Автор: Роберта Костадинова

Какво е гражданска наука и защо тази е толкова необходима и важна част от развитието на науката и обществото?

Любителската наука (или гражданска наука) е научна дейност, провеждана от или с участието на непрофесионални учени-любители, обикновено под надзора и ръководството на професионалисти. Най-често учените-любители участват в събирането на данни и провеждането на наблюдения, които след това се анализират от специалисти. ^[1]

Приносът на учените-любители в историята може да бъде проследен чак до 1730г., когато данни за развитието на растенията в различните сезони във Великобритания са събирани почти изцяло от непрофесионални учени.^[2] Друг интересен пример от не толкова далечната история, е компилирането на 17-те тома на Оксфордския речник на средновековен латински, за чието завършване са нужни завидните 101 години. Работата върху речника започва през 1913г. с апел към непрофесионални изследователи да дадат своя принос за създаването му.^[3]

От тази гледна точка приносът на непрофесионални изследователи в научни разработки, ръководени от учени, не е новост. В свой доклад от 2014г. проф. Милена Добрева от Университетския колеж Лондон в Катар (UCL Qatar), споделя, че развитието и все по-голямата достъпност на модерните технологии позволява на растящ брой любители да събират данни и да провеждат наблюдения в разнообразни сфери на науката чрез своите компютри, мобилни телефони, фотоапарати и други устройства, част от ежедневието ни. Това спомага за събирането на много повече информация, отколкото в случаите, когато тази се събира само от професионални учени. Геймификацията на различни научни проекти, т.е. адаптацията им под формата на дигитални игри и мобилни апликации, също е начин повече млади хора да бъдат “запалени” по гражданската наука.

Подобни проекти могат да се разглеждат като един от модерните методи за въвличане на повече хора в свързани с научните изследвания инициативи и също като така, начин участниците да разширяват знанията и уменията си. Без да са поднесени като формални програми за обучение, такива начинания имат своето място в областта на т.нар. неформално обучение. Проф. Милена Добрева споменава  няколко начина за принос на любители-изследователи – събиране на данни, проучване, коригиране на текстове и транскрипция, контекстуализация, въвеждане на данни и класифициране на такива.

Тъй като основната цел на гражданската наука е да въвлича по-широки групи от населението в изследователския процес, въпросът кои от тези дейности се считат за научни, е повод за дискусия, споделя още проф. Добрева. Всяка една дейност, дори да е тривиална, може да се разглежда като част от принос в областта на гражданската наука, стига да е от значение за продуцирането на научни резултати в бъдеще. Това не значи, че гражданите правят тези открития самостоятелно, но те спомагат за събирането на повече ресурси или за подобряването на тяхното качество.

Цялата статия може да четете след като сте се абонирали за списанието (имате абонамент – четете тук).

Повече за абонамента вижте на този линк – https://nauka.bg/abonament/