Хроничен Хепатит С – Терапевтични Възможности. Съвременен Преглед

Автор: Д-р Драгомир Геров, гастроентеролог

УМБАЛ „СВ.Георги” Пловдив

По данни на СЗО,  около 180 млн. души по света са хронично инфектирани с вируса на хепатит С, което го прави  една от най-честите причини за чернодробна увреда в световен мащаб. Крайният резултат от хроничната инфекция с вируса може да бъде доста различен – от минимална чернодробна увреда до напреднала фиброза и цироза, усложнена или не с чернодробен карцином.

Вирусът на хепатит С представлява малък РНК-ов вирус, който се предава най-често чрез кръв и кръвни продукти, замърсен медицински инструментариум, интравенозно и назално приложение (смъркане) на наркотични вещества, направа на татуировки, от заразена майка на бебето, независимо от начина на раждане, болни на хемодиализа, трансплантиране на органи преди 1992г. Предаването по полов път подлежи на дискусия. Има установени  6 генотипа на вируса, които са различно представени в различните държави по света и някои от тях налагат различно лечение, с точно определени медикаменти.


РЕКЛАМА:

***

Във времето лечението на хроничната инфекция с вируса на хепатит С (ХВХ С)  е било  възможно със следните медикаменти:

  • Конвенционален интерферон в комбинация с рибавирин;
  • Пегилиран(свързан с химично вещество, наречено полиетилен гликол) интерферон в комбинация с рибавирин;
  • Безинтерферонови режими – протеазни инхибитори със или без рибавирин.

През последните две десетилетия лечението на хепатит С претърпя  промяна в правилна посока, като благодарение на подобряване на познанията относно репликационния цикъл на вируса на хепатит С стана възможно създаването на медикаменти, които водят до трайно излекуване в 99% от лекуваните.

В началото на 2015 година са публикувани резултати от проучвания с трета генерация проетеазни инхибитори за лечение на ХВХ С. Съобщава се за излекуване на инфекцията в над 95% от лекуваните. До този момент лечението с пегилиран интерферон и рибавирин е било ефективно в едва 41% от лекуваните и то след провеждане на 12 месеца лечение. Освен това, с някои от медикаментите, които са представители на последното поколение проетеазни инхибитори, става възможно и лечението на пациенти с напреднала чернодробна цироза, развила се в резултат на хроничната инфекцията. В ерата на интерфероновото лечение, последното не бе възможно поради множеството странични реакции към медикаментите.

Крайната цел на лечението с последното поколение протеазни инхибитори, което всъщност представлява съвременното лечение на хроничната инфекция с вируса на хепатит С, е постигане на траен вирусологичен отговор (ТВО), който се дефинира с негативна HCV RNA (в изследваната проба не се открива РНК на вируса), изследвана чрез Real Time PCR 12 или 24 седмици след завършване на лечението. Постигането на ТВО е последвано от нормализиране на стойностите на чернодробните ензими, подобряване или пълно изчезване на чернодробното възпаление и фиброза при пациентите без чернодробна цироза. При пациентите с чернодробна цироза, „изкореняването” на инфекцията, води до значително редуциране на епизодите на усложнения на заболяването (като асцит, кръвоизлив от варици на хранопровода, ХРС и чернодробна енцефалопатия), като рискът от развитие на хепатоцелуларен карцином (рак на черния дроб) е редуциран, но не е елиминиран напълно. Хроничната инфекция с вируса на хепатит С е свързана с многобройни извънчернодробни прояви като гломерулонефрит, автоимунна тромбоцитопения, васкулит, лимфопролиферативни заболявания, артрит, миозит, а „изкореняването” на вируса води до обратното развитие на повечето от тях.

Лечението се провежда в зависимост от генотипа на вируса при съответния пациент, отчита се това дали има или няма развила се цироза и дали има или не усложнения, свързани с цирозата, изброени по-горе.

В момента на българския пазар съществуват следните лекарствени продукти:

  • Ledipasvir (90mg)/Sofosbuvir (400mg)
  • Elbasvir (50mg)/Grazoprevir (100mg)
  • Paritaprevir (150mg)/Ritonavir (100mg)/Ombitasvir (25mg)+Dasobuvir (250mg)
  • Sofosbuvir (400mg)

Според консенсуса на БДГЕ ( Българско Дружество по Гастроентерология и Ендоскопия) и изискванията на НЗОК, на лечение подлежат пациенти, отговарящи на следните критерии:

  • Повишени стойности на АЛАТ >2 пъти над горна референтна граница, при поне две изследвания в хода на ежемесечно изследване в рамките на 6 месеца.
  • Нива на HCV RNA (ниво на вируса в кръвта) >2,000 UI/ml.
  • Чернодорбна фиброза над F3 по системата за оценка на фиброза на Metavir.
  • Наличие на напреднало и/или животозастрашаващо извънчернодрoбно заболяване.

Започването на лечение става след изготвяне на протокол и одобряване от експертна комисия към НЗОК.


Европейска нощ на учените 2022 г.: