В едно сиво-златно утро през тази година Ермилио Сукасер, златотърсач, седеше на бял пластмасов стол с купчина документи и химикалка в ръка. Очите му любопитно обхождаха голямата стая, където група учени провеждаха тестове с неговите колеги. Един от златотърсачите бе карал колело, задъхвайки се силно, с прикрепени към гърдите му електроди. Друг бе свалил мръсния си пуловер и бе легнал върху дървено легло, покрито с одеяла – един европейски изследовател притискаше някакъв инструмент към врата му, докато се взираше в лаптопа си.

След това беше ред на Сукасер – той вече бе подписал формуляр за съгласие и бе попълнил дълъг въпросник относно здравето си, живота си, работата, семейството и навиците си на пиене, пушене и дъвчене на кока. „С нетърпение го очаквам“, каза той.

Учените, водени от физиолога и планински любител Самюел Вергес от френската агенция за биомедицински изследвания INSERM, базирана в Гренобъл, бяха създали импровизирана лаборатория тук, в най-високо разположеното населено място в света, на 5100 метра надморска височина в югоизточен Перу, където процъфтяваше златодобивът. Приблизително между 50 000 до 70 000 души живеят тук при ужасяващи условия и с надеждата да станат богати. В Ла Ринконада няма течаща вода, канализация и място за събиране на отпадъците. Районът е силно замърсен с живак, използван за извличане на златото. Работата в нерегламентираните мини е разрушителна за здравето и много опасна. Злоупотребата с алкохол, проституцията и насилието са често срещани. Ниските температури и интензивното ултравиолетово излъчване допълнително утежняват картината.

Най-характерната черта на Ла Ринконада обаче, тази, която е привлякла учените тук, е разреденият въздух. Всеки дъх, който поемате на това място, съдържа половин пъти по-малко кислород, отколкото на брега на морето. Постоянният недостиг на кислород може да причини синдром, наречен хронична планинска болест (ХПБ), чийто отличителен белег е прекомерното разпространение на червените кръвни клетки. Симптомите включват замаяност, главоболие, звънтене в ушите, проблеми със съня, задух, сърцебиене, умора и цианоза, която кара устните, венците и дланите да посиняват. В дългосрочен план ХПБ може да доведе до сърдечна недостатъчност и смърт. Състоянието няма лечение, освен преселване на по-ниска надморска височина, въпреки че някои от пораженията върху организма дори в този случай остават до живот.

ХПБ представлява непосредствена заплаха за здравето на приблизително 140 милиона души по света, които живеят над 2500 метра надморска височина. В Ла Пас, столицата на Боливия, разположена на 3600 метра, приблизително 6% до 8% от жителите – или до 63 000 души – страдат от този синдром. В някои градове в Перу цифрата достига 20%. Ла Ринконада е световната столица на ХПБ; изследователите изчисляват, че поне един от четирима нейни жители страда от това заболяване.

„В Перу това е подценявана болест, въпреки факта, че една трета от населението живее на височина над 2500 метра“, казва Франсиско Вилафуерте от университета Кайетано Ередия в Лима……

Останалата част от статията е достъпна само за абонати, но може да я прочетете в имейла си, след като ви я изпратим безплатно. 

Или можете да се абонирате за списанието и да видите всички статии от всички броеве.

 Абонамент за сп.“Българска наука“.

Виж повече за Абонамента тук.