Направи дарение на училище!

Автор: Мая Джамбазова

Европейският Югоизток е много по-добре уреден откъм битови условия за населението през Средновековието, от Европейския Запад. Повечето български градове са водоснабдени за разлика от много от западните варварски кралства от Запада, прераснали по-късно в християнски държави.

Със сигурност и Плиска, и Преслав, а по-късно Търново, имат свои водопроводи и канализация.

Баните на средновековните българи следват античното деление на подобен тип сгради. Отоплени са помещението с топла вода и парната баня, а залата със студена вода първоначално е без подгряване, но в последствие и тя бива затопляна. Нагряването на подовете става, както в древен Рим, с хипокауст, подово отопление, състоящо се от глинени тръби, пълни с пара от топла вода. А водата за миене се подгрява в котли на дърва.

Иван Петрински, изследовател на средновековната ни история, твърди че през средните векове в Българското царство (Първо и Второ) има поне 15 действащи обществени бани. Но, според него, данните за хигиенните навици на владетелите на Първото Българско царство са по-изобилни от тези за царете на нашето Второ царство. И все пак хигиената сред целия народ в периода от създаването на Дунавска България до османските завоевания на Балканите е завидна.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Въпреки това тя бива позанемарена при управлението на царете Иван Александър и Иван Шишман. Поради този факт бързо се разпространява чума сред техните поданици. Шишман обновява една от баните в подножието на Царевец, тъкмо поради този факт. Сградата днес е реставрирана и е известна като Шишмановата баня в Търново.

Във Византия много от постановките в управлението и битовите навици са наследени от древен Рим, чието естествено продължение се явява тази гранична за средновековна България държава.

Баните още през III-IV век стават смесени. Затова те са споменавани от византийските автори като места за разврат, наред с публичните домове. Затова и на омъжените византийки се препоръчвало да не посещават смесени къпални. Много от банските постройки, водопроводните и канализационни съоръжения на древен Рим, построени в земите на средновековна Византия, се използват от византийците. Макар по време на битки, част от тях да пострадвали, бивайки прекъсвани или частични разрушавани.

Въпреки това се строят нови водохранилища, кладенци за дъждовна вода, от които градовете се захранват. Има и нови бани, които посрещали иначе чистоплътните византийци, къпещи се обикновено по няколко пъти в месеца.

И все пак средновековните византийски бани не са онзи център на културен и политически живот, какъвто кипи в къпалните на древен Рим. Тук функциите са чисто битови, хигиенни и понякога твърде греховни и плътски.

Въпреки това хигиенните навици на поданиците на българските ханове и царе и византийските императори поддържат добра хигиена. Но има и изключения, например в женските манастири в Източната Римска империя има само 4 дни за къпане.

Личната хигиена през различните епохи е различно застъпена в бита. Но можем да заключим, че при българи и византийци почти няма отлики.

Източник: Петрински, И. Истинската история на България. Битието. С., 2009, стр. 110-117

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!