Гражданска наука – какво е това и защо е толкова важно? – от 129 брой

Автор: Роберта Костадинова

 

Какво е гражданска наука и защо тази е толкова необходима и важна част от развитието на науката и обществото?

Любителската наука (или гражданска наука) е научна дейност, провеждана от или с участието на непрофесионални учени-любители, обикновено под надзора и ръководството на професионалисти. Най-често учените-любители участват в събирането на данни и провеждането на наблюдения, които след това се анализират от специалисти. [1]

Приносът на учените-любители в историята може да бъде проследен чак до 1730г., когато данни за развитието на растенията в различните сезони във Великобритания са събирани почти изцяло от непрофесионални учени.[2] Друг интересен пример от не толкова далечната история, е компилирането на 17-те тома на Оксфордския речник на средновековен латински, за чието завършване са нужни завидните 101 години. Работата върху речника започва през 1913г. с апел към непрофесионални изследователи да дадат своя принос за създаването му.[3]

От тази гледна точка приносът на непрофесионални изследователи в научни разработки, ръководени от учени, не е новост. В свой доклад от 2014г. проф. Милена Добрева от Университетския колеж Лондон в Катар (UCL Qatar), споделя, че развитието и все по-голямата достъпност на модерните технологии позволява на растящ брой любители да събират данни и да провеждат наблюдения в разнообразни сфери на науката чрез своите компютри, мобилни телефони, фотоапарати и други устройства, част от ежедневието ни. Това спомага за събирането на много повече информация, отколкото в случаите, когато тази се събира само от професионални учени. Геймификацията на различни научни проекти, т.е. адаптацията им под формата на дигитални игри и мобилни апликации, също е начин повече млади хора да бъдат “запалени” по гражданската наука.

Подобни проекти могат да се разглеждат като един от модерните методи за въвличане на повече хора в свързани с научните изследвания инициативи и също като така, начин участниците да разширяват знанията и уменията си. Без да са поднесени като формални програми за обучение, такива начинания имат своето място в областта на т.нар. неформално обучение. Проф. Милена Добрева споменава  няколко начина за принос на любители-изследователи – събиране на данни, проучване, коригиране на текстове и транскрипция, контекстуализация, въвеждане на данни и класифициране на такива.

Тъй като основната цел на гражданската наука е да въвлича по-широки групи от населението в изследователския процес, въпросът кои от тези дейности се считат за научни, е повод за дискусия, споделя още проф. Добрева. Всяка една дейност, дори да е тривиална, може да се разглежда като част от принос в областта на гражданската наука, стига да е от значение за продуцирането на научни резултати в бъдеще. Това не значи, че гражданите правят тези открития самостоятелно, но те спомагат за събирането на повече ресурси или за подобряването на тяхното качество.

Статията може да бъде намерена в първите 30 стр. на броя (безплатно) ТУК>>

 

 

Цялата статия може да четете след като сте се абонирали за списанието (имате абонамент – четете тук).

Повече за абонамента вижте на този линк – https://nauka.bg/abonament/