Деа Калъчева, Богдан Чиновски, Лъчезар Томов
Увод
Изкуството на Древен Рим преминава през различни етапи на развитие, като в Раннорепубликанския период (509 – 27 г. пр.н.е.) основен фактор за неговото формиране са влиянията от съседни култури. Гръцкото и етруското изкуство оказват значително въздействие върху римските художествени и архитектурни постижения, формирайки уникалния характер на римската култура. Гърците, с техния високо развит естетически и философски мироглед, предават на римляните своите познания в областта на архитектурата, скулптурата и живописта. Етруските, от своя страна, допринасят с богатия си опит в металопластиката, декоративното изкуство и монументалната архитектура.
Тази работа ще разгледа как гръцките и етруските влияния се проявяват в различните аспекти на римското изкуство през Раннорепубликанския период, предоставяйки богата информация и анализ на взаимодействието между тези култури. Ще бъдат анализирани примери от архитектурата, скулптурата и живописта, като се проследи трансформацията и адаптацията на чуждите елементи в контекста на римската културна идентичност. Чрез съпоставяне на художествени образци и исторически източници ще се изясни значимостта на тези влияния за развитието на римската култура и изкуство. Използваните източници предоставят задълбочен поглед върху връзките между гръцкото и римското изкуство, взаимодействието между гръцкото и етруското изкуство, подчертавайки влиянията на архаичния период върху развитието на етруската култура, и могат да бъдат полезни за по-нататъшно изследване на темата.
Изкуството е огледало на обществото и културата, в което е създадено. Скулптурите на древна Гърция и Рим са ярък пример за това как различни цивилизации възприемат човешкото тяло и божественото.
Раннорепубликанското римско изкуство е силно повлияно от две велики култури: гръцката и етруската. Тези влияния се проявяват в различни аспекти на римското изкуство, включително в архитектурата, скулптурата и живописта. Един интересен въпрос, който често възниква, е защо гръцките статуи на богове и хора са голи, докато римските често са облечени. За да отговорим на този въпрос, трябва да разгледаме както основните концепции в гръцкото и римското изкуство и религиозните различия, които ги обуславят, така и влиянията, които елините и етруските оказват върху Рим
Един нов народ…
Съпоставяйки легендата за прочутите братя – създатели на бъдещата огромна държава Ромул и Рем с фактите, които получаваме от по-близки до нашето съвремие изследвания, разбираме, че реалността далеч не е толкова приятна. Около 753 г. пр. Хр., в областта Лациум, Италия – диво и мрачно място, разположено в близост до непроходими гори, далече от водни басейни с питейна вода и с нечовешки условия, се зародил народът, днес познат като римляни. От самото си основаване римското царство е принудено да се бори за оцеляването си. Не само заради неприятната природна среда, но и заради недружелюбните си съседи, Рим и неговото бъдеще са несигурни.
Именно поради тези фактори Рим – такъв, какъвто го познаваме, е чудото на историята. От създаването, през апогея до самия си край, малкото блатисто селце непрекъснато е във военни съревнования с други народи. Ето как този груб и примитивен народ с огромен стремеж към военни победи се превръща в европейски и световен пример за развита държава с богатата си култура.
Зараждане на културните традиции
Преди Рим да се превърне в основен център на Античния свят, изкуството му търпи промени в много аспекти. Новосъздадената страна черпи информация за културата на по-развитите тогава свои съседи – гърците и етруските. Изкуството на Древния Рим е съставна част от културата на целия Античен свят. Макар римляните да наследяват пряко постиженията на етруските, по-късно и на гърците, римското изобразително изкуство запазва своята автентичност. В техния културен живот по-важно място заемат дяловете в изкуството, които отговарят на практичните нужди на жителите.
Римското изкуство се дели на два основни периода – републикански и имперски. Ще разгледаме изкуството на ранната Римска република и влиянията, които й оказват гърците и етруските. Раннорепубликанският период в Рим започва със свалянето на последния римски цар с етруски корени – Луций Тарквиний Суперб (Горди) през 509 г. пр. Хр. За край на периода повечето изследователи определят годината на избухване на Първата Пуническа война – 264 г. пр. Хр.
Римското изкуство в Раннорепубликанския период (509 – 264 г. пр.Хр.) (виж Пр. 1.2 и 1.3) е силно повлияно от културите, с които Рим е в контакт. Две от най-влиятелните култури, които оказват съществено въздействие върху развитието на римското изкуство, са гръцката и етруската. Това влияние се проявява в различни аспекти на римското изкуство, включително архитектура, скулптура, живопис и декоративни изкуства. През този период на развитие се засилват влиянията на етруските върху новата република. Към началото на IV в. пр. Хр. римляните започват да получават знания за етруското изкуство, на база на което да формират свои собствени стилове. Етруските предават на римското общество познанията си относно издигането на устойчиви крепостни стени, планирането на градове, зидането на арки и сводове, построяването на водопроводи и канали.
Пресушаването на блатисти местности също се оказва полезно умение, имайки предвид гореспоменатия проблем в областта Лациум, а именно наличието на труднопроходими райони заради заблатяването на река Тибър. Римляните, макар и превъзходни ученици, се оказват груби майстори в изработката. Единственото важно за тях е не красотата, а здравината и практичното приложение.
Учителите в новите занаяти
От началото до края на Римската република римляните използват етруската култура, за да оформят своята целокупна римска култура.
Днешна Тоскана е населена с етруски от началото на X век преди новата ера. Създават свои укрепени градове и за два века завладяват голяма част от континенталните територии в днешна Италия. Областта представлява съюз от дванадесет основни града, а всеки от тях обединява множество по-малки в състава си. Въпросът за произхода на етруските все още няма категоричен отговор. Според някои изследователи те са италийски народ, а според други – пришълци от Азия. Учените, макар да разчитат етруската писменост, не разбират напълно смисъла на думите, което допълнително усложнява дългия процес по опознаване на тяхната цивилизация.
Културата на този народ започва да се формира около VIII – VII век пр.Хр. – периодът съвпада с геометричния период в Гърция (виж Пр. 1.3). Разцветът на етруското изкуство през VI век е по същото време като гръцката Архаика. Поради това много елементи и стилови характеристики в изкуството на етруските биват заимствани от гръцките – в архитектурата и в заимстването на митологични сюжети и персонажи. Друга причина за припокриването в културите на двата народа са търговските взаимоотношения помежду им. Голяма част от гръцките изделия на труда и изкуството са внесени в Етрурия. Въпреки сходствата в гръцкото и етруското изкуство, етруските се различават от източните си съседи. За разлика от гърците, чиято основна цел в изкуството е красотата и идеалът за съвършенство е висша ценност, при етруските е характерна грубостта (която по-късно срещаме и при римляните). Този период съвпада с налагането на републиканския режим в Рим и свалянето на последния цар. Етруските корени на Тарквиний Горди са предпоставка за засилването на влиянията, идващи от северните съседи.
В началото силният етруски съюз завладява територии наред, но скоро е разпокъсан заради вътрешните си крамоли – отгоре му се нахвърлят гали, самнити, а по-късно и римляни. През IV век пр.н.е. областта Етрурия попада под римско владичество. Макар и победена, цивилизацията запазва своята култура, която бързо се превръща във вдъхновение и е от полза за новите й господари. Това е началото на нов период в развитието на етруското изкуство…
Изкуството на етруските – зараждане, апогей и падение
Етруското изкуство, също както римското, е съпътствано от много влияния на различни народи. Най-древното етруско изкуство е повлияно от изкуството на финикийците. Основната причина за тези влияния са добрите търговски връзки между двете развиващи се цивилизации.
Изкуството на етруските, развиващо се в древна Италия между VIII и II век пр.н.е., е силно повлияно от класическата гръцка култура. Гърците основават колонии в Южна Италия и Сицилия през VIII век пр.н.е., което води до активни търговски и културни обменни процеси между гърците и етруските. Гръцките влияния се проявяват в различни аспекти на етруското изкуство, включително архитектура, скулптура и вазопис.
Етруските заимстват гръцкия дорийски и йонийски ордер в архитектурата на техните храмове. В скулптурата етруските художници адаптират гръцкия стил на изобразяване на човешкото тяло с внимание към анатомичната точност и естествените пропорции, въпреки че етруските статуи често имат уникални черти и изразителност. Вазописта също показва силно гръцко влияние, особено в техниките на чернофигурна и червенофигурна керамика, които етруските майстори адаптират и модифицират. Един от най-ярките примери за гръцкото влияние върху етруското изкуство е саркофагът на съпрузите от Черветери (виж Пр. 2.1), който демонстрира комбинация от гръцки и местни етруски стилови елементи.
Пр. 2.1
Етруското изкуство обратно оказва значително влияние върху гръцкото изкуство, особено в периода на архаичната и ранната класическа епоха. Етруските, живеещи в областта на днешна Тоскана, са известни със своите погребални практики, металургия и керамика. Техните произведения често демонстрират сложни сцени от митологията и ежедневието, което впечатлява гърците. Едно от най-силните влияния е в керамиката. Етруските майстори са известни с чернофигурните си вази, които гърците започват да имитират и адаптират към своя стил. Освен това, етруските бронзови скулптури и орнаменти също оказват влияние върху гръцкото изкуство, особено в техниките за обработка на метала. Гръцките художници и занаятчии заимстват и адаптират етруски мотиви и стилове, което води до създаването на нови форми и техники в гръцкото изкуство. Влиянието на етруските може да се види и в архитектурата, където техните модели на храмове и обществени сгради са интегрирани в гръцката строителна традиция.
Старите етруски архитектурни паметници притежават автентични форми и са съвкупност от оригинални архитектонични решения. Благодарение именно на тези решения и идеи по-късно римляните построяват своите здания (в големия мащаб, в който ги познаваме) и арки. Храмът с неговите три помещения, висок постамент, квадратна форма, няколко колони отпред и изключително скромни украшения е най-характерната постройка в древна Етрурия. Украсата му се състои от няколко оцветени статуи от теракота, релефи и орнаменти от многоцветни теракотени плочки. Единственото място, откъдето прониква светлина, са трите врати на фасадата.
Етруските оказват значително влияние върху римската архитектура, особено в използването на арки и сводове. Тази технология позволява на римляните да строят по-големи и стабилни структури. Храмовете и обществените сгради в Рим често следват етруските модели, като например ранните римски храмове. Етруският (Тосканският) ордер е сред най-разпространените му стилови характеристики. Колоните са подобни на дорийските с разликата, че липсват канелюри, но имат база. Приликата, от друга страна, е последствие от влиянията, дошли от градовете на Велика Гърция по време на Архаичния период в гръцката архитектура. Първоначално храмовете са строени от дърво, поради което не оцеляват до наши дни. От по-късните периоди, когато храмовете са каменни, са запазени повече творения на архитектурата. Римският архитект Витрувий подробно описва в съчинението си характерните черти на типичния етруски храм. Останките в Марцабото, Орвието и Фиезоле, открити с последния век, съвпадат напълно с описанията на древния автор (виж Пр. 2.2, 2.3 и 2.4).
Пр. 2.2
За разлика от храмовете обаче древните етруски гробници са в перфектно състояние. Хиляди гробове в Киюзи, Кукумела, Вей и Тарквиния са открити за по-малко от век. Някои от гробовете са изсечени в скалите, но по-разпространено е да са под земята, покрити с могили. Характерна особеност на гробниците е тяхната стенопис, която обширно разглежда живота и обичаите на народа – сцените от “блаженството на душите в оня свят” бързо са превърнати от художниците в мрачни и ужасяващи заради идеята за смърт. Култът към живота след смъртта се развива бързо и се изразява най-вече в строителството на гробници и обрисуването им със стенописи, както и създаването на монументални саркофази от теракота, съдържащи портрет на покойника.
Пр. 2.3
През III в. пр.Хр. под гръцко влияние изкуството на етруските изживява нов подем, който обаче е съпътстван от загубата на индивидуалността и оригиналността в рисунъка. Живописта, със своите ярки цветове и динамични сцени, оказва влияние върху римските фрески и мозайки. Етруските декоративни мотиви, като например използването на флорални и геометрични орнаменти, също се интегрират в римската декоративна традиция. Първоначалното наличие на оригиналност в израза се дължи предимно на често представяните сюжети, а именно: лов, спортни и гладиаторски игри, свързани със живота на покойника, както и натюрморти, погребално угощение и оплакване, които били обвързани със смъртта и погребалните ритуали. Условността на човешкия образ е изразена чрез съчетаването на фас и профил, както и в оцветяването. Персонажите са в движение, представени са по същия начин, както в скулптурата – закръглени и тромави. В стенописи от V – IV в. ясно е разкрито влиянието от Класическа Гърция, а в по-късните от III – II в. – това на елинистическата живопис.
Пр. 2.4
Едни от най-открояващите се сред всички стенописи са тези от гробницата на Пируващите. Причината, поради която са толкова харесвани, е майсторската им изработка – чистата линия, цветността на рисунъка и подробното описание на бита на етруските само чрез рисунки без съмнение изпъква пред останалите творения на етруската живопис. От по-популярните изображения до нас достигат красиво изобразените празнични пиршества, тържествени процесии, спортни състезания и куп други значими за културното развитие на обществото събития. Сводовете на гробниците също са богато украсени, като най-ярък пример за подобна живопис разглеждаме в гробница в Корнето, обрисувана с изображение на танц (виж Пр. 2.7).
Пр. 2.7
Освен фантастичните фрески, до нас са достигнали и скулптурни колекции от теракотени статуи, бронзови фигури, изобразяващи животни, глинени погребални саркофази и множество малки фигурки. Първото място сред това богато скулптурно наследство се пада на теракотения “Аполон от Вей”, който в момента се намира в Рим. В същия музей, а именно “Вила Джулия”, се съхранява и саркофагът с двамата съпрузи от Черветери. В Италия е пълно с още много запазени етруски статуи и фигури – “Химера от Арецо” във Флоренция, “Войник” в “Археологическия музей” наблизо, както и множеството малки фигурки във Ферара (виж Пр. 2.8 и 2.9). Най-често използваните материали за направата на такива близки до елинските творби са теракотата, бронзът и някои от по-разпространените варовици.
Пр. 2.8
Пр.2.9
Един от главните аспекти, които са пряко засегнати от гръцкото течение, е скулптурата от VII – VI в. пр. Хр. Архаичната гръцка скулптура, със своите характерни черти като т.нар. „архаична усмивка“, оказва влияние върху етруските статуи. Етруските скулптури, особено бронзовите, са високо ценени от римляните. Те заимстват етруските техники за леене на бронз и тяхната стилистика. Етруските саркофази и погребални урни също имат влияние върху римските погребални практики и изкуство. Скулптираните саркофази са сред най-разпространените форми на етруското изобразително изкуство. На капака на саркофага обикновено е изобразяван покойникът по начина, по който изглежда легнал в самия саркофаг. Двата варианта на изобразяване варират в зависимост от размера – голям и малък. Върху големите (теракотени или каменни) саркофази покойникът е скулптиран в цял ръст. Малките са каменни урни с дължина около 40 см. В различни музеи в Италия и по света се съхраняват много каменни саркофази от IV – III в., както и умаленият им вариант – добре изработените скулптирани урни. Реалистичните изработки представят покойниците с пълни, тромави тела с голям корем – открити са множество изображения с подобни характеристики, което кара учените да смятат, че това е типичната етруска физика. За разлика от обичайните методи на изобразяване, върху капака на саркофаг от Черветери ясно се отличава образът на слаб и болнав мъж (IV в. пр. Хр., Рим, “Ватикански музей”). Известни са също и портретните скулптури, като т.нар. Брут е сред по-големите такива. Близо до “Вила Джулия” е разположен и Капитолийският музей, където е изложена и творбата с добре познатата на всички бронзова статуя на “Капитолийската вълчица”, кърмеща братята-основатели на Рим. Образите на Ромул и Рем обаче са добавени към работата през XVI век и не са етруски (виж
).
Пр. 2.10
В градовете най-ярко се откроява строителният гений на етруските. В плътните крепостни стени и врати, арките и сводовете е въплътено изключително инженерно майсторство. Отводнителните и напоителните им канали, частично оцелелите водопроводни системи и шахти пък свидетелстват за наличието на усет от страна на местното население и досетливост как да се справи с неблагоприятните за обитаване блатисти местности. Атриумът е от основно значение в етруската жилищна архитектура. Той е център, около който са групирани останалите помещения. Осветява се от отвор по средата на четирискатния покрив.
Народът на Етрурия се развивал и в художествената промишленост. Мнозина майстори изпъкват с уменията си в златарското изкуство, да обработват скъпоценни камъни и да изработват прекрасни металически огледала.
Архитектурни и скулптурни майстори, обичащи лукса – това са етруските. Умело пресъздават и прекарват през собствените си виждания гръцкото изкуство. Техните познания са от огромно значение за формирането на раннорепубликанското римско изкуство. Другото основно културно влияние идва от гръцката цивилизация, която обхваща териториите около Егейско, Йонийско, Мраморно и Средиземно море.
Гръцкото изкуство
Гръцкият народ е преминал през множество етапи на развитие преди да достигне до Класическия възход, до идеалните форми и човешки пропорции, до философските концепции, демократичните идеи и новите науки. Обществото играе важна роля за развитието на културата – изкуството, във всичките си аспекти, е отражение на живота на древните елини. Така от епохата на първобитно-общинния и родов строй, през периода на военната демокрация до годините на робовладелското време елините създали разнообразни произведения от множество стилове, което оформило тяхното изкуство и културни традиции. От гръцкото изкуство черпят вдъхновение етруските, римляните, най-добрите ренесансови майстори и дори наши съвременници, което е доказателство за висотата на древните творци.
Основните пречки при разглеждането на древни писатели и мислители се свеждат до две – език и писменост. Разчитането на антични надписи и книги не е лесно за съвременните учени, които всеки ден си задават въпроса “Какво е искал да каже авторът?”. В изкуството обаче това не е проблем. Хиляди посетители на ден виждат милионите изложени експонати в десетки музеи. Науката за разбирането на древногръцкото изкуство е трудна заради едно – изкуството, погледнато с просто око, не ни казва много за цивилизацията, която го е създала. Всяко едно произведение на изкуството е предназначено не толкова за естетиката и удоволствието, което доставя на наблюдателя му, а за практическата или религиозната му потребност. За да не разтълкуваме погрешно смисъла, вложен от автора в творбата, трябва да вникнем внимателно в дълбокия замисъл на художника.
Малки фигури и предмети от бронз, златарски и теракотени изделия, вази и тъкани материи за украса пътуват до различни краища на Гръцкия свят с цел да разпространяват влиянието и културата на гърците – нещо, което народът прави изключително успешно. Удивително е как елинското изкуство, макар съпроводено от създаването на различни школи, се разпространява равномерно из всички полиси и острови. Именно заради това е трудно да се проследят стиловите прилики и разлики между тях. Най-силно впечатление прави не толкова разнообразието от стилове, характерни за даден град, колкото всеобщият интерес към изкуството. Въпреки че гърците се фокусират върху изграждането на големи центрове като Атина, както и въпреки наличието на политически различия, елините рано осъзнават своето единство и се обединяват с една обща цел – да развият творческия си потенциал и да създадат великолепните си творби.
Архаичният период в Гърция (около 800 – 480 г. пр.н.е.) оказва значително влияние върху раннорепубликанското римско изкуство. Гръцката култура и изкуство започват да проникват в римското общество чрез контакти и търговия, което води до адаптация и трансформация на елементи от гръцката художествена традиция. Един от най-явните примери за гръцко влияние е в скулптурата. Римляните възприемат много от техниките и стиловете на гръцките майстори, като това се вижда в техните портретни бюстове и релефи. Гръцките статуи, особено тези от архаичния и класическия период, стават модел за подражание и често са копирани или адаптирани от римските скулптори. Архитектурата също е силно повлияна. Ранните римски храмове, като тези във Форум Романум (виж
), демонстрират елементи, характерни за гръцките дорийски и йонийски ордери. Дори в декоративните изкуства като мозайките и керамиката се наблюдават мотиви и техники, заимствани от гръцките предшественици. Тези влияния не се ограничават само до художествените форми, но обхващат и философски и естетически концепции. Гръцката идея за човека като мярка на всички неща и стремежът към идеализирана красота намират отражение в римското изкуство и култура. Теченията се разпространяват в Италия чрез контакти с гръцките колонии в Южна Италия и Сицилия, както и чрез завоевания и дипломатически мисии.
Пр. 3.1
Гръцкото влияние в римската архитектура е най-видимо в използването на архитектурните ордери – дорийски, йонийски и коринтски. Римляните заимстват и развиват тези ордери, като ги адаптират към собствените си нужди и вкусове. Пример за това е храмът на Фортуна Вирилис в Рим (виж Пр. 3.2
), където виждаме смесване на етруски и гръцки архитектурни елементи. Римските архитекти развиват и усъвършенстват гръцките концепции, като добавят свои нововъведения, като арки, сводове и куполи.
Пр. 3.2
Римляните възприемат гръцките техники за изработка на скулптури, като мраморните статуи стават особено популярни. Те често копират гръцки оригинали или създават свои версии, като запазват гръцката естетика и пропорции. В същото време, римската скулптура се отличава със своята реалистичност и индивидуалност в портретирането, което се комбинира с идеализираните черти, типични за гръцкото изкуство. Римляните не само копират гръцки статуи, но и се учат от тяхната техника, създавайки уникален стил, който комбинира гръцката елегантност с римската практичност и реалистичност.
Римляните също така заимстват техники и стилове от гръцката живопис, включително фресковото изкуство. Гръцките вази и декоративни мотиви също намират своето място в римските домове и обществени сгради. Гръцкото влияние се усеща и в римските мозайки и стенописи. Мотивите и темите, изобразени в римското декоративно изкуство, често отразяват гръцката митология и сцени от гръцката ежедневна и обществена практика.
Гръцкото изкуство, особено скулптурата на Класическия период, е израз на идеала за красота и хармония на човешкото тяло. Гърците вярват, че човешкото тяло е отражение на божественото и че красотата на тялото е израз на вътрешната добродетел и моралната чистота, истина и свобода. Чрез голотата е представяно съвършенството на човешката природа, божествения произход и връзката между физиката и душата. Според елините, перфектно изваяните голи тела представляват хармония, баланс и сила – качества, които са смятани за перфектни.
Това се проявява в големите статуи на богове и герои, които са представени голи, за да подчертаят физическото и духовно съвършенство, вечната и перфектна природа. Например, статуите на Зевс и Аполон представят тези богове като мощни и идеални мъже. Един от най-известните примери за статуя на герой е “Дискобол” от Мирон, която представя идеализираното мъжко тяло в движение. Голотата тук не е просто естетически избор, а символ на идеалната физическа форма и духовна сила.
Но след битката при Херонея през 338г. пр.Хр. започва нов етап от развитието на великата цивилизация. Загубата на независимостта на Елада от Македонското царство на Александър Велики поставя началото на ново течение.
Елинизъм
Терминът е въведен от Йохан Густав Дройзен през XIX век и с него се обозначава периодът IV – I в. пр.Хр. Обхваща историческото развитие на Източното Средиземноморие от Персийския поход на Александър III до налагането на властта на Рим. Първоначално Македонското царство упражнява контрол върху по-голямата част от териториите. Но след разпада му се образуват множество малки елинистически държави, всяка със своя собствена култура. Атина губи ролята си на културен център и бива изместена първоначално от градове в Пелопонес и северните части на Гърция, после от източните градове като Родос, Пергам, Антиохия и Александрия Нилска. Появява се новото разбиране за човека като поданик, не гражданин, но въпреки това свободен да населява чужди и далечни земи. Крайните политически промени и увеличаването на влиянието на източната култура са предпоставки за засилването на фатализма и вярата в предопределеността. Съдбата се разглежда като персонална и обща неизбежност с щастливи и трагични последици. Ордерите, досега използвани само за сгради на елитни институции, се превръщат в често срещан орнамент. Епохата бележи края на културните традиции на Елинския свят и същевременно с това поставя началото на нов етап в развитието на Античността – зараждане на римското изкуство. Във всички стилове се виждат характерните за Класиката елементи. Елинизмът оказва значително влияние върху много аспекти от раннорепубликанското римско изкуство, особено след контакта на Рим с гръцките градове-държави в Южна Италия и Сицилия през IV – III век пр.н.е. и след завоеванията на гръцките територии през II век пр.н.е. След завоеванията на Александър Велики и последвалото разширение на гръцката култура, римляните започват да възприемат и адаптират гръцки художествени традиции и техники, а не да ги разрушават.
В областта на архитектурата римляните внедряват гръцки елементи като колоните в дорийски, йонийски и коринтски стил, както и перистилните дворове в своите обществени и частни сгради. Живописта също показва гръцко влияние чрез използването на перспективи и цветови палитри, вдъхновени от елинистичната традиция. Възприемат и много архитектурни елементи от гръцките модели, включително използването на колони, фронтони и перистилни дворове. Елинистическите творци обръщат внимание не само на облика на градовете, но и на хигиената (нещо, върху което по-рано не се набляга). Римската архитектура започва да включва гръцки елементи като колонни портици и по-сложни планове на сгради. Един от ранните примери е храмът на Херкулес Виктор в Рим (виж Пр. 3.3), който е кръгъл храм с коринтски колони, построен през II век пр.н.е. по гръцки образец.
Пр. 3.3
В скулптурата римляните започват да приемат реалистичните и идеализирани форми на гръцката скулптура. Римската скулптура от този период често подражава на гръцките оригинали, особено в портретната и религиозната скулптура.
Гръцките влияния се проявяват и в живописта и мозайките, които започват да включват по-сложни композиции и техники като фреската. Вилата на мистериите в Помпей съдържа стенописи с гръцки митологични сцени и сложни композиции, които са характерни за елинистичната традиция. В раннорепубликанските римски домове се наблюдават фрески, вдъхновени от елинистичните художествени традиции. Тези стенописи включват сложни сцени с митологични теми и използване на перспективни техники, характерни за елинистичната живопис.
Полибий описва как римляните възприемат и адаптират гръцката култура и изкуство. В своите „Истории“ (История, кн. XXXI) той разказва за въздействието на гръцкото изкуство върху римската култура и обществени институции. Плиний Стари също описва в своята „Естествена история“ (кн. XXXIV-XXXVI) как римляните възприемат гръцкото изкуство и художествени техники като употребата на мрамор и бронз в скулптурата и архитектурата.
Римското изкуство в периода на Ранната република е смесица от тези две влияния и е силно повлияно от политическите аспекти на римската култура. Римляните са по-прагматични и отдават голямо значение на индивидуалните черти и реалистичното представяне. Те приемат гръцките идеали за красота и хармония, но също така запазват етруските традиции за практично изобразяване. В резултат на това римските статуи често са облечени, особено когато става дума за изображения на исторически личности и обществени фигури.
Облеклото в римската скулптура има няколко основни функции:
Идентификация и социален статус: Облеклото в римското изкуство често служи за идентификация на социалния статус и ролята на изобразеното лице. Тогата е символ на римските граждански добродетели и е отличителен белег на римските граждани.
Политическа и военна власт: Статуите на римски императори и генерали често са изобразявани в официални одежди или броня, за да изтъкнат тяхната власт и военни заслуги. Това облекло не само показва техния ранг, но също така внушава респект и страхопочитание.
Културни различия: Римляните, въпреки че заимстват много от гръцката култура, запазват своята уникална идентичност и културни практики. Облечените статуи отразяват римската ценностна система, където скромността и общественото приличие са важни добродетели.
Елинизмът оказва дълбоко и трайно влияние върху раннорепубликанското римско изкуство, като обогатява римската културна и художествена традиция с нови форми и техники, които ще оставят следа в римското изкуство за векове напред, и спомага за формирането на уникалния римски художествен стил, който комбинира гръцката естетика с римските идеи и нужди.
Сравнение и контраст между гръцките и римски статуи
Докато гръцката скулптура се фокусира върху идеализиране и абстракция на човешката форма, римската скулптура е насочена към реализъм и индивидуалност. Голите гръцки статуи изразяват универсални идеали, които надхвърлят конкретния човек, докато облечените римски статуи подчертават уникалността и социалната роля на индивида. Това отражение на културните различия между двете цивилизации акцентира върху техните различни възприятия за човешкото тяло, божественото и социалния ред.
Гръцките статуи са голи, защото отразяват идеала за човешката красота и божественото в човека, докато римските статуи са облечени, защото подчертават социалния статус и римското разбиране за приличие. Това съчетание на гръцките и етруските традиции създава уникален стил, който характеризира раннорепубликанското римско изкуство.
Заключение
Гръцките и етруските влияния са съществени за развитието на римското изкуство в Раннорепубликанския период. Римляните не само заимстват от тези култури, но ги адаптират и развиват, създавайки уникален стил, който впоследствие ще повлияе на цялата западна художествена традиция. Изучаването на тези влияния ни помага да разберем по-добре процесите на културна трансмисия и синтез, които са характерни за Древния свят.
В заключение, тази работа разглежда важната роля, която гръцкото и етруското изкуство играят във формирането на римското изкуство през Раннорепубликанския период. През този период, контактите между различните култури в Средиземноморието допринасят за обогатяването на римската културна идентичност. Гръцките влияния в архитектурата, скулптурата и живописта, заедно с етруските техники и стилове, формират основите на раннорепубликанското римско изкуство. През този период, Рим развива собствен стил, който комбинира различни елементи от гръцкото и етруското изкуство, създавайки уникални произведения, които отразяват специфичните ценности и потребности на римското общество. Въпреки че гръцкото и етруското влияние е очевидно във външния вид на римските произведения, римляните превръщат и адаптират тези влияния, придавайки им собствен характер и значимост. Тази работа предоставя важен преглед на процеса на формиране на римското изкуство през ранните стадии на републиканската епоха и подчертава значението на гръцкото и етруското изкуство в този процес.
Изучаването на гръцките и етруските влияния върху раннорепубликанското римско изкуство ни позволява да разберем по-добре културните и религиозни различия между тези велики цивилизации. Разглеждането на причините, поради които гръцките статуи са голи, а римските – облечени, ни разкрива много за ценностите и идеалите, които са формирали тези общества и тяхното изкуство. Тези различия са ключови за разбирането на тяхната културна и историческа идентичност и продължават да ни вдъхновяват и учат и до днес. Те не само илюстрират влиянието на гръцката и етруската култури върху Рим, но също така подчертават уникалната римска идентичност, която се развива в рамките на тези културни взаимодействия.
Библиография
Beard, Mary, and John Henderson. Classical Art: From Greece to Rome. Oxford University Press, 2001.
Beard, Mary, John North, and Simon Price. “Religions of Rome: Volume 1: A History”. Cambridge University Press, 1998.
Beazley, J. D. The Development of Attic Black-Figure. University of California Press, 1972.
Boardman, John. Greek Art. Thames and Hudson, 1985.
Boardman, John. Greek Art. Thames & Hudson, 1996.
Boardman, John. “The Etruscans”. Thames & Hudson, 1990.
Boardman, John. The Greeks Overseas: Their Early Colonies and Trade. Thames & Hudson, 1999.
Boardman, John. The History of Greek Vases: Potters, Painters and Pictures. Thames & Hudson, 2001.
Boëthius, Axel. Etruscan and Early Roman Architecture. Penguin Books, 1978.
Haynes, S. Etruscan Civilization: A Cultural History. Getty Publications, 2000.
Holloway, R. R. The Archaeology of Early Rome and Latium. Routledge, 1986.
Holloway, R. R. The Archaeology of Early Rome and Latium. Routledge, 1994.
Holloway, R. R. The Archaeology of Early Rome and Latium. Routledge & Kegan Paul, 1982.
Hölscher, Tonio. The Language of Images in Roman Art. Cambridge University Press, 2004.
Kleiner, Fred S. A History of Roman Art. Wadsworth Publishing, 2007.
Ling, Roger. Roman Painting. Cambridge University Press, 1991.
MacIntosh Turfa, J. (ed.) The Etruscan World. Routledge, 2011.
MacNamara, Ellen. The Etruscans. Cambridge University Press, 1990.
Pallottino, Massimo. The Etruscans. Indiana University Press, 1975.
Pollitt, J. J. “Art in the Hellenistic Age”. Cambridge University Press, 1986.
Pollitt, J.J. “The Art of Ancient Greece: Sources and Documents”. Cambridge University Press, 1990.
Pollitt, J.J. The Art of Rome c. 753 B.C. – A.D. 337: Sources and Documents. Cambridge University Press, 1983.
Ramage, Nancy H., Ramage, Andrew. „Roman Art: Romulus to Constantine“. Pearson, 2015.
Richter, Gisela M. A. Handbook of the Etruscan Collection. The Metropolitan Museum of Art, 1940.
Ridgway, B. S. The Archaic Style in Greek Sculpture. University of Chicago Press, 1993.
Ridgway, D. “The Etruscans: A Population-Genetic Study.” Journal of Indo-European Studies, 1992.
Sear, Frank. “Roman Architecture”. Cornell University Press, 1983.
Spivey, Nigel. Etruscan Art. Thames & Hudson, 1997.
Stewart, P. Roman Art. Oxford University Press, 2004.
Stewart, P. The Social History of Roman Art. Cambridge University Press, 2008.
Strong, D. Roman Art. Penguin Books, 1976.
Strong, D. Roman Art. Yale University Press, 1995.
Torelli, M. Studies in the Romanization of Italy. University of Alberta Press, 1986.
Torelli, M. The Etruscans. Rizzoli International Publications, 1995.
Torelli, M. The Etruscans. Thames and Hudson, 2000.
Zanker, Paul. Roman Art. J. Paul Getty Museum, 2010.
Zanker, Paul. The Mask of Socrates: The Image of the Intellectual in Antiquity. University of California Press, 1995.
Zanker, Paul. The Power of Images in the Age of Augustus. University of Michigan Press, 1988.
Байер, Ханс. “Стилове в изкуството”. Български художник, превод от немски Илияна Бакалова, София, 1981.
Тенев, Драган. “Чудната история на изкуството”. Български художник, София, 1978.
Христова, Нина. “История на изкуството”, I част. Университетско издателство “Неофит Рилски”, Благоевград, 2001.
Шаму, Франсоа, с предговор от проф. д-р Г. Михайлов. “Гръцката цивилизация”, през Архаичната и Класическата епоха. Български художник, превод от френски Слава Михайлова, София, 1979.
Приложения
1.1 Гръцко изкуство – XI – I в. пр.н.е.
Геометричен период – XI до края на VIII в. пр.н.е.
Архаичен период – VII – VI в. пр.н.е.
Класически период – V – IV в. пр.н.е.
Елинистически период – края на IV в. – I в. пр.н.е.
1.2 IX – VIII в. пр.н.е. – поява на етруските в Италия
753 г. пр.н.е. – основаване на Рим
509 г. пр.н.е. – премахване на царската власт на етруските царе и поставяне на началото на Ранната римска република
264 г. пр.н.е. – късната Римска република установява контрола си върху Средиземно море; Първата Пуническа война
1.3 Изкуство на Италия преди основаването на Рим: III хилядолетие пр.н.е. – III в. пр.н.е.
Етруско изкуство: VII – III в. пр.н.е.
Римско изкуство: III в. пр.н.е. – V в. н.е.
Изкуство на Римската република: IV – I в. пр.н.е.
Изкуство на Римската империя: I – V в. н.е.
2.1 Саркофагът с двамата съпрузи от Черветери
https://en.wikipedia.org/wiki/Sarcophagus_of_the_Spouses (активен към: 30.05.2024)
2.2 Етруско-Римски храм, Фиезоле
https://www.worldhistory.org/image/4395/etrusco-roman-temple-fiesole/#google_vignette (активен към: 30.05.2024)
2.3 Храмът на Белведере, Орвието
https://www.orvietoviva.com/en/orvieto-etruscan-tour/ (активен към: 30.05.2024)
2.4 Храм в Марцабото
https://www.tracingorigins.com/marzabotto-etruscan/ (активен към: 30.05.2024)
2.5 Грота Кампана
https://ancientrome.ru/art/artworken/img.htm?id=234 (активен към: 30.05.2024)
2.6 Гробницата в Леопарди
http://www.travelingintuscany.com/art/art/tarquinianecropolises.htm (активен към: 30.05.2024)
2.7 Гробницата в Корнето
https://www.mediastorehouse.com.au/fine-art-finder/artists/italian-school/etruscan-tomba-corneto-22763830.html (активен към: 30.05.2024)
2.8 “Аполон от Вей”
https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BB%D0%BE%D0%BD_%D0%92%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9 (активен към: 30.05.2024)
2.9 “Химера от Арецо”
https://bg.khanacademy.org/humanities/antichno-izkustvo-sredizemnomorie-evropa/x50c4ec033cec90fe:art-etruscan/x50c4ec033cec90fe:after-500bce/a/chimera-of-arezzo (активен към: 30.05.2024)
2.10 “Капитолийската вълчица”
https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%8F_%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%87%D0%B8%D1%86%D0%B0 (активен към: 30.05.2024)
3.1 Форум Романум
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B8%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%84%D0%BE%D1%80%D1%83%D0%BC (активен към: 30.05.2024)
3.2 Храм на Фортуна Вирилис, Рим
https://megabook.ru/media/%D0%A0%D0%B8%D0%BC%20%28%D1%85%D1%80%D0%B0%D0%BC%20%D0%A4%D0%BE%D1%80%D1%82%D1%83%D0%BD%D1%8B%20%D0%92%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%81%29 (активен към: 30.05.2024)
3.3 Храм на Херкулес Виктор, Рим
https://www.bohemia.bg/%D0%9E%D0%B1%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%B8/%D0%A5%D1%80%D0%B0%D0%BC-%D0%BD%D0%B0- %D0%A5%D0%B5%D1%80%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%B5%D1%81/287130/ (активен към: 30.05.2024)
