Хетските закони

Робството и някои други обществени отношения според законите на хетите
(избрани места от тези закони)

Хетските закони са се запазили до наши дни в няколко копия, които по време са от т. нар. новохетски период. Преводът на избраните места от тези закони е направен по най-новите и най-точни руски преводи, които се намират в „Хрестоматия по истории древнего Востока“, М., 1963 и в „Хрестоматия по истории древнего мира“, Саратов, 1973 г.
(§ 1) [Ако] някой убие при свада [мъж и] ли жена, [то] той е длъжен да заплати за него обезщетение, а [именно] да даде 4 глави1, мъже или жени, а също така [след изплащането на обезщетението] виновния го връщат в неговия дом2.
(§ 2) [Ако] някой убие при свада [роб] или робиня [то] той е длъжен да заплати за него обезщетение, а [именно] да даде две глави, мъже или жени, а също така [след изплащането на обезщетението] виновният се връща у дома си.
(§ 3) [Ако] някой удари свободен [мъ] ж или свободна жена и той [тя] умре, [то ако само] неговата ръка [се провин] и3, той е длъжен да заплати за него обезщетение, а [именно] да даде 2 глави, а също така [след изплащането на обезщетението] .виновния го връщат у дома му.
(§ 4) [Ак]о някой удари роб или [робиня] и тоя [тя] умре, [то ако само] неговата ръка се провини, той е длъжен да даде за него [нея] обезщетение, а [именно] да даде 1 глава, а също [след като заплати обезщетението], виновния го връщат у дома му.
(§ 7) Ако някой ослепи свободен човек или му избие зъб, [то] по-рано се е заплащало за това 1 мина сребро, а сега извършителят е длъжен да даде 20 сикли4, а също така, [след като заплати обезщетението] виновния го връщат у дома му.
(§ 8) Ако някой ослепи роб или робиня или му [й] избие зъб, [то] той е длъжен да даде 10 сикли сребро, а също така [след изплащане на обезщетението] провинилия се го връщат у дома му.
(§ 11) Ако някой строши ръка или крак на свободен човек, то той е длъжен да му даде 20 сикли сребро, а също така, [след като заплати обезщетението] виновния го връщат у дома му.
(§ 12) Ако някой строши ръка или крак на роб или робиня, [то] той е длъжен да даде5 10 сикли сребро, а също така, [след като заплати обезщетението], виновния го връщат у дома му.
(§ 22) Ако робът избяга и някой го върне обратно, [то] ако той залови [роба] отблизо, [господарят на роба] е Длъжен да му даде обувки [сандали]; ако [той го залови] отсам реката, [господарят на роба] е длъжен да му даде 2 сикли сребро; ако обаче го залови отвъд реката, то [господарят на роба] е длъжен да даде 3 сикли сребро.
(§ 23) Ако роб [из] бяга и отиде в Лувия6, [то] на онзи, който го върне обратно, [господарят на роба] е длъжен да даде 6 сикли сребро;.ако робът избяга и отиде в неприятелска страна, то именно онзи, който го върне обратно, може да го вземе за себе си.
(§ 24) Ако роб или робиня избяга, [то] в огнището на когото го [я] намери неговият [нейният] господар, на него нему] той е длъжен да върне [предаде] заплатата за мъж [за] 1 месец 12 сикли сребро, [а] за жена да даде заплата [за] 1 месец 6 сикли сребро.
(§ 31) Ако свободен мъж и робиня се съберат доброволно (?) и той я вземе за жена и те си създадат дом и деца, а след това те се скарат и се разделят, като поделят дома наполовина помежду си, [то] мъжът ще вземе децата, а жената ще вземе единия син.
(§ 32) Ако роб [си] вземе за жена [свободна] жена, [то] техният съдебен процес трябва да бъде същият.
(§ 33) Ако роб си вземе [за жена] робиня, то [техният] съдебен процес трябва да бъде същият.
(§ 35) Ако някой надзирател и пастир похити [отвлече] свободна жена и не я върне срещу откуп, то тя трябва да стане на третата година робиня. Други тълкуватели превеждат: то тя е длъжна да стане робиня в продължение на 3 години.
(§ 93) Ако заловят предварително (?) свободен човек, преди той да е влязъл в къщата7, [то] той е длъжен да заплати 12 сикли сребро.
Ако заловеният роб предварително (?), преди той да е влязъл в къщата, [то] той е длъжен да заплати 6 сикли сребро.
(§ 94) Ако свободен човек извърши обир [кражба] в къща, то той е длъжен да върне напълно каквото е взел; по-рано за кражба са давали като обезщетение по 1 мина сребро, а сега [той е длъжен] да даде 12 сикли сребро. Ако открадне много, [то] ще му наложат да заплати голямо обезщетение. Ако ли пък открадне малко, ще му определят да заплати малко обезщетение и виновния ще върнат у дома му.
(§ 95) Ако роб извърши обир на къща, то той е длъжен да върне напълно, каквото е взел; заради кражбата той е длъжен да заплати [като обезщетение освен това] 6 сикли сребро, [а също така] следва да му отрежат носа [и] ушите, а подир това да го върнат ла господаря му. Ако той от [крадне] много, [то] ще му определят и да заплати много, ако ли пък откра[дне] малко, то ще му определят и да заплати малко; [ако] [обаче] неговият господар каже: „Аз ще платя обезщетение заради него, то той е длъжен да заплати обезщетението; [ако ли пък] [господарят] откаже да плаща обезщетението, то едновременно с това е длъжен да предаде роба.
(§ 96) [Ако] някой човек извърши кражба в хамбар за зърнени храни и си набави от хамбара зърно, то той е длъжен да напълни хамбара със зърно и освен това да предаде 12 сикли сребро, а подир това [след заплащане на обезщетението] виновния го връщат у дома му.
(§ 97) Ако роб извърши кражба в хамбар [с] зърнени храни и си набави от хамбара жито, [то] той е длъжен да напълни хамбара с жито и [освен това] да предаде 6 сикли сребро, а също така [след плащането на обезщетението] виновния връщат у дома му.
(98) Ако свободен човек подпали къща, [то] той е длъжен да построи отново къщата, а онова, което по време на пожара пропадне в къщата, било хора или едър и дребен рогат добитък, то и за тях не може да не заплати обезщетение.
(§ 99) Ако роб подпали къща, то неговият господар е длъжен да плати обезщетение заради него. На роба трябва да се отрежат обаче носът и ушите и след това трябва да го върнат на неговия господар. Ако последният не плати обезщетение, то той е длъжен да предаде самия роб.
(§ 173) Ако някой се възпротиви «а съдебното решение на царя, то неговият дом трябва да. . . 8
Ако някой се възпротиви на съдебното решение на сановника, на него трябва да му отсекат главата.
Ако роб се надигне срещу своя господар, то той трябва да бъде хвърлен (удавен?) във водния басейн.
(§ 176) Ако някой купи занаятчия, бил той грънчар, ковач, дърводелец, тъкач или дрехар. . ., то той трябва да заплати 10 сикли сребро.
(§ 177) Ако някой купи гадател, който е обучен да гадае по полета на птиците, то той трябва да даде 25 сикли сребро.
Ако някой купи по-малко ценен мъж или жена, [то] той е длъжен да заплати 20 сикли сребро.
(§ 200 б) Ако някой даде сина си на учение било като дърводелец, или ковач, или [тъка] ч, или кожар или пък тепавичар, то той е длъжен да даде като възнаграждение за обучението 6 сикли сребро.

––––––––

1 Имат се пред вид роби или пък членове на семейството.
2 Предполага се, че това е най-вероятното разбиране на заключителната формула на § 1 и на още някои други параграфи. Относно смисъла на тази формула има много предположения. Точният й превод гласи: „той [го] тласка към дома му“.
3 „Ако само неговата ръка се провини“, т. е. ако се касае за убийство, което е съвсем неумишлено.
4 Сиклът е основната единица за тегло в Хетското царство. Хетското название на тази мярка и точният й размер са неизвестни.
5 Заслужава да се обърне внимание на това, че в случая отсъствува думата ,.,му“.
6 Лувия е обширна област в Зап. Мала Азия, съседна на Хетското царство.
7 За да извърши кражба (?).
8 Смисълът на това изречение по-нататък е неясен.

Използвана литература:
Христоматия по история на стария свят. – Христо Данов; стр. 55.


РЕКЛАМА:

***


Европейска нощ на учените 2022 г.: