Гражданското общество и историята – едно интервю с доц. д-р Красимира Табакова

group-of-people-yelling-hey.jpg

Във връзка с въвеждането на дисциплината „Гражданско общество” в средното образование ви изпращаме интервю с доц. д-р Красимира Табакова.

 

http://science.icnhost.net/migrate/sites/default/files/field/image/group-of-people-yelling-hey.jpgГоляма актуалност започна да придобива темата за гражданското образование в училище и за изучаване на самостоятелен предмет, който да възпитава учениците как да бъдат граждани.

 

От друга страна, в учебната програма по дисциплина „История и цивилизация“ са заложени сходни теми и идеи, с цел да се формира духовна и гражданска идентичност на личността.


РЕКЛАМА:

***

 

Идеята на новия предмет „Гражданско общество“ е по време на обучението децата да научат какво е гражданско обществото, какви са неговите структури, кой с какво се занимава, да разберат и отстояват своите права и да осъзнаят и спазват своите задължения. Учебната програма по предмета „История и цивилизация“ акцентира върху ролята, която има историята в „подготовката на младите хора, в тяхната ориентация, адаптация и реализация в съвременното демократично общество, в развиване на уменията им за активно гражданско участие в социалния живот в условията на културно многообразие и глобализация.“ Като цяло учениците изучават културните, политическите и стопанските структури в живота. У тях се формира ценностна ориентация и необходимост от ефективното им участие като граждани в динамичното съвременно общество. Целта на обучението по време на предмета „История и цивилизация“ е не само да представи историческото развитие на българския народ, но и да „развива у учениците умения за самостоятелност в боравенето с различни източници и способности за изразяване и отстояване на критическа позиция.“

 

За по-ясен и критичен поглед към темата се обърнахме с няколко въпроса към доц. д-р Красимира Табакова, зам.-декан на Историческия факултет към Софийския университет.

 

Какво е Гражданско общество и дали има такова в България?

 

Гражданското общество е характерно за демократичните общества. Демократичната държава на първо място е правова държава, с разделение на властите и добре функциониращи органи на управление. За демокрацията са характерни свободата (на слово, на сдружаване), справедливостта (при прилагане на законите), солидарност (напр. в здравеопазването). Както е казал Чърчил – тя е най-лошата форма на управление, с изключение на всички останали, т. е. на този етап няма алтернатива.

 

Именно за демократичната държава е характерно и Гражданското общество, където се наблюдава съчетаване на обществения и частния/личния интерес. Държавата запазва своите главни функции, но гражданите, чрез своята самоосъзнатост и самоинициативностмогат да се явяват като коректив на политиката или политиките, провеждани от държавата. Това се осъществява чрез изградените неправителствени организации (НПО), граждански сдружения и т. н. У нас тяхното институционализиране започва в периода 1992-1996 г., а след влизането на страната в Европейския съюз можем да говорим за реорганизиране и диверсифициране на гражданския сектор.

 

От едно скорошно изследване на Института Отворено общество (http://osi.bg/downloads/File/Civil_Society_in_Bulgaria_BG.pdf) като силни страни на Гражданското общество в България се извеждат няколко положителни страни: развита структура и персонал; добра информираност на заетите в НПО; потенциал за оказване на влияние върху обществените процеси; осъзнаване важността от сътрудничество и единодействие и т.н. Сред слабите пунктове, които бихме отбелязали са: ниски нива на доверие в институциите на представителната демокрация и липса на устойчиви социални връзки, които да изградят основите на общност и гражданско общество; корупцията, която се е превърнала в механизъм за действие; гражданските организации не се припознават като легитимен представител на интересите на гражданите и т. н.

 

Лично аз смятам, че все още сме далеч от нормалното Гражданско общество, където над всичко, както посочихме в началото, са законът и моралът. У нас не се спазват законите (например: защо говорим за сива икономика, защо непрекъснато слушаме за схеми за източване на ДДС, каква част от населението, особено ромското, си плаща данъците, тока и т. н.), приемат се закони, които да обслужват групови или лични интереси и т.н.

 

Какво е значението на историята за младите хора и за обществото като цяло?

 

Историята винаги е заемала важно място в учебните планове на българското училище и преди, и след Освобождението. В историята търсим опора, сила, аргументи, упование за успехи или пък причините за неуспеха. За съжаление, макар че е наричана „Учителка на народите“, поне ние май рядко си взимаме поука от нея. Независимо, че на сградата на Народното събрание стои девизът „Съединението прави силата“, сякаш това е последното нещо, от което се вълнуваме – да имаме държавници, които да обединят и да останат с делата си, или скоро да бъдат забравени.

 

Много от процесите, които протичат в обществото могат да бъдат обяснени с нашето историческо развитие. Например – в момента България има не знам колко политически партии – 150 и повече, всяка с крилца и перца, както БЗНС през 20-30-те години на XX век; решенията се взимат отгоре или корупцията се вихри като да сме още в Османската империя; национализацията след Девети се извършва насилствено, а сега приватизацията се извърши по най-безотговорния и груб начин и цели райони останаха без какъвто и да било поминък (напр. Северозападна България, а и не само); Вазовите службогонци сякаш се нароиха още повече и както и в началото на XX век стана практика да смениш партията, за да се домогнеш до службицата.

 

Написаха се много учебници през последните години, кои на висок академичен стил, кои не толкова, препълнени с информация, но не винаги привлекателни и достъпни или лесни за усвояване от учениците. В годините на прехода беше много трудно да възпитаваш младото поколение в ценностите на демокрацията, когато нарастна безработицата и стандартът на живота пада, а много от децата дори нямаха възможност да си купят учебници, улицата стана по-силна от семейството, много често разпадащо се от факта, че единият родител е заминал на гурбет в чужбина. Едновременно с това 20-годишни девойки карат джипове за по 100 000 и иди обяснявай чрез примера на историята, че живеем в гражданско общество и всичко се постига с честен и почтен труд.

 

И трябва да признаем, че при тези условия има учители, които независимо от трудностите, които преживява образованието и обществото като цяло, работят с изключително усърдие, за да покажат, че историята е наука, дисциплина, която е важна с опита от миналото, с перспективата към настоящето и бъдещето. Стараят се да научат младите хора, че Интернет не е единственият източник на информация, а дори и да е, трябва да се отнасят критично, като осмислят и съпоставят информацията, за да си изградят собствено мнение, а не да бъдат манипулирани и да вярват във всичко, което им се поднася. В този смисъл историята е най-важна за гражданското образование като разкрива същността на демокрацията и демократичните процеси, ценностите на обществото, постиженията на културата и т. н.

 

Целта на двата предмета е да формира духовна и гражданска личност (самоосъзната и самоинициативна). Могат ли такива понятия като духовна и самоосъзната, самоинициативна личност да бъдат научени в класната стая?

 

Всъщност ако говорим за предмет, свързан пряко с гражданското образование, то това е „Свят и личност“ в 12 клас. Ако разчитаме обаче само на него, то трудно ще формираме гражданска личност. Възпитанието в тази посока започва от ранна детска възраст с примера в семейството, с доброто общуване с другарчетата, независимо дали са от малцинствата или от друга религиозна група. Чрез образованието ще приложим просветителската функция, ще дадем знания, но с цялостната дейност на училището, семейството, обществото ще дадем модела и примера за гражданската личност. В училище можем и даваме знания за правата на детето, на гражданина, но сякаш пропускаме или не толкова акцентираме на задълженията. Защото спазването на закона е именно осъзната необходимост, че живееш в общество с определени норми. Най-простият пример – да пресечем на червено когато няма коли, но пораства ученикът, взема книжка и казва „И така може“ и профучава на червено, а после става белята.

 

Има общи ценности и принципи, които се формират и възпитават в един дългосрочен план като се работи в екип, като се уважава правото на мнение и мислене на другия, културата на другия. Живеем в един глобализиран свят, но трябва да знаем кои са ни корените, с какво сме по-добри от другите, но и къде трябва да поработим, за да станем истински европейци или истински личности с граждански позиции. А подходите са много – в клас – чрез дискусии, ролеви игри, проекти ще формираме умения за критичност, самооценка, комуникация, култура на поведението. В училище вече действат ученически парламенти, чиято цел е учениците да се научат да се самоуправляват, да вземат решения, което ще им помогне в реалната житейска практика. Извън училището – чрез клубовете по интереси, музея, подкрепата на църквата, на домовете за деца без родители…

 

До колко самостоятелен може да бъде предмет, който се припокрива с отделна учебна дисциплина?

 

В българската практика след Освобождението съществува самостоятелна дисциплина „Гражданско учение“ в прогимназиалната степен предимно, чиято основна цел е гражданското образование по посока на политическите права на гражданите, функцията и ролята на общинските съвети и т. н. Например в началото на миналия век големият педагог Михаил Герасков посочва, че преподаването на гражданско учение трябва да започва с най-близките до ученика институциии най-често срещащите се около него обществени явления; да се отхвърлят политическите пристрастия; да се илюстрира с подходящи примери, за да бъде предизвикано неговото любопитство и интерес.

 

В момента елементи на гражданско образование има още в началното училище, но най-тясна връзка виждаме в обучението по история, по философия, по литература, макар че във всеки един предмет можем да намерим опори за подобно образование – биология с въпросите за здравето, география – с опазването на околната среда и т. н. Интердисциплинарността, осмислянето на проблемите са важен елемент при формирането на гражданската личност както с примера от историята, така и с опита да анализираме стоящите пред нас предизвикателства и да потърсим тяхното решаване в заобикалящата ни действителност.

 

Ако дисциплината стане част от учебната програма – какво ще научат младите хора? Каква ще бъде ползата от тези знания за тях?

 

Биха могли да се научат на много неща – на уважение към семейните ценности, към закона, към човека до тях. Така ще проявяват милосърдие, ще обичат природата, ще защитават животните, ще се организират в групи по интереси, ще общуват помежду си по един цивилизован начин, а може би ще си споделят информация не само за последното 3Д, но и за някоя интересна книга. През 2004 година имаше един много интересен проект за корупционните практики, в който участваха ученици – по този начин те разбират, че всъщност ние самите подхранваме корупцията, ние създаваме предпоставки тя да се шири в обществото. Ако обучаваме и възпитаваме, че това е незаконно, неморално и трябва да се пресича от зародиш, вероятно след 20 години корупцията може и да изчезне. Така че Гражданско образование или както и да се нарича – дисциплината в училище е приложима, стига да не продължава да влиза в конфликт с реалността и примерите, които ежедневно ни заобикалят, и които провалят всички добри инициативи в тази посока.

Валентина Стефанова


Европейска нощ на учените 2022 г.: