Търсене
Close this search box.

ХХ – Векът на науката (Част ІХ): Пред портите на виртуалния свят (1980-1989)

ХХ – Векът на науката (Част ІХ): Пред портите на виртуалния свят (1980-1989)

ХХ – Векът на науката (Част ІХ): Пред портите на виртуалния свят (1980-1989)

ХХ – Векът на науката (Част ІХ): Пред портите на виртуалния свят (1980-1989)


Направи дарение на училище!



***

 

Автор: Радослав Тодоров

 

Осемдесетте години на миналия век са благодатно време за технологичното и икономическото развитие на света, останало известно за поколенията като “превъзходните” или “рейгъновите” 80-те, тъй като управлението на американския президент Роналд Рейгън (1981 – 1989 г.) става период на рекордно икономическо развитие в историята на САЩ, а и на Западния свят като цяло.
През това десетилетие настъпват големи социално-икономически промени в резултат на напредъка в науката и технологиите и преминаването на много страни от планова икономика към лесе-фер капитализъм, или свободен пазар с минимални държавни регулации.


Разбери повече за БГ Наука:

***

В резултат на икономическата либерализация редица многонационални корпорации в областта на производството се преместват от развитите страни в Тайланд, Мексико, Южна Корея, Тайван и Китай. По същото време Япония и Западна Германия отбелязват изключително голям икономически ръст.
САЩ и Великобритания възприемат все повече принципите на икономика на предлагането, започвайки тенденция към стабилност в международната търговия, която ще се затвърди през следващото десетилетие, когато разпадането на СССР прави по-популярни десните икономически политики.

Въпреки големия технологичен напредък през тези години, хората все още чувстват, че не могат да разчитат на научни методи, за да предскажат точно вълненията на планетата. Учените знаят, например че Маунт Сейнт Хелънс (спящ вулкан в щата Вашингтон) се активизира през пролетта на 1980 г., но не могат да кажат точно кога ще избухне, колко голяма може да е разрушителната му сила и как ситуацията може да бъде овладяна. В 8:32 часа на 18 май 1980 г. се случва гигантско изригване на вулкана, което е най-смъртоносното и най-разрушителното, в икономически план, в историята на САЩ. Загиват 57 души, разрушени са 250 къщи, 47 моста, 24 км жп линии и 298 км магистрали. От изригването горната част на конусовидния вулкан е разрушена и изхвърлена във въздуха. Височината на върха Сейнт Хелънс намалява с около 400 м (от 2950 на 2500 м). Образува се масивно свлачище и срутище от каменни блокове и дървета с обем около 2,9 куб. км.

 

Изригването на вулкана Сейнт Хелънс на 18 май 1980 г.

 

Катастрофи и тревоги

Общото безпокойство, което много хора изпитват към науката и технологиите през 70-те години, се задълбочава през следващото десетилетие. Опасностите от замърсяване на околната среда се изострят и предотвратяването им поглъща все повече средства – идентифицирани са много депа за опасни отпадъци и правителствата започват да предприемат действия за тяхното почистване.
Освен това по същото време учените официално оповестяват настъпването на глобалното затопляне, против което все още не е ясно как точно можем да се борим и дали въобще това е възможно.

Откриването през 1985 г. на дупка в защитния озонов слой на Земята, за която много учени смятат, че е причинена от създадени от човека химически съединения, известни като хлорфлуорвъглеводороди, подхранва опасенията, че технологиите унищожават фундаменталната екологична основа на човешкия живот. 

Ядрената катастрофа, настъпила след взрив на реактор в АЕЦ Чернобил (Украинска ССР) през 1986 г., при която е изхвърлен радиоактивен материал в атмосферата над голяма част от Европа, поражда още по-големи страхове. Изпълненото със замърсявания десетилетие завършва с друга голяма екологична катастрофа – петролният разлив, причинен от мега танкера Exxon Valdez край бреговете на Аляска, при който в морето изтичат 37 000 тона нефт.

Огромни, скъпи, спонсорирани от правителствата научни проекти, даващи малко незабавна възвръщаемост и отклоняващи ресурси от социалните програми, са често атакувани през десетилетието. Общественото доверие в такива скъпи проекти е още по-дълбоко разклатено след експлозията на космическата совалка Чалънджър малко след нейното изстрелване на 28 януари 1986 г. За много критици това доказва, че програмата не си струва цената: космическите совалки са скъпи и сложни, а техните провали струват твърде скъпо.

 

Изглед към АЕЦ Чернобил от мъртвия град Припят.

 

Изследването на космоса

Американските междупланетни сонди продължават да летят и през новото десетилетие, като двата Вояджър-а, летящи към планетите от далечния космос (намиращи се отвъд Астероидния пояс), придобиват най-голяма популярност. След като те правят прелитане покрай Юпитер през 1979 г., се приближават до Сатурн през 1980-1981 г. Вояджър 2 достига Уран през 1986 г. (само няколко дни преди катастрофата на Чалънджър) и Нептун през 1989 г., преди сондите да напуснат Слънчевата система. Тогава са открити пръстените на Нептун, като Вояджър 2 изпраща снимки на тях.

През 1988 г. е установено съществуването и на първата екзопланета, макар и това да бива потвърдено значително по-късно, дотогава съществуването на планети извън Слънчевата система не е наблюдавано.
През 1980 г. физикът Луис Алварес за първи път развива теорията, че изчезването на динозаврите е настъпило поради сблъсък на огромен астероид със Земята.
На 19 ноември 1989 г. Учени от Калифорнийския технологичен институт обявяват, че са открили най-стария и най-отдалечен обект, известен дотогава – квазар на ръба на наблюдаваната Вселена.

Никакви американски сонди не са изстрелвани на Марс през 80-те години, а сондите Viking, изпратени там през 1975 г., завършват операциите си до 1982 г. Съветският съюз изстрелва две сонди към Марс през 1988 г., но те се провалят.
Пристигането на Халеевата комета през 1986 г. е посрещнато от поредица от съветски, японски и сонди на Европейската космическа агенция (EКA), наречени Халеевата армада.

 

Цялата статия, както и много други, можете да прочетете в новия Брой 160 на списанието.


Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!



***

Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.  

Еднократен (Вечен) абонамент​​

Списание “Българска наука” излиза в PDF и ePub и може да се изтегли и чете от компютър, таблет и телефон. Достъпа до него става чрез абонамент, а възможността да се абонирате еднократно позволява да можете да достъпите всички бъдещи броеве без да се налага никога повече да плащате за списанието.