вителий (април 69 – дек. 69)

Династия на Флавиите (69 – 96)

Веспасиан (69 – 79)
  Тит (79 – 81)
  Димициан (81 – 91)

Династия на Антониите
  (96 – 192)

Нерва (96 – 98)
  Траян (98 – 117)
  Адриан (117 -138)
  Антоний (138 – 161)
  Марк Аврелий (161 -180)
  Луций Вер (присъединил се към империята) (161 – 169)
  Комод (180 – 192)

Епохата на Северите
  (193 – 235)

Пертинакс (193 – царува 87 дни)
  Дид Юлиан (193 – царува 66 дни)
  Септимий Север (193 – 211)
  Каракала и Гета (211 – 212)
  Каракала (212 – 217)
  Макрин (217 – 218)
  Елагабил (218 – 222)
  Александър Север (222 – 235)

Период на военна  анархия (235 – 268)
  Максимин I (235 – 238)
  Гордиан I  и Гордиан II (238 – май  – юни)
  Балбин и Пупиан (238)
  Гордиан III  (238 – 244)
  Филип Арабина (244 – 249)
  Деций (249 – 251)
  Галий (251 – 253)
  Валериан (253 – 260)
  Галиан (260 – 268)

Илирийски императори (268 – 284)

Клавдий II  Готик (268 – 270)
  Аврелиан (270 – 275)
  Тацит (275 – 276)
  Пробий (276 – 282)
  Карий (282 – 283)
  Нумериан (283 – 284)
  Карин (283 – 285)

Тетрархия (286 – 310)

За да подържа императорската власт в цялата империя,  Диоклециан, обявен за император през 284г. въвежда от 286 г. нова система на  управление – тетрархия. Римската империя се управлява от четирима императори –  двама августи и двама августи и двама цезари. Всеки август има за наследник  един цезар, когото избира с основание.

Диоклециан (А) (286 – 305)
  Максимиан (А) (286 – 305)
  Констанций Хлор (Ц) (293 – 305)
  Галер (Ц) (293 – 305)
  Констанций Хлор (А) (305 – 306)
  Галер (А) (306 – 306)
  Север (Ц) (305 – 306)
  Максимин Дая (Ц) (305 – 306)
  Галер (А) (306 – 307)
  Север (А) (306 – 307)
  Константин (Ц) (306 – 307)
  Максимин Дая (Ц) (306 – 307)
  Галер (А) (307 – 310)
  Луциний (А) (307 – 310)
  Максимин Дая (Ц, А през 308) (307 – 310)
  Константин Ц, А през 310) (307 – 310)

Константинова династия
  (306 – 363)

Константин и Луциний, единствен император (325 – 337)
  Константин II (Западна римска империя) (337 –  340)
  Константин I  (Италия, Африка, Западна римска империя след 340) (337 – 350)
  Констанций  II (Източна римска империя)  (337 – 350)
  Констанций II,  единствен император (350 – 361)
  Юлиан Апостат (361 – 363)
  Царуване на Йовкиан (363 – 364)

Валентинианова династия
  (364 – 395)

Валентиниан I  (Западна римска империя) (364 – 375)
  Валент (364 – 378)
  Грациан (375 – 383)
  Валентиниан II(Илирия,  Италия, Африка ) (375 – 392)
  Теодосий (Източна римска империя) (379 – 392)
  Теодосий, единствен император (392 – 395)

Императори на Западната римска империя (395 – 476)

Хонорий (395 – 425)
  Валентиниан III  (425 – 455)
  Петроний (юли 445 – окт. 456 )
  Мажориан (457 – 461)
  Север (461 – 465)
  Антемий (467 – 472)
  Олибрий (април 472 – дек. 472)
  Глицерии (474 – 475)
  Ромул (Августул (475 – 476)


Европейска нощ на учените 2022 г.: