Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on email

Холерата е тежко инфекциозно заболяване, предизвикано от бактерията Vibrio cholerae. Характеризира се с интоксикация, поражение на тънкото черво, гастроинтестинални прояви, дехидратация, тежко протичане и висока смъртност. Предаването на болестта на хора става по фекално-орален механизъм, с водата, хранителните продукти и замърсени ръце. В най-тежките си форми холерата е една от силно смъртоносните известни болести, като е възможно заразен пациент да умре в рамките на три часа, ако не е подложен на лечение. В повечето случаи смъртта настъпва след 18 часа до няколко дни, ако пациентът не бъде рехидратиран. При холерата се наблюдава тенденция за епидемично и пандемично разпространение.

До началото на ХІХ век холерата е разпространена главно в Индия, като река Ганг е основният източник на заразата. От 20-те години на ХІХ век болестта се разпространява и в други страни, като предизвиква няколко пандемии с десетки хиляди жертви. Образувани са нови трайни вторични ендемични огнища в Африка и Латинска Америка. Жертвите на болестта само във Франция през 30-те години са около 100 хиляди души. В наши дни болестта е практически унищожена в Европа и Северна Америка, благодарение на пречистването и хлорирането на питейната вода. В наши дни смъртността при хората от холера се е увеличила на 9,13% за африканския континент.

Съгласно Международния санитарен правилник заболяванията холера, чума, жълта треска и вариола са включени в групата на особено опасните инфекции. Наричани са още карантинни или конвенционални болести, подлежащи на специален контрол от Световната здравна организация.

 


РЕКЛАМА:

***

Някои интересни факта за холерата:

  1. Холерата е заболяване известно на човечеството от няколко хилядолетия. Сведения за нея са открити в древни писмени паметници на индуската литература.  На древногръцки холера е словосъчетание на думите “холе” – жлъчка и “рео” – „тека“.
  2. За пръв път холерният вибрион е наблюдаван и описан през 1855 г. под името „извити вибриони“ от италианския изследовател Филипо Пачини.
  3. Причинителят на болестта е изолиран от Робърт Кох през 1883 г. в Александрия, Египет.
  4. Родина на холерата е Индия. В басейна на реките Ганг и Брахмапутра съществува благоприятно съчетание на природни и социални условия, които формират холерата като ендемична чревна инфекция сред хората в този регион на света. От това ендемично огнище болестта периодично се е разпространявала към различни части на Азия, а през ХІХ в. обхваща и Европа.
  5. В България е имало шест епидемии от холера, като последният регистриран случай е бил през 1921 г.

 

Текста към поредицата История на медицината (еп. 1 – 1900 г. – 1910 г.) с проф. Радостина Александрова

 

С  подкрепата на Science+