July 17, 2019
Начало » Биология

Хлебарка, която може би опрашва цветята

rossy.tashkova публикувано на юни 7, 2017
0


В шубраците на централно Чили диви хлебарки се хранят с цветен прашец и вероятно помагат на растенията да се размножават.

Credit: CONSTANZA SCHAPHEER CARRASCO

Credit: CONSTANZA SCHAPHEER CARRASCO

Може и да са възприемани като истинска напаст в градски условия, но повечето хлебарки в света не припарват до градовете.

Внушителните 99% от известните 4 500 вида хлебарки обитават дивата природа, като играят жизненоважна роля за екосистемите – от дъждовните гори на Бразилия до пустините на Саудитска Арабия.

Ново проучване разкрива, че хлебарката Moluchia brevipennis, обитаваща храсталаците на централно Чили, се храни с цветен прашец и вероятно дори опрашва растенията.

„Хората си мислят, че хлебарките пълзят по улицата или се ровят в боклука, докато в друга среда те се размотават по цветята“, казва съавторът на проучването Cristian Villagra, ентомолог от Universidad Metropolitana de Ciencias de la Educación в Сантяго, Чили.

Опрашващите хлебарки са изключително редки: известни са само два вида, като единият живее във Френска Гвинея, а другата – на Малайзийския Борнео. Но изследванията върху диви хлебарки са много оскъдни, отбелязват учените в своята статия, публикувана наскоро в списание Revista Brasileira de Entomologia.

Само 178 научни статии са посветени на тази група в периода между 2000 и 2016, в сравнение с десетки хиляди за по-добре изучени насекоми, като пчели и мравки, според авторите на изследването.

Млада хлебарка си почива върху ствола на дърво по време на чилийската зима. Credit: CONSTANZA SCHAPHEER CARRASCO

Млада хлебарка си почива върху ствола на дърво по време на чилийската зима. Credit: CONSTANZA SCHAPHEER CARRASCO

За целта на своето проучване, Villagra и колеги провели първото проучване на M. brevipennis в различни местности от полупустинния шубрак на Чили.

„Децата не се страхуват от хлебарки, но с порастването си започват да се побъркват в присъствието им“, казва Villagra. „Искаме да дадем възможност на хората да опознаят тези насекоми.“

Екипът открил, че тези хлебарки се появяват по здрач, за да се хранят с полен от много местни растения и снасят яйцата си само върху растения, наречени Puya.

Насекомите се хранят с прашец, защото той е „натъпкано с енергия, вкусно лакомство“, казва ентомологът от Университета на Аризона, Katy Prudic.

 

Докато похапват полен, насекомите целите полепват с прашец. Когато кацнат на следващото растение, част от прашеца може да попадне върху близалцата на цвета и да го опраши.

Наблюдението на това взаимодействие между насекомите и растенията изисква изтощителни експерименти, но планът е да се установи дали хлебарките наистина успяват да опрашат растенията, казва Villagra.

Prudic смята, че това е много вероятно, тъй като животът на хлебарките е толкова тясно свързан с растителността.

„Съществото, което смятате за гнусен организъм, може да се окаже важен помощник за репродукцията на тези растения“, казва Prudic, която не участва в проучването. „Забавно е да разглеждаш хлебарките като нещо повече от животно, което искаш да размажеш.“

Други важни полинатори са мушиците, торните бръмбари, конските мухи и дори комарите, добавя Prudic.

Независимо дали помагат за опрашването или не, хлебарките са много важни за околната среда. Много видове изяждат огромни количества разлагаща се органична материя, което определя ролята им в кръговрата на веществата, казва Villagra.

Той се страхува, че развиващата се туристическа инфраструктура в централно Чили може да заплаши дома на насекомите, както и много местни растения, включително P. venusta, който е застрашен от изчезване.

 

Превод: Росица Ташкова

Източник: National Geographic




Автор

rossy.tashkova


Актуално
Правителството одобри 12,5 млн. лева за проектно финансиране на българската наука чрез Фонд „Научни изследвания“
bgnauka юли 17, 2019
Астрономи изследваха атмосферата на екзопланета
rossy.tashkova юли 16, 2019
Прочети още
avatar
  Subscribe  
Извести ме

Вие четете
Хлебарка, която може би опрашва цветята
Сподели 0 коментара