Направи дарение на училище!

“Възрастта е повече въпрос на ума отколкото на материята. Ако нямате нищо против нея, тя няма значение.“
Тази мъдрост, често приписвана на Марк Твен, през годините се е превърнала във вдъхновение за множество интернет миймове.

Но според все по-голям брой изследвания има и нещо повече от това. Субективната възраст, или иначе казано – на колко години се чувстваме, има много реално въздействие върху здравето и дълголетието. Хората, които се чувстват по-млади от годините си, всъщност често действително са такива, поне по отношение на това колко им остава да живеят.

Въпросът за това, което контролира нашата субективна възраст и дали можем да я променим, винаги е бил труден за научен отговор. Сега обаче изследванията разкриват някои изненадващи отговори.
Добрата новина е, че много от факторите, които помагат да се определи на колко години се чувстваме, са неща, които можем да контролираме, за да добавим години към живота си и живот към годините си.
От известно време знаем, че броенето на годините, в които някой е жив, не е непременно най-точният начин за измерване на дълголетието. Биологичните „часовници за стареене“ измерват различни маркери в тялото, за да се види колко далеч сме в процеса на физическото стареене. Но също така знаем, че физическото стареене не е всичко.

Геронтолозите признават, че точно както можем да направим обобщения за начините, по които физическото стареене влияе на телата ни (60-годишният почти сигурно ще показва повече признаци на физически упадък, отколкото 30-годишният) има някои предсказуеми психологически промени, които също идват с възрастта.
В края на 90-те години Лора Карстенсен, геронтолог от университета Станфорд в Калифорния, измерва как човешката психология обикновено се променя с възрастта. Нейната работа показа, че младите хора, за които времето изглежда неограничено, са мотивирани да търсят знания за физическия и социалния свят – да изследват и да създават нови връзки.
В резултат на това те са склонни да проявяват повече ентусиазъм, по-добър външен вид и общителност от своите родители и баби и дядовци, но също така са и по-повърхностни, импулсивни и емоционално крехки.
Междувременно възрастните хора, усещайки, че им остават по-малко години за игра, се отказват от проучването и се концентрират върху намирането на смисъл, емоционална близост и споделяне на мъдростта на годините си.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Просто чувство?

Дори в рамките на тази обща психологическа траектория обаче субективната възраст варира значително. Това не е учудващо: всички познаваме млади по сърце хора, както и такива които мислят и се държат като по-възрастни за годините си. Интригуващо е обаче, че проучванията показват, че да си млад по сърце е сериозен плюс за теб.
По-ниската субективна възраст е свързана с по-добро здраве, дълголетие и общо благосъстояние, докато хората с по-голяма субективна възраст имат по-високи нива на възпаление, маркер за общо влошено здраве и по-възрастни мозъци.

Доклад от 2018 г. на Антонио Терачано от Университета на Флорида и неговите колеги разглежда данни от три проучвания, в които са проследени над 17 000 души за период до 20 години
Те потвърдиха, че субективната възраст не е само чувство, но и доста точен предсказващ здравословен ефект.
„Хората, които се чувстват по-млади, живеят по-дълго. Тези, които се чувстват по-възрастни, имат по-кратък живот“, казва той.
Така че можете да добиете приблизителна представа за дълголетието си, като разберете вашата субективна възраст. Проблемът е, че не е толкова просто, колкото да попиташ хората на колко години се чувстват, казва Мария Митина, биолог от базираната в Хонг Конг биотехнологична компания Deep Longevity, която работи по проблема.
Субективната възраст може да варира значително в зависимост от настроението и обстоятелствата, така че отговорите на хората може да не отразяват на колко години се чувстват през повечето време.

Всеки от нас има „базова линия“, към която постоянно се връщаме и която може или не може да съвпадне с възрастта ни в години или с позицията ни по психологическата хронология, казва Митина. В това отношение субективната възраст е като друго важно измерване на качеството на живот – щастието.
Нивата на щастие, които хората докладват самостоятелно, варират значително от ден на ден и дори от час на час, но щастието на индивида има тенденция да варира около характерна изходна линия. Някой, който е темпераментно весел, може да има лоши дни, но винаги ще гравитира към тази щастлива среда.
Поради краткосрочните колебания в субективната възраст, просто да попитате някого „На колко години се чувстваш?“ не винаги ще ви отведе до базовата линия на субективната възраст.

Това не е постоянна променлива: може би днес се чувствате по-щастливи и по-млади, но след две седмици сте нещастни и субективната ви възраст ще се промени“, казва Митина.
Как да сортираме базовата субективна възраст от всички колебания?
Алекс Жаворонков, основател на Deep Longevity и изследовател в Института за изследване на стареенето в Бък (Калифорния), се пита дали изкуственият интелект (ИИ) може да помогне. Той вече беше използвал ИИ, за да открие нови маркери на биологичното стареене. Според Жаворонков подобни биологични часовници са един от най-важните последни постижения в изследванията на стареенето. Досега обаче психологическата страна е била пренебрегвана.
Основната полза от използването на ИИ е, че той може да забележи модели в големи масиви от данни, което му позволява да свързва субективната възраст с фактори, които изглежда нямат много общо с нея.

Наборът от данни, избрани от Жаворонков, Митина и техните колеги, идва от проект, наречен MIDUS (Midlife in the United States или “Средна възраст в САЩ”). Това е изследователска програма, обхващаща период от 20 години, ръководена от Националния институт за стареенето на САЩ, която е предназначена да разбере как поведенческите, психологическите и социалните фактори влияят върху здравето и благосъстоянието с възрастта. Надеждата беше, че ИИ ще позволи на екипа да разработи психологически часовник за стареене като биологичния.

За MIDUS бяха интервюирани хиляди хора в САЩ на възраст от 25 до 75 години, като същите 7100 души (без отпадналите и смъртните случаи сред тях) участваха през 90-те, 2000-те и 2010-те. В средата на 2010 г. бяха добавени допълнителни 3500 доброволци. Всеки път на доброволците бяха зададени над 1000 въпроса за всички аспекти на техния живот, включително тяхното физическо и психическо здраве, благосъстояние, личност, вярвания, социален живот и сексуален живот. Някои въпроси, като „На колко години се чувствате през повечето време?“ и „Ако можехте да бъдете на каквато и да е възраст, каква би била тя?“, бяха пряко насочени към измерване на субективната възраст. В други ги питаха за по-малко очевидно свързани с възрастта аспекти на тяхното физическо и психическо здраве, вярвания, избор на личност и начин на живот.

Възрастови часовници

Първата стъпка за Жаворонков и неговите колеги беше да проектират ИИ, който да прочете въпросниците на MIDUS и след това да го обучат да предсказва точно хронологичната и субективната възраст на всеки индивид според отговорите му.
След като са го обучили на повече от 10 000 въпросници, изследователите казват, че той вече дава достатъчно добри прогнози.
„Разработихме два часовника за психологическо стареене“, казва Митина. Първият преобразува отговорите на индивида в точна оценка на неговата хронологична възраст, предоставяйки допълнителни доказателства, че психологията на хората наистина следва предсказуем модел, когато остареят.
Вторият, който те нарекоха SubjAge, извади оценка за това как възрастните хора се възприемат въз основа на отговорите им на въпроси, които не ги питат директно за субективната възраст. След това тези оценки биха могли да бъдат проверени спрямо въпросите на MIDUS, които са предназначени да получат приблизителна оценка на субективната възраст, като например: „Представете си, че може да сте на всяка една възраст; на каква точно бихте искали да бъдете?“

След това екипът валидира двата модела спрямо отговорите на MIDUS на още 2500 души и установи, че и двата са били точни в рамките на седем години. Това е приблизително, тъй като курсът за изследване на часовника за стареене е достатъчно добър, за да бъде медицински полезен, казва Митина, но би могъл да бъде и по-добър. Най-добрите биологични часовници са с точност до две години.
Тя и нейните колеги работят по добавянето на биомаркер, открит в кръвта, който според тях може да повиши още точността на прогнозата.
Изследователите обаче смятат, че техният модел вече е достатъчно добър, за да им позволи да идентифицират фактори за начина на живот и поведенчески фактори, които са едновременно предсказуеми за субективната възраст и същевременно модифицируеми и от решаващо значение.

Може би не е изненадващо, че най-голямо влияние върху SubjAge има физическото здраве. Два от първите три въпроса при предсказване са: „Ограничава ли вашето здраве способността ви да извършвате енергични физически упражнения като бягане или вдигане на тежести?“ и „Приемате ли лекарства с рецепта, за да контролирате кръвното си налягане?“
Вторият най-влиятелен фактор в SubjAge за хората и може би по-трудно предсказуем, е това доколко удовлетворяващ очакват да бъде сексуалният им живот след 10 години. Усилията, които полагат в настоящия си сексуален живот, също са фактор в топ 10 (както се казва – “вие сте само на толкова, на колкото е човекът, като когото се чувствате”).

Останалите приноси за SubjAge очевидно не са свързани с вас толкова много. Един от топ 25 например е колко смятат хората, че допринасят за благосъстоянието на другите.
В крайна сметка, казва Митина, целта е да превърнем тези открития в съвети за начина на живот, за да помогнем на хората да се чувстват по-млади и дори да живеят по-дълго.
Анализът показа, че 60-годишен човек със SubjAge 65, например, е два пъти по-вероятно да умре от каквато и да е причина на дадена възраст след това, отколкото 60-годишен със съответстващ SubjAge.
Мащабът на ефекта е изненадващо голям, казва Митина. „Мисля, че това е най-мощният резултат от нашия експеримент – че по-високата субективна възраст удвоява риска от смъртност.“

Що се отнася до видовете промени в начина на живот, които трябва да направим, фактът, че най-голямото влияние върху възрастта, която чувстваме, е физическото здраве, може да даде на хората идеи за конкретни действия, които могат да предприемат, за да свалят своя SubjAge, като упражнения за подобряване на фитнеса и промени в диетата за подобряване на кръвното налягане. Излизането навън и посещаването на нови непознати места също може да донесе дивиденти.
Няколко въпроса изследват отношението на човека към остаряването, както и неговите взаимоотношения, участието му в общността и личността му. Във всички случаи това, че сте по-отворени и оптимистични помага. Хората от изследването, които се чувстваха положително към стареенето и които се оценяваха като екстроверти, например имаха по-нисък SubjAge.
„Можем да помолим хората да бъдат по-отворени към нови хора, нови знания или нови преживявания. Насърчавайте хората да бъдат по-общителни“, препоръчва Митина.

Остарели кости?

Има различни начини за измерване на нашия напредък по пътя от люлката до гроба. Най-очевидна е хронологичната възраст, която просто отчита колко календарни години имаме на часовника си.
По-точна мярка обаче е биологичната възраст. Това третира стареенето като ковък, но доста предвидим процес на биологична отпадналост и използва различни биомаркери – като метаболизъм и генетика – за да оцени докъде сме стигнали.
Съществува и имунологична възраст, която измерва колко младежка е нашата имунна система.

Тези „възрастови часовници“ определят някакви години, което е приблизителна оценка за това къде се намираме по отношение на средното човешко стареене със средна скорост. Тя може да бъде по-висока или по-ниска от нашата хронологична възраст, понякога с повече от десетилетие. И най-важното е, че както може да се увеличава, така може и да се понижава, чрез промени в начина на живот, като например повече или по-малко употреба на алкохол.
Възрастта наистина е просто число – но не е задължително да е точно колкото броя на свещите върху тортата за рождения ви ден.

Да се чувстваш млад по време на пандемия

Като се има предвид, че чувството за младост изисква както приключения, така и общуване, може би си мислите, че заключванията и социалното отдалечаване по време на пандемията covid-19 ни карат всички – млади и не чак толкова – да се чувстваме направо древни.

Антонио Терачано, геронтолог от държавния университет във Флорида, също е смятал така, но когато е направил някои изследвания, е открил точно обратното. Повечето от 3738 възрастни в САЩ, които той изследва, съобщават че се чувстват по-млади през март и април 2020 г., отколкото през януари и февруари, преди вирусът да се разпространи в САЩ.

„Това е противоинтуитивно, но това е, което откриваме“, казва той.
Една от възможностите е, че чувството, че си по-млад, кара хората да се чувстват по-малко уязвими от болести, което се разглежда главно като заплаха за възрастните хора. Това вече се смята за фактор в субективната възраст, казва Терачано.
„Това е отражение на психологическото дистанциране от социалния негативен стереотип на стареенето, свързано с болести и смърт“, казва той.

По-възрастни, по-мъдри, по-секси

Изследванията върху столетници показват, че има едно общо нещо между тях и то е оптимистичният и общителен характер. Позитивното отношение е много по-силно свързано с дългия живот от всеки биомаркер, според Кааре Кристенсен, който ръководи Датския изследователски център за стареене в Университета на Южна Дания.
Други може да искат да фокусират енергията си по-близо до дома.
„Изглежда, че ако сте много доволни от сексуалния си живот, значи сте психологически по-млади, така че инвестициите в по-близки отношения могат да ви направят по-млади и да подобрят благосъстоянието ви“, казва Митина.

Ако отговарянето на 1000 въпроса, за да разберете вашата субективна възраст, ви се струва лошо използване на времето, което няма да си получите обратно, добрата новина е, че не е нужно. Митина и нейните колеги са намалили въпросника до само 15 въпроса, нито един, от които не ви пита директно на колко години се чувствате, и са създали уебсайт, където всеки може да получи груба и готова оценка на субективната си възраст. Много хора твърдят, че са го направили вече и, че прогнозите за реалната и субективната им възраст според въпросника са учудващо точни.
Положителното в цялата работа е, че доживяването до дълбока старост изисква повече приятелство, по-добър секс, нови преживявания и по-здравословно отношение към остаряването, все неща, които мотивират добре!

Източник: New Scientist Magazine
Превод: Радослев Тодоров

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!