Хроника № 7: Робърт Хук Част I: от 1635 г. до “Принципите” на Нютон (1687 г.)

Белите хроники на Витанов. Хроника № 7: Робърт Хук

Част I: от 1635 г. до “Принципите” на Нютон (1687 г.)

Николай К. Витанов 

Институт по механика – БАН

 Златинка Димитрова


РЕКЛАМА:

***

Институт по физика на твърдото тяло “Георги Наджаков” – БАН

  Няколко уводни думи от първия автор

И така, дотук в Белите хроники ви разказахме за доста събития, а от четвъртата хроника нататък ви запознахме с организацията на съвременната германска наука. Която е градена систематично още от времената на Хумболт, полирана от големи учени и администратори като Планк, достигнала върхови постижения в работите на Айнщайн и много от създателите на квантовата механика и заемаща водещо положение в света и в момента. Мисля, че читателите разбраха, че за да се построи успешно работеща научна система е необходимо много време на умели администратори, които разбират от наука, необходими са много пари и привличане на силни учени. Точно обратното наблюдаваме днес в България – каквото бе построено, се разбива с пълна мощ от претендиращи да разбират от наука и/или претендиращи да са големи учени хора, а вместо инвестиции, от науката се краде по най-дебилски начини, а добрите учени зорлем се гонят в чужбина. Така свястна научна система, подпомагаща развитието на икономиката и обществото, няма да се създаде. Та докато науката българска полека отива към катастрофа, аз,  заедно с верните ми съавтори, ви запознавам, как е започнала организацията на науката в развитите страни. И след Германия идва ред на Англия, където организацията на науката е започнала два века по-рано. Както сте забелязали, тази статия има друг съавтор, тъй като конвенционният такъв  сега е зает с проблемите на актюерството. Но не се притеснявайте, следващата хроника ще бъде посветена на Нютон и той ще се завърне. А днес с другия съавтор ще ви разкажем как е започнала да се организира съвременната английска наука.

 1

Фигура 1. Робърт Хук.

Следвайки линията на тази серия от разкази, това ще бъде направено, като ви разказваме от наша си гледна точка за биографиите на видни строители на английската наука. Ще започнем с двама от тях, играли важни роли в утвърждаването на Лондонското кралско общество за подобряване на знанието за природата (Royal Society of London for Improving Natural Knowledge, наричано за краткост Royal Society of London и както ще го наричаме по-долу в текста Лондонското кралско общество или Кралското общество).  Става Дума за Робърт Хук и Исак Нютон. И ще започнем с Робърт Хук – фиг.1. – човекът, спомогнал много младото Кралско общество да просъществува и да се утвърди. След това ще продължим с Нютон, извел Кралското общество до статута на най-престижната научна организация в тогавашния свят. И тъй – да излезем от днешното блато в българското общество и наука и да се върнем 350 години назад в Англия, която се е запътила да става световна империя.

Лондонското кралско общество

17 век – време на революция в науката. Особено в английската. Героят на тази революция разбира се е Исак Нютон – фиг. 2.

2

Фигура 2. Исак Нютон. Виждате ли телескопа? Заради него Нютон е избран за член на Лондонското кралско дружество.

300 години другите участници в тази революция бледнееха отзад в галерията, а отпред сияеше фигурата на Нютон. Но днес след повече от 300 години историците започнаха да се запитват: а как стана така, че се случи тази революция в английската наука. Е, нека ви разкажем. Ще ви разкажем разбира се и за Нютон. Но ще започнем с едно друго име, което бе почти забравено, но интересът към което се засилва много в последно време. Това е Робърт Хук – един от организаторите на съвременната английска наука и един от най-големите английски учени на 17-ти век. Ще кажете – хайде законът на Хук за еластичността сме го чували, ама Хук – организатор на английската наука!!! – как така? Че нали Нютон е бил президент на Лондонското кралско общество! Не тръгва ли историята на съвременната английска наука от Нютон? Не, историята на съвременната английска наука започва от Хук и от хората от неговия научен кръг, такива като Робърт Бойл. Нютон идва след Хук в Лондонското кралско общество. Робърт Хук играе централна роля във формирането и функционирането на Лондонското кралско общество. Тази негова роля е отразена в архивите, но около 300 години те са били достъпни само за специалистите, а сияещата звезда на Нютон е довела до това, приносът на Хук да бъде почти забравен. Днес нещата вече са други и Робърт Хук започва да заема достойното си място като организатор на науката в Британската империя.

3

Фигура 3. Лондон, 1612 година.

 

Та събитията, за които ще ви разкажем, се развиват в Лондон, който по онова време е изглеждал като на фигура 3. Е, това е преди големия пожар от 1666 г – фиг. 4.

4

Фигура 4. Големият пожар в Лондон през 1666 г. Много изгоряло и много трябвало да се строи. Добре дошло за Робърт Хук, който освен голям учен бил и много известен за времето си архитект.

Историята на лондонското кралско общество започва 15-на години преди официалното му основаване с появата на първите групи за обсъждане на научни проблеми в Оксфорд. Годините са несигурни. Чарлз I е свален от трона и екзекутиран, Англия се управлява от лорд-протектора Оливър Кромуел.

5

Фигура 5. Оливър Кромуел до ковчега на Чарлз I.

 

Дните за роялистите – привърженици на бившия крал, са тежки. Не са много местата, където те могат да получат защита. Едно от тях обаче било в Оксфорд, където професор бил известният учен Джон Уилкинс – фиг 6.

6

Фигура 6. Джон Уилкинс – основателят на първите “невидими колежи”, от които по-късно произлязло Лондонското кралско общество.

 

Уилкинс можел да им предложи защита, защото им симпатизирал и защото…. бил женен за сестрата на Оливър Кромуел. Освен това Уилкинс знаел как да поддържа обсъжданията на научни и други проблеми – той измислил концепцията за “невидимия колеж” – неформална организация на учени, които да обсъждат различни проблеми без да се стига до формална организация, свързана с тези обсъждания. Около невидимите колежи на Уилкинс се формирало ядрото на бъдещото Кралско общество. Към 1655 г. около Уилкинс се формира Оксфордското философско общество, което в началото също било невидим колеж, нямало протоколи на заседанията и не издавало списание (което било лесно разбираемо, понеже роялистите трябвало доста да внимават по време на протектората). Оксфорд бил спасението на много известни учени-роялисти, които се завърнали в Лондон след края на Протектората. Много от тези завърнали се били сред основателите на Лондонското кралско общество.

Самото Лондонското кралско общество било основано през ноември 1662 г с кралски указ на крал Чарлз II. Кралският указ (и последвалите два допълнителни указа) фиксирали ролята на Кралското общество като академия на науките на Британската империя – то трябвало да развива и популяризира науката и ползата от нея, да поддържа висококачествени научни изследвания, да отличава върховите научни постижения, да дава съвети на политиците, да поддържа международно сътрудничество, да подпомага образованието и т.н. и т.н..  Кралското общество започва съществуването си като група от лекари и учени, обединени от идеите за новата наука на Франсис Бейкън. Мястото на сбирките е Грешъм колидж (където Хук е професор в продължение на 40 години). На 28 ноември 1660 г. (като се питате защо сме изостанали, вижте тази дата и си помислете, какво е било по нашите земи тогава – видни “интелектуалци” на една империя са дарявали населението с велики иновации като диш хакъ) 12 интелектуалци – Робърт Бойл, Кристофър Врен (добре ги запомнете тези двамата, те са доста свързани с Хук, както ще видим по-долу), Уилиам Бол, Уилиам Брункър, Александър Брус, Джонатан Годард, Абрахам Нил, Робърт Мори, Пол Нийл, Уилиям Пети, Лоурънс Руук и Джон Уилкинс, започват срещи в Грешъм колидж в Лондон. На първата среща под председателството на Уилкинс, лекция изнесъл Кристофър Врен, а сър Робърт Мори бил утвърден за председател на новосформираната група. Групата съдържала достатъчно високопоставени благородници и други личности и получава благоволението на краля – фиг. 7, което е анонсирано от сър Робърт Мори още на втората сбирка на групата. Кралят утвърждава тази група от учени като Кралско общество чрез 3 кралски указа, издадени през  1662, 1663 и 1669 години.

 

7 Фигура 7. Чарлз II – крал на Англия. Покровител и поддръжник на Лондонското кралско общество.

            С указа от 1662 г. кралят създава Лондонското кралско общество. В указа от 1663 г. обществото получава пълното си име, а кралят е посочен като съосновател. Кралското благоволение има и друго изражение, вследствие на което (както ще видим по-долу) Робърт Хук бива назначен за куратор на експериментите на Кралското общество през ноември 1663 г. Английските крале продължават традицията на Чарлз II и оттогава всеки крал е патрон на Лондонското кралско общество (та да видите какво правят богатите хора, милеещи за страната си. Сравнете с една друга страна, където подбора на елита се извършва по завоите на магистралите и ще ви стане ясно, защо на едното място е едно, а на другото място – друго). Първи президент на Кралското общество става Лорд Уилиям Брункър, втори виконт Брункър.

 

8

Фигура 8.  Заседание на Лондонското кралско общество в едно от лондонските кафенета.

 

Брункър е президент на Кралското общество през първите 15 години от съществуването му, а първите секретари са Джон Уилкинс и Хенри Олденбург. Интересно е да се отбележи, че появата на Кралското общество не предизвикала възхищение у всеки. Много разочарован от членовете на обществото бил например Томас Хобс. Той писал, че членовете на това общество много спорили с него за физиката, показвали всякакви вакуумни помпи и опити над редки животни (може да сте сигурни, че тоя, дето е демонстрирал вакуумните помпи е бил Хук) и всичките до един му били врагове. Та Кралското общество имало доста влиятелни врагове. Но оцеляло. Благодарение и на ентусиазма и на усилията на Робърт Хук.

Нека още тук отбележим приноса на Хук за Лондонското кралско общество. През 1663 г. Хук става негов куратор и това е първият професионален учен – той е получавал заплата за експерименталните си разработки и за философските си съчинения. 40 години Хук се занимава с утвърдяването на престижа и на ролята на Кралското общество.  Ентусиастът Хук поставя множество експерименти и чете лекции по мискроскопия, пневматика, гравитация и други области на естествените науки и тези усилия, заедно с усилията на Робърт Бойл и други учени доказват правото на съществуването на Лондонското кралско общество, спасяват го от опасностите за съществуването му в началните години на функционирането спомагат за превръщането му в най-престижната научната институция в тогавашния свят.  Без усилията на Хук Лондонското кралско общество трудно би оцеляло. Разбира се и други хора имат принос за създаването и оцеляването но Кралското общество през годините на прохождането му. Един такъв човек е секретарят на Обществото Хенри Олденбург – лицето на Лондонското кралско общество пред света и пред чуждестранните му членове като Хюйгенс, Лайбниц, Спиноза, Касини и други. Както често се случва – два от крайъгълните камъни на Лондонското кралско общество – Хук и Олденбург се оказват остри и на стари години стават върли врагове, но дейността им на млади години довежда до създаването, оцеляването и утвърждаването на Лндонското кралско общество на науката. Хук е близък приятел на Бойл и Халей, но не и на Нютон.

 

Ранните години на Робърт Хук – от селско момче до опитен експериментатор под надзора на Робърт Бойл

Робърт Хук е роден на 18 юли 1635 г. във Фрешуотър на остров Вайт намиращ се съвсем в южната част на Англия, където баща му е куратор на местната църква. Като дете Хук е болнав и това се отразява на здравето му през целия му живот. Обучението на Хук било в къщи и се извършвало от баща му. В допълнение Хук имал доста свобода да се занимава с каквото си иска и той се занимавал с механични неща – правил различни механични модели или пък разглобявал часовници. Баща му се опитал да го запали по търговията, но починал рано и така Хук останал без баща на 13 години (подобна съдба имал и Нютон). Горе долу по същото време Хук бил пратен да чиракува при известен лондонски художник във Уестминстър, но нямал влечение към рисуването с маслени бои нито с набавянето на материали за процеса на направата на картината. За щастие Хук привлякъл вниманието на управителя на училището в Уестминстър доктор Ричард Бъсби, който го взел под своя опека. Бъсби бил умел учител и Хук научил много от него. Всъщност Хук имал късмета да има добри учители – освен Бъсби, такива били Джон Уилкинс в Оксфорд и Робърт Бойл, също в Оксфорд, който бил първообразът на учен за Хук и който предоставил на младия Хук лаборатория, където да работи. В Устминстър Хук получил стабилно образование, научил евклидовата геометрия и усилил интереса си към механиката. Освен това се научил да свири на орган, което му помогнало да получи на 18-годишна възраст позиция в Кристчърч колидж в Оксфорд. Оксфорд по онова време бил силно пуритански университет, но Хук бил запазен от влиянието на пуританите, понеже попаднал в кръга на роялиста Джон Уилкинс от Уодхъм колидж. Та Хук постъпил в Оксфорд през 1653 г. и получил магистърска степен през 1657 година. Това му помогнало да получи през 1663 г. първия си едногодишен контракт към Лондонското кралско общество. Хук се запознава с Джон Уилкинс вероятно около 1655 г. покрай общия им интерес към възможността за полет на човек във въздуха. Около 1655 г. Хук става асистент по химия на Уилис, добър познат на Уилкинс. Покрай Уилис, Хук се запознава с Уорд, който е професор по астрономия. Уорд запознава Хук с тънкостите на астрономията и Хук остава запленен от астрономията през целия си живот. За своето време Хук бил един от най-успешните астрономи на Англия, по – известен дори и от Халей (чиято известност идва много по-късно). Малко известен факт е, че именно Хук е изработвал едни от първите телескопи за научни наблюдения в Англия.  Така, попадайки в средата на Оксфорд сред известните оксфордски учени, траекторията на живота на Хук се променила и вместо да завърши живота си като селски жител, той се превърнал в един от най-известните учени на Англия в компанията на оксфордските му колеги и приятели, които скоро оформили ядрото на Лондонското кралско общество.  Бойл бил образът на учения за Хук.  Хук работил като асистент на Бойл и правел вакуумните помпи за експериментите с газове на Бойл. Хук се увличал също от архитектурата и неговият образ за подражание в архитектурата бил Врен (бъдещ негов приятел и партньор в архитектурните проекти в следващите 50 години) – фиг. 9.

9

Фигура 9. Сър Кристофър Врен, член на Лондонското кралско общество, най-известният английски архитект по времето на Хук. Главното му творение се вижда на картината. И понеже не се вижда много добре, вижте и следващата фигура.


10

Фигура 10. Катедралата на Лондон – главното архитектурно произведение на Кристофър Врен.

 

Появата на аристократа Робърт Бойл в Оксфорд се дължала на поканата на Уилкинс. Бойл се появил в Оксфорд през 1658 г. и скоро взел Хук за свой асистент.  Уилкинс и Бойл останали близки приятели и колеги на Хук да смъртта им, която дошла през 1672 г. за Уилкинс и две десетилетия по-късно за Бойл. Асистенството на Хук при Бойл било ключово за оформянето на Хук като учен. Като асистент на Бойл, Хук не само се оформил като експериментатор, но е възприел идеите на Бойл за механиката и специално неговата корпускулярна философия, на която Бойл бил един от основните пропагандатори. Бойл помогнал на Хук да получи длъжността в Лондонското кралско общество през 1663 г. Хук останал асистент на Бойл докато започнал дейността си в Кралското общество.

Хук напуснал Оксфорд на 27 години, оставяйки зад гърба си успешно обучение в Оксфорд, познавайки множество знаменитости в английската наука и общество и с блестяща научна кариера пред себе си. В допълнение той имал позиция, която му позволила да извърши стотици експерименти през следващите 30 години (той трябвало да представя пред членовете на обществото по един експеримент всяка седмица!).  Позицията му в Лондонското кралско общество му позволявала да обсъжда идеите си с елита на английската наука. Хук бил един от крепителите на Лондонското кралско общество в трудните първи две десетилетия на съществуването му.

 

Хук в Лондон

В Лондон Хук се занимавал с две основни дейности: наука и архитектура.  Въпреки недоброто си здраве, Хук нямал каляска и всеки ден трябвало да изминава десетина километра от дома си до местата, където изпълнявал задълженията си към краля и към Кралското общество. Интересен факт е, че Хук, както и Нютон, никога не е пътувал в чужбина. Хук рядко пътувал и извън Лондон. Отбелязано е едно негово пътуване в Оксфорд през 1680 година. Дейността на Хук като архитект и учен била изключително в областта на Лондон. Всеки ден той посещавал Грешъм колидж, където бил офисът му на професор по геометрия (Хук получил професурата през 1664 г.), посещавал някое от любимите си кафенета (средище за интелектуални разговори по онова време, докато кръчмите си оставали средище за изясняване на това чии мускули са по-големи, чии юмруци са по-здрави и чий ум е по-малко) и всеки ден се обаждал на Врен или на сестрата на Робърт Бойл. Та Хук прекарал голяма част от живота си в Лондон, град често обвит от смог и с улици, на които можели да се видят крайна бедност и крайно богатство.

Вече споделихме, че Хук се превърнал в опитен експериментатор по време на престоя си в Оксфорд. Така, че когато било предложено в Кралското общество да се създаде длъжността куратор на експериментите със задача да запознава членовете на обществото с експерименти от различни области на науката, то кандидатурата на Хук била бързо одобрена но основата на безспорните му качества като експериментатор. Хук трябвало да демонстрира експерименти, свързани със собствената му научна дейност, както и експерименти по предложение на членовете на Кралското общество. Хук показвал на членовете на обществото интересни явления от микросвета, наблюдавани през микроскоп, демонстрирал разликата между артериалната и венозната кръв, показвал, че куче може да бъде държано живо, след като се изпомпи въздухът от дробовете му, показвал природата на въздуха и динамиката на въздушни мехурчета в течност, показвал падането на телата, демонстрирал махала с различна дължина – дори над 60 метра, демонстрирал взривове с различни видове барут и т. н. и т. н.

С ежеседмичните си експерименти Хук скоро се превърнал в опората на Кралското общество и ентусиазирано поддържал съществуването му в трудните първи две десетилетия.  В това време Хук направил важни приноси в теорията на еластичността, а и в микроскопията – той открил клетъчната структура на растенията, а изключително точните му рисунки на микросвета, наблюдаван през микроскопите му, предизвиквали учудване и възхищение у членовете на Кралското общество. Появява се и трудът му Микрография,  пълен с прекрасни рисунки на насекоми и растения, видени от Хук през микроскопите му. Интересното е, че там има и рисунки на това, което Хук наблюдавал през телескопите – има например прекрасни рисунки на кратерите на Луната. Може би да ви е интересно да научите, че първата научна публикация на Хук (от 1661 г.) била върху капилярните явления – покачването на нивото на водата в тънки тръбички. Оттогава до края на живата си Хук остава фен на механиката на флуидите и особено на теорията на газовете, активно развивана от неговия учител Робърт Бойл.

Хук е известен със своя закон за еластичността, открит през 1660 г при изследванията му върху пружините (с цел направа на по-съвършени пружини за механичните часовници). Хук изобретил и демонстрира в експеримент пред Кралското общество през 1670 г. балансова пружина за часовник и по повод на това изобретение имало десетилетен диспут между него и Хюйгенс (диспут, продължил и след смъртта на двамата), кой пръв е направил това изобретение. Наличните до момента документи показват приоритета на Хук. На Хук принадлежи откриването на клетъчната структура на корка, както и множество хитроумни експерименти, свързани с разпространението на звука и с музикалните инструменти.

11

 Фигура 11. Един от микроскопите, направен от Хук.

Като майстор в направата на микроскопи Хук демонстрирал пред удивените погледи на членовете на Кралското общество различни микроорганизми. Хук рисувал добре (другата му основна дейност била архитектурата) и картинки на тези микроорганизми, наблюдавани от него, са добре запазени и до днес.

12

Фигура  12. Бълха. Рисунка на РобъртХук.

 

Може би не знаете, но терминът клетка е въведен от Хук при описание на микроорганизмите, защото растенията при наблюдение с микроскоп му изглеждали като клетките на пчелната пита. Хук се увличал и по изследване на фосили на растения и животни. Така той стигнал до предположението, че в някои случаи наблюдаваните фосили биха могли да са от растения и животни, изчезнали при минали геологични катастрофи – едно доста храбро твърдение за втората половина на 17-ти век.

След смъртта на Хенри Олденбург Хук става секретар на Лондонското кралско общество (през 1677 г.) Но преди да стане секретар, Хук започва и кариера на архитект. Основната причина за това е големият пожар в Лондон през 1666 г. След пожара Хук предлага на заседание на Кралското общество план за застрояване на изгорялата част на Лондон, след което се интензифицира сътрудничеството му със сър Кристофър Врен, на когото Хук става главен архитектурен асистент. Така Хук става кралски надзорник и отговаря за събарянето и изграждане на търговски структури в ситито на Лондон. По-натам в годините Хук реализира собствени архитектурни проекти като Докторския колеж, болницата Бетлем и църквите в североизточната част на ситито. Врен и Хук са архитектите на прочутата обсерватория в Гринуич. Общо Хук участвал като архитект във възстановяването на 51 църкви след големия пожар от 1666 година. Архитектурната дейност на Хук му позволявала (за разлика от Нютон) да има огромно количество познати от най-различни слоеве на обществото – от краля до майсторите, които изготвяли едни или други елементи от архитектурните му проекти.

Интересното е, че Хук е този, който фокусира енергията на членовете на обществото върху изучаване на законите на движението на телата. След серия от експерименти през 1668 г той убеждава членовете на обществото, че текущата теория на ударите между тела (на Декарт) е неадекватна и трябва да се разработва нова теория. Подобни една на друга теории предложили Хюйгенс и Врен, а на младия Хук му предоставили възможността да тества теориите на батковците, но не и да изкаже собствените си възгледи по въпроса за ударите между телата. В рамките на тези теории и експерименти се обсъждала величината състояща се от произведението от скоростта на тялото и квадрата на скоростта му – Хюйгенс бил особено заинтересован от тази величина, предложена от Лайбниц. Хук поставил експеримент и показал, че „силата на движение на тяло е пропорционална на квадрата на скоростта му“.

Експерименталните занимания на Хук продължавали. През 1669 г той, заедно с Врен демонстрирали пред членовете на Кралското общество шлифовъчни машини, които можели да правят хиперболични и параболични шлифовъчни повърхности (дейност важна при направа на лещи за телескопи и не само там). Хук продължавал с астрономическите измервания. През 1668 г той изработил специален телескоп, за да измери паралакса на земната орбита с което окончателно допринесъл за определянето на тази орбита (датата на доклада му пред Кралското общество била 15 юли 1669 г.). През 1669 г. В обществото се заговорило за новия вид телескоп, разработен от професора по математика в Кеймбридж Исак Нютон. Телескопът (с увеличение от 38 пъти ) бил демонстриран в Кралското общество през декември 1671 г., а  веднага след това Нютон бил предложен за член на Кралското общество. Отношенията между Нютон и Хук се изострили почти веднага и ще останат напрегнати през следващите 31 години, а Нютон ще стане Президент на Кралското общество чак след смъртта на Хук. През 1671 г. Нютон представил идеите си за цветовете и светлината пред Кралското общество. Хук веднага го обвинил, че е заимствал тези идеи от неговата книга „Микрография“.  Но това било повече от персонален спор. В Кралското общество се оформили две групи – бейкънианците (към които принадлежал и Хук) за които науката била предимно описание и класификация и нютонианците, за които науката била предимно теория и експеримент. Противопоставянето между тези две течения довело до кризата в Кралското общество.

Та второто десетилетие на Лондонското кралско общество започнало с криза. Бейкънианците били от старата генерация членове и започнали да намаляват по природни причини. Починали двама от най-влиятелните му членове – сър Робърт Мори и Джон Уилкинс. Хук бил все повече натоварен със задълженията си на архитект и с контрола на строежите в лондонското сити. Поради това не изпълнявал редовно ангажимента си да представя нови експерименти и заседанията на обществото добили унил характер. Вицепрезидентът Уилиям Пети обаче събрал активните членове, възстановил ежеседмичното представяне на експерименти и заплашил с последствия членовете, които си позволявали редовно да отсъстват от заседания. Кризата в кралското общество започнала през 1672 г и достигнала максимума си през 1674 г. когато започнали да отстраняват масово неактивните членове на обществото. Недоволството в редиците на членовете растяло и под заплаха от отстраняване при следващите през 1677 г избори  бил дори президентът на Кралското общество лорд Брункър. Това станало и за капак на всичко през същата 1677 г. починал и секретарят на обществото Олденбург. В Кралското общество започнали да се готвят за промяна и в групата, настояваща за промени били Хук, Врен, Хоскинс, Абри и други членове на обществото. За президент на Кралското общество бил избран сър Джоузеф Уилиямсон, а Хук бил избран за секретар на обществото и започнал да се занимава с издаването на списанието на обществото Philosophical Transactions of the Royal Society of London, което Хук прекръстил на Phylosophical Collections (Хук не бил голям приятел на Олденбург).  Хук бил секретар на Кралското общество до 1682 г. и се справял и без голяма писмена кореспонденция, тъй като познавал добре повечето от членовете му. Този маниер на работа обаче не се харесвал на другите членове, тъй като Хук не оставял записи на намеренията и действията си, а направо ги обсъждат с необходимите му членове на обществото, които пристъпвали към работа често без да уведомяват други членове на обществото. Та обвинен в това, че работата на обществото станала непрозрачна Хук бил сменен от секретарския пост през 1682 г. Та тогава списанието на обществото от Философски колекции отново било прекръстено на Философски трансакции на Кралското общество. Тези събития са отражение на един по-дълбок процес в Кралското общество – сблъсъка на две гледни точки за науката – гледните точки на Франсис Бейкън (към поддръжниците на която принадлежи и Хук) и гледната точка на ново изгряващата звезда на английската наука Исак Нютон.

Влиянието на Нютон  и на поддръжниците на неговите идеи започва да се чувства все по-осезателно след 1680 година. През 1686 г. (на 5 юли)  е публикуван капиталният труд на Нютон относно законите на механиката и гравитацията. Интересното е, че Кралското общество остава без ресурси за да публикува тиража на „Принципите“ на Нютон, тъй като парите отиват за публикуването на луксозната книга „История на рибите“ на  Вилоуби и се налага приятелят на Нютон Едмунд Халей (този, на когото е кръстена Халеевата комета) да подпомага отпечатването на книгата със собствени средства. През 1686 г. двамата новоизбрани секретари на обществото Робинсън и Астън (поддръжници на отпечатването на „История на рибите“) внезапно подали оставка и натискът върху Халей да подаде оставка от поста си на клерк на Кралското общество (платен секретар на обществото, който можело и да не е член на обществото, но трябвало да е неженен, което пък не било валидно за Халей, че той бил женен, но да не навлизаме в подробности) нараснал. Тъй като той отказал да направи това, го информирали, че му спират възнаграждението от 50 фунта на година и вместо това му плащали с непродадени копия от „История на рибите“. Интересни неща ставали в Кралското общество през 1686 г. Сблъсъкът на двете концепции за науката и на двата пътя на развитието на Кралското общество бил доста сериозен, както виждате. Пострадал не само Халей, но и Хук, на когото също било предложено възнаграждението му от Кралското общество да се изплаща по същия начин. В края на краищата победила гледната точка на Нютон и поддръжниците на идеите на Бейкън (сред които и Хук) щели да потънат в забрава.

Като астроном, Хук доста се интересувал от гравитацията. Той не вярвал в теорията за етера като среда, която пренася привличането или отблъскването между телата. В своите лекции пред членовете на Кралското общество Хук отбелязвал, че гравитационната сила произтича от самите тела, че те се движат па права линия, докато някоя сила не ги отклони от нея и че ако телата са по-близко едно да друго (гравитационната) сила на привличане между тях е по-голяма. Това, което Хук не отбелязал е, че привличането е обратно пропорционална на квадрата на разстоянието между телата – това било по-късно доказано от Нютон. Работите на Хук върху гравитацията били между 1670 и 1674 г. (доста преди Нютон). През 1679 г. Хук, в качеството си на новоназначен отговорник на кореспонденцията на членовете на Кралското общество имал известна кореспонденция с Нютон за да се запознае с изследванията на Нютон като член на обществото. В тази кореспонденция двамата обсъждат движението на небесните тела и в края и Хук споменава за една предположение, че ….“the Attraction always is in a duplicate proportion to the Distance from the Center Reciprocall, and Consequently that the Velocity will be in a subduplicate proportion to the Attraction and Consequently as Kepler Supposes Reciprocall to the Distance“. Тук човек може да види предположението, че гравитацията е обратно пропорционална на квадрата на разстоянието между телата – нещо, стоящо в основата на жестокия диспут между Хук и Нютон по повод на закона за гравитацията. През 1686 г. след излизането на Нютоновите принципи, Хук заявил, че той е дал идеята на Нютон за обратния квадрат в закона за гравитацията. Лютият спор завършил в полза на Нютон, тъй като Хук нямало как да докаже, че идеята е негова. Разбира се, законът бил формулиран от Нютон, но той във всички издания на „Принципите“ подчертавал, че идеята за обратния квадрат в закона е изказвана от Хук и от други по отношение на движението на телата в Слънчевата система.

 

Няколко заключителни думи към първата част на нашия разказ

И тъй читателят вече започва да придобива представа за начините на развитие на научните системи в различни водещи страни. И вижда, че те са различни. От една страна имаме Лондонското кралско общество – институция, която вече 350 години поддържа високото ниво на английската наука. Как? – като поддържа дейността на върхови учени като се тръгне от Нютон и се стигне до днешните британски носители на Нобелови награди. Около всеки от които има голяма група не толкова известни сътрудници. Какво да се прави – тъй се развива науката – за да имаме велик професор, образно казано, трябва да има и кой да мие колбите. Иначе казано – налице е хипотезата на Ортега от наукометрията – всекидневните, непрекъснати усилия, къртовският труд и малките успехи на голямата група от учени е в основата на успехите на малкото на брой учени, които успяват да направят по-значителен пробив в науката. Има и още нещо, наречено концентрационно-дисперсионен ефект в науката, но затова ще ви разкажем в някое от следващите ни статии. Та големите учени и екипите им от не-толкова големи учени плюс стотици години за несмутено развитие – това е в основата на успеха на английската наука. Освен това, нали забелязвате – английската наука се е правила от материално осигурени хора. Сравнете сега със ситуацията у нас – интелектуални андрешковци каканижат как броят на учените трябва да се намали, че да останели само най-добрите, щото на Андрешко му изглежда, че тъй може би може и да се получи нещо с българската наука. Няма да се получи Андреш-ко-о-о-о, няма! Нищо няма да ти се получи, защото работиш срещу хипотезата на Ортега и не осигуряваш спокойно развитие на науката и гониш зорлем учените си по чужбина. Никаква английска система така няма да сработи в България. Но това не е всичко – българската наука не е организирана по английски образец – тя е организирана по континентален германски образец. Нали помните от предните бели хроники, какво направил кайзерът, за да може Германия да изпревари Великобритания в научно и технологично отношение? Създал специална система от институти, в които учените се занимавали само с наука. Тази система от институти съществува и до днес и това е Макс Планк обществото за развитие на науката в Германия. Направил нещо като БАН кайзерът. И успял за 20-на години да настигне успехите на английската система с нейната 350 годишна история. Ето ви ги двете системи – и двете успешни, но едната функционираща бавно, а другата – по бързо. Обаче и в двете системи учените не се борят за оцеляване и заплатите им не са почти равни на заплатите на чистачките.  Коя от тях, коя от тях да „внедрим “ тука – е интересен въпрос, обсъждан често и от хора, доказано неразбиращи от мениджмънт на наука и образование (вижте какъв е халът и на науката и на образованието днес у нас – пример – девойчета, чиято мечта е да си направят селфи на задника и да го качат по социалните мрежи та всички да го видят). Нека   да помислим малко. Имаме ли да наваксваме и то бързо, за да не сме все на последно място в Европейския съюз в много области – имаме. Значи ни трябва система от институти. Но ние я имаме – БАН. Защо се мачка БАН тогава? Е, нека тия, дето го мачкат, да ви обяснят. Та докато слушате каканиженията им и се чудите какво ви казват – казват ви, че Андрешко, събирателният образ на управлението на българската наука и образование трябва да продължи да кара разпадащата се каруца в кръг в блатото, докато намери най-дълбоко място. Та към германската система, реализирана в БАН,  спокойно може да се вземе и от английската – дейността на тези институти да се центрира около дейността на силни учени. Оттук малко центровка на целите и задачите, добро финансиране и системата изведнъж ще заработи. Но, не, нещата вървят на развал. Ето ви отговора на въпроса – ама защо в Англия и Германия така, а у нас – иначе. Защото там има система и традиции – а тук системата е на Андрешко, а традициите – на бай ви Ганя. Затова.


Европейска нощ на учените 2022 г.: