Текст: Антоан Тонев

В брой 40 на списанието Ви запознахме с Паметника на Свободата на връх Шипка, а сега ще Ви разкажем за свързания с него храм-паметник „Рождество Христово”, който е известен още като Шипченски манастир или Руската църква в град Шипка. Намира се в северозападния край на град Шипка в подножието на Шипченския проход, само на няколко километра от Паметника на Свободата.
 

Разбери повече за БГ Наука:

***

  Подготовката за построяването на храма е изключително дълга и много интересна. Още през 1879 година руският цар Александър II издава разрешение да започне набиране на средства, като сам дарява икона, ризница и 1000 рубли. На 25 април 1880 година излиза и разрешението му за учредяването на „Комитет за построяването на православен храм в подножието на Балкана в Южна България за вечно поменуване на воините, паднали във войната 1877 – 1878 година“. Започва трескавото набиране на средства и всякакви други материали, които ще бъдат от полза за изграждането на православния храм. В нито един момент не е имало колебание къде точно да бъде издигната черквата. За всички е било пределно ясно, че няма по – подходящо място от Шипка, тъй като именно там е решен изходът на войната и там българските опълченци са доказали, че България заслужава своята свобода. През 1881 година по инициатива на големия приятел на българския народ граф Николай Игнатиев комитетът решава храмът да носи името „Рождество Христово”, тъй като последната голяма битка на руските войски с турските става именно в дните на този празник. Събрани са над 300 000 рубли, огромна за времето си сума, и е обявен конкурс за проект на храма. Печели го архитектът проф. Антоний Томишко.

   Жителите на Шипка подаряват място за черквата и малко след това започва работата по нейното изграждане. Това се случва през 1885 година, но на следващата година строежът е преустановен за близо едно десетилетие, поради прекъсването на дипломатическите отношения между Княжество България и Царство Русия след преврата срещу княз Александър Батенберг. Строителството на храма е възобновено през 1896 година и продължава 6 години. Ръководител на строителните дейности е архитект проф. Александър Померанцев, а контролът е в ръцете на архитект Смирнов. В самия строеж участват много майстори от Русия, Италия и България. Възпоменателната църква на манастира е построена в стила на Ярославската църковна архитектура от ХVІІ век, наричан „руската древност” и много популярен през 80-те години на ХІХ век в цяла Русия.

На 15 септември 1902 година храмът е осветен от Старозагорския митрополит Методий, а манастирът е открит с трогателна реч на граф Игнатиев на 27 септември същата година. Официалните празненства съвпадат с отбелязването на 25-тата годишнина от Шипченската епопея и по тази причина от Русия пристига делегация, която включва участвалите във войната генерали – герои Михаил И. Драгомиров, Николай Столетов, граф Михаил Толстой и редица други. Освен тях на освещаването присъстват почти всички оцелели български опълченци, както и огромно множество българи от цялата страна. В знак на признателност към руския народ българската православна църква разрешава обителта да се обслужва от руски монаси и по тази причина през 1904 година за пръв игумен на манастира е избран йеромонах Генадий от Александър – Невската обител. През 1968 година със смъртта на протоиерей Йосиф Гордеев тази традиция е преустановена. Юридически погледнато до 1934 година храмът е владение на руската държава, която с протокол от 23 юли същата година го дарява на българския народ. От този момент насетне няколко десетилетия храмът е държавна собственост4, като едва с решение № 1034 от 27 декември 2004 година на Министерския съвет храм – паметникът „Рождество Христово” е прехвърлен в собственост на Българската православна църква под управлението на Старозагорската епархия.

    Манастирският комплекс се състои от църква, монашески корпус, поклонническа сграда, приют и Духовна семинария. Най – впечатляващ е храмът, който е кръстокуполен, с квадратен наос и три абсиди. Главният му вход е оформен с три арки и се намира на западната фасада, до която е долепена внушителна кула – камбанария, висока 53.35 м, със 17 камбани. Най – голямата камбана тежи 11 643 кг и е личен подарък от руският император Николай ІІ. Седемнадесетте камбани са отлети от около 30-те тона отстреляни оръдейни гилзи, събрани в района на битките. По този начин в храма е запазен спомена за смелостта и саможертвата на всички български и руски воини сражавали се срещу османските пълчища. Голяма част от иконите за иконостаса в черквата са дар от руския манастир в Света Гора – Свети Пантелеймон.

Много интересни стенописи могат да се видят в храм – паметник „Рождество Христово”. Преди да споменем най – запомнящите се между тях трябва да отдадем дължимото на Г. Месоедов, Антон Митов и Николай Ростовцев, които в различни периоди работят върху вътрешната украса на храма. На северната стена са изобразени Светите братя Кирил и Методий и техните ученици – Светите Наум Охридски, Климент Охридски, Сава, Горазд и Ангеларий. На южната стена са изобразени руските духовници: Свети Михаил митрополит Киевски, преподобния Теодосий Печорски, преподобния Антоний Печорски и други. Свети княз Борис І, Покръстител на българите и княз Владимир, Покръстител на Киевска Рус са зографисани в естествен ръст на двете колони – челно на олтара. На западната стена на храма е изобразена битката на Свети Димитър Донски с татарите на Куликовското поле. Сред другите интересни фрески са изображенията на Светия княз Александър Невски, Свети патриарх Евтимий Търновски и Свети великомъченик Георги Софийски. Последните двама ясно придават антиосманска насоченост на храма, тъй като просияват във връзка със съпротивата на българите срещу турците.

„Рождество Христово” не е обикновен православен храм. Не случайно в началото споменах, че това е храм – паметник. Това се дължи на факта, че под основното ниво на черквата е изградена крипта. По – късно там е поставен иконостас, а в двете странични галерии са изработени 17 каменни саркофага, които съхраняват останките на героите, загинали в битката при Шипка. Наред с това върху вътрешните стени на черквата и в аркадните галерии отвън са поставени общо 34 мраморни плочи на които със златни букви са изписани имената на частите и героите паднали в жертва за Свободата – общо 18 491 души. Специално място е отделено на героите от българското опълчение, като на четири плочи, монтирани на западната стена, са записани 451 имена на загиналите опълченци. Тези герои ще останат завинаги със златни букви не само върху паметните плочи в храм – паметника, но и в сърцата на всички признателни българи. 

   Днес храм – паметник „Рождество Христово” е един от най – посещаваните обекти в България и задължителна спирка за всички тръгнали на поклонение към връх Шипка и Паметника на Свободата. В храма можем едновременно да усетим присъщото на всички православни черкви смирение, но и да се докоснем до едно изящество и един лукс по-характерни за руските, а не за българските храмове. Над всичко това обаче има една по – важна причина да посетим „Рождество Христово” и тя е, че вътре в недрата на православния храм лежат останките на хиляди руси и българи дали живота си за Свободата на България.

Героите заслужават вечна памет!

4 Има различни промени в статута му, но държавата винаги е собственик или съсобственик.