„Хоризонт 2020“ има 11 000 подписани договора

Накратко: Статията представя статистиката за европейската програма за наука и иновации „Хоризонт 2020“, която включва 11 000 подписани договора и 120 000 проектни предложения. Текстът разглежда развитието на научния капацитет в Европа и усилията на България за увеличаване на участието си в програмата чрез подобряване на комуникацията с националните организации.

11 000 подписани договора и подадени 120 000 хил. проектни предложения – това е общоевропейската статистика за изпълнението на програмата за наука и иновации „Хоризонт 2020“. Тя стартира през 2014 г. За сравнение – за пълния седемгодишен период на предходната 7. Рамкова програма на ЕС са подадени 135 800 проектни предложения, а сключените договори са 25 300. Данните са представени на последната среща на националните координатори на програмата в Брюксел, на която България е представена от Димитър Асенов – главен експерт в дирекция „Наука“ на МОН. В дневния ред на „Хоризонт 2020“ са ролята на Програмата за стимулирането на научните изследвания и иновациите, общоевропейските предизвикателства за обществото и ролята на „Хоризонт 2020“ за тяхното преодоляване. Дискутират се и начините за намаляване на административната тежест за кандидатстващите.

„Представените данни за активността по Програмата показват, че в Европа вече има развит научен капацитет – хора, които могат да пишат и изпълняват проекти. Науката също се развива с бързи темпове. Ако се запази тази тенденция, очакваме броят на проектните предложения и на сключените договори да се увеличава лавинообразно“, коментира Асенов. Той е категоричен, че разширяването на българското участие в Програмата е най-важната задача за екипа на дирекция „Наука“. По последни данни от информационните бази данни на ЕК до края на септември 2016 г. 134 български организации участват в изпълнението на 203 проекта. Те получават общо финансиране от 23 млн. евро. Очаква се до дни да бъде публикувана актуална информация за представянето на отделните държави.

„Дирекция „Наука“ разчита на европейската статистика, тъй като българските организации нямат задължението да ни уведомяват, когато кандидатстват по Програмата, затова не водим собствена статистика. Ще работим по това да подобрим комуникацията с кандидатстващите. Стъпка в тази насока е новият състав на националната контактна мрежа, който е окончателно одобрен през февруари“, казва Асенов.

Мрежата се състои от представителите на България в 18-те тематични комитета на Програмата. В края на март е планирано обучение на участниците в нея, организирано от дирекция „Наука“. В новия състав най-много са представителите на университети и научни организации – средно 53 на сто. 25% са представители на публични институции, а 22 на сто са от неправителствени организации. Сред представителите на научните организации с най-голям дял са представителите на Българската академия на науките, следвани от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Русенския университет „Ангел Кънчев“, Университета за национално и световно стопанство, Медицинския университет в София и Селскостопанската академия.

„Обичам да казвам, че нашата контактна мрежа е армия от 70 души, които работят за достойното представяне на България в Програмата. Обръщаме се към тях и при необходимост от научна експертиза. Определянето на новия състав на мрежата не беше лесно. Постарахме се това да са хора, които да бъдат отзивчиви и активни“, коментира директорът на дирекция „Наука“ Златина Карова. У нас лицата от контактната мрежа не получават заплащане за труда си, въпреки че европейската практика е това да бъдат по-малко на брой, но платени специалисти. „Сред препоръките от партньорската проверка на науката у нас е да се създаде независима агенция, която да координира фондовете за научни изследвания и за иновации. В задълженията й може да бъде и осигуряване на заплащане на контактната мрежа по Програмата, и подкрепа за българските институции, които искат да кандидатстват по „Хоризонт 2020“. Идеята за създаването на Агенцията все още се обсъжда и прецизира“, казва Карова.

Освен че полагат доброволен труд, лицата от мрежата подписват и декларация за конфликт на интереси и нямат право да участват в проект от направлението, за което отговарят. Те не могат и да лобират за своята организация в сравнение с останалите. От представителите се очаква и организиране на минимум две информационни събития за всяко направление от Програмата.

Източник: в. „Аз-буки“

Живейте по-добре с наука!

  • Развийте критично мислене и изградете защита срещу дезинформация.

  • Придобийте ключови умения за по-добър живот с нашите курсове във формат текст, видео и аудио.

  • Открийте новостите и иновациите в медицината.

  • Само 3 минути дневно са достатъчни, за да трансформирате живота си!

  • Всеки месец ви очаква нов брой с увлекателни статии по биология, космос, технологии, история, медицина и много други.

Изживейте науката навсякъде и по всяко време, като я четете на най-удобното за вас устройство.

 
Годишен абонамент
ВИЖ ПОВЕЧЕ
  • Безкрайно знание - списание, видеа, аудио, книги и т.н.
  • Достъп от всякъде
  • Социална мрежа за знание с хора като вас.

Създадохме платформа, която предлага курсове и ръководства, насочени към решаването на житейски предизвикателства чрез научно обосновани методи. Тя не само подпомага личностното развитие, но и предоставя ценни знания за водене на по-здравословен, успешен и пълноценен живот. Благодарение на научния подход, потребителите ще имат възможност да подобрят своето благосъстояние и да постигнат по-високо качество на живот.

БГ Наука
Powered by  GDPR Cookie Compliance
Правила на поверителност

Използваме „бисквитки“, за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социални медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за начина, по който използвате сайта ни, с партньорските си социални медии, рекламните си партньори и партньори за анализ.

Можете да коригирате всички настройки на „бисквитките“, като отворите разделите вляво.