Направи дарение на училище!

Работата по възстановяването на църквата на Божи гроб в Йерусалим разкрива, че едно от най-свещените места в света почива на нестабилни земни основи.

Учените са открили, че има “голяма реална опасност” най-святото място за  християнството да се срине, ако не се направи нищо, за да укрепят нестабилните му основи.

Един научен екип от Националния технически университет в Атина (NTUA), който току-що е завършил реставрацията на това, за което традиционно се смята, че е гробът на Христос в Йерусалим, предупреждава, че е необходима допълнителна работа, за да се предотврати значителна структурна повреда на комплекса и околността му.

“Когато се пропадне, това няма да бъде бавен процес, а катастрофален”, казва Антония Морополу, главен научен ръководител в NTUA.

Едикулата (от латинската aedicule , или “малка къщичка”) или още наречена кувуклий, една малка постройка в Църквата на Божи гроб, обхваща останките на пещера, която е била почитана най-малко от четвърти век от н.е. като гробницата на Иисус Христос.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Възстановяване на едикулата разкрива, че голяма част от светилището от 19-ти век и заобикалящата го ротонда, която посреща милиони посетители годишно, изглежда е изградена до голяма степен върху нестабилна основа от разпаднати останки от ранни структури, и е надупчена от широки тунели и канали.

Докато дългогодишното възстановяване на едикулата беше чествано на 22 март тази година в Йерусалим със служение в църквата, учени и църковни лидери се борят с новите доказателства за значителни рискове, които инженерната работа е разкрила.

Прочетете още по темата: РАЗПЕЧАТВАНЕ НА ГРОБНИЦАТА НА ХРИСТОС ВОДИ ДО НОВИ РАЗКРИТИЯ

Пластове История Представляват Риск за Бъдещето

Най-новият доклад на NTUA, предоставен на National Geographic показва, че голяма част от риска за гробницата се дължи на богатата история на почитане на мястото.

Археолозите смятат, че преди около 2000 години, мястото е било база на бивша кариера за варовик, която в крайна сметка е помещавала гробници на еврейската висшата класа. Най-малко половин дузина такива гробници са били идентифицирани в рамките на основите на църквата, в допълнение към това, че гробницата традиционно се смята за мястото на погребението на Иисус.

Римски храм построен на мястото през втори век, е разрушен от Константин, първият християнски император на Рим, около 324 сл.Хр., за да разкрие смятаната за гробница на Христос.

Светилището, построено от Константин около гробницата, е частично разрушено от персийските нашественици през седми век сл.Хр. и разрушено отново от фатимидите в 1009 г. Църквата е възстановена в средата на 11-ти век. По-късно едикулата е изменена от кръстоносците и възстановена отново през 16-ти и началото на 19-ти век. Сегашната му форма обхваща няколко по-ранни фази на строителство.

Куполната ротонда, която обгражда едикулата се смята, че следва очертанията на оригиналната Константинова църква, а вероятно и на римския храм, който я предхожда.

Тунели под гробницата на Христос

Най-новото проучване под пода на едикулата и ротондата, проведено по време на проекта за реставрация, потвърди част от това, което учените отдавна подозират, докато разкрива неизвестни досега рискове за стабилността на цялата проучвана област от 915 кв.м.

Радар за откриване на структури под земята, роботизирани камери, както и други инструменти показват, че една част от основите на едикулата стоят върху развалините на по-ранни сгради.

Други части почиват директно на ръба на много стръмна дялана скала. Хоросанът в основите се е разпаднал поради десетилетия на излагане на влага от отводнителни канали, които се проточват няколко фута под ротондата.

Други необясними тунели и кухини минават директно под и около едикулата. Дълбокият над два метра археологически изкоп, вкопан южно от храма през 1960 г., седи под неподдържана бетонна плоча в участък, където посетителите се редят, за да влизат в гробницата.

Няколко 22-тонни стълба, които поддържат купола на ротондата, почиват на повече от метър неконсолидиран чакъл.

Успешната Реставрация на кувуклия

Структурната цялост на едикулата е проблем от почти век, но разногласията между различните християнски деноминации, борещи се за попечителство над църквата, както и липсата на финансови ресурси, дълго затрудняваха ремонта.

След кратко затваряне на едикулата от израелските власти през 2015 г., поради опасения за безопасността, трите основни християнски групи, които поддържат основния контрол над мястото – Йерусалимската православна църква, Арменската апостолическа църква и монасите от католическия орден на Св. Франциск – подписаха споразумение през март 2016 г. за възстановяване на храма и гробницата, която помещава.

Екипът на гръцката NTUA, натоварен с опазването на едикулата, е отговорен и за последните реставрации на Акропола и Света София.Научният екип е работил, за да се подсилят стените на едикулата, като повторно се закрепват колоните с титанови пръти и повторно фугиране на слоеве от зидария, датираща отпреди повече от хиляда години.

Инсталирана е вентилационна система, отчасти, за да смекчи разрушителните сажди от хиляди свещи, а грозните външни греди, издигнати от британските власти през 1947 г. са отрязани с плазмен трион. Самата гробница е отворена за първи път от векове.Работата по едикулата приключи успешно с разходи от близо 3,5 милиона евро. 

Няма Реставрация Без Археологически Изкопи?

За да се справи с опасността от срутване на конструкцията на най-святото място за християнството, NTUA сега предлага 10-месечен, струващ шест милиона евро проект, който ще включва премахване на фрактурата на каменната настилка, заобикаляща едикулата, фугиране на чакъла и разпаднатия хоросан в основите, и изкопаване на повече от 1000 квадратни фута на пода, за инсталация на нова канализация и дренаж за дъждовна вода около периметъра на ротондата.

Работата ще бъде така планирана, че да се осигури минимално пречене на около четирите милиона посетители, идващи на гроба всяка година.

Разкриването на площта под и около гроба на Христос повдига нови въпроси относно потенциала за археология на място, което е било в почитано в продължение на почти 2000 години.

“Това е един от най-сложните обекти за археология в едно от най-свещените места в света”, казва Мартин Бидъл, който изучава историята на едикулата от близо десетилетие и публикува семинарна статия по този въпрос през 1999 г.

Има “четири или пет основни археологически етапа” под едикулата, казва Бидъл, и всяко излагане на историческите нива под съвременния етаж, ще гарантира допълнителни научни изследвания.

Реставрация без археологически разкопки, според Бидъл: “Би било интелектуален скандал, а аз ще подбирам думите си много внимателно.”

Последният доклад вече е споделен с трите християнски групи и ново споразумение трябва да бъде постигнато преди каквато и да е допълнителна работа да продължи напред. Междувременно, екипът на NTUA обработва данните, които са събрали, и планира да ги предоставят на други учени на една бъдеща “Информационна платформа за Божи гроб.”

„Това е колективна работа”, казва главният научен ръководител на NTUA Морополу. „Тя не принадлежи на нас, тя принадлежи на цялото човечество.” 

Превод: Гергана Димитрова

Източник: National Geographic 

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!