Направи дарение на училище!
Автор: Мая Джамбазова
Често религията определя начина на хранене на хората. Последователите на юдаизма ядат кашер, мюсюлманите не докосват свинско, християните се съобразяват с постите и религиозните празници.
Трансформацията в храненето при българите се извършва още в Първото Българско царство, но по-осезаема разлика се забелязва в периода на Византийското владичество и във Второто Българско царство. Тогава храната на обикновения българин става предимно растителна, подобна на менюто на византиеца.
В „Отговорите на папа Николай“ е записано, че българите трябва да спазват християнската традиция, когато приемат кръщението. Борис I и неговите съветници живо се интересуват от забраните, които християнството налага, но папата ги успокоява, че и християните по време на празници ядат месо.
Българите като номадски народ, са свикнали с месно-млечна диета. След като приемат християнската религия, обаче, се налага те да променят навиците си. През голяма част от годината се пости. Затова и нашите предци е трябвало да променят храненето си. Византийците им дават пример в това отношение. Менюто на един византиец през XI век, например, е включвало зърнена каша на закуска, салата на обяд и плодове следобед. Рядко е имало вечеря.
А по празници е позволено да се консумира животинска храна. На Гергьовден агне, на Петровден пиле, а на Никулден риба. За Илинден се коли най-старият бик в обора, но може и агне или кокошка.
И до днес тези традиции са запазени в народната памет. Трансформацията от номадската кухня на прабългарите към растително хранене се извършва след покръстването и приключва по време на Византийското владичество. Днес пазим спомена за християнското в нашата традиция и раздаваме курбан от жертвеното животно на съответния светец на големи празници.