Голям взрив или голяма заблуда?

Автор
Тошо Лижев
big-bang.jpg

 Статия от конкурса „Обясни Науката“ – http://science.icnhost.net/migrate/a/конкурсът-обясни-науката-завърши-успешно

Статията на дълбокоуважавания  мой съгражданин и голям ерудит д-р Чалдъков „Ще помоля моя лекар да ме поддържа жив” ме накара ако не друго, да установя със съжаление колко жилави са представите за големия свят на космоса, породени от съвременните митове.
Какво друго може да бъде така наречената теория за Големия взрив, проходила с името на Гамов след войната и завладяла умовете на физиците теоретици? Въпреки че и до ден днешен няма твърдо доказателство  за избухването на нищото (състояние на сингулярност) и бясното му разширение. Единственото косвено „потвърждение” за разбягването на галактиките  е в доплеровия ефект – червеното отместване. Но дали то е по-голямо у по-далечните от нас обекти, защото ни бягат, или има по-просто обяснение? Има, разбира се, и то е в пълно съгласие с бръснача на Окам, но тук не му е мястото да навлизаме в подробности. Съществуват и очевидни факти, които противоречат на Големия взрив. Съседните нам (на Млечния път) галактики не само не се разбягват, но и стремително се носят към нас. Наблюденията с орбиталния телескоп „Хъбъл” през последните години объркаха напълно учените – оказа се, че съществуват галактики по-възрастни от Вселената, т. е. от преди времето на Големия взрив (?!).
А колко стара е тя теоретиците така и не могат да определят. По едно време се говореше за 20 милиарда години. После се появи цифрата 9, сега се говори за 14. Американците скоро ще „пенсионират” „Хъбъл” и ще пратят в по-далечна орбита далеч по-мощен и „виждащ” в различни спектри телескоп. Знаете ли какъв ще бъде резултатът? Подозирам, че Вселената ще се „състари” с още няколко милиарда години. Почти съм сигурен, че по-нататък с още по-мощни телескопи границите (съответно – възрастта) ще продължат да се разширяват. Само затова дори си заслужава човек да поживее повечко от възможното, но тук никакви доктори не могат да помогнат. Засега.
А ако Вселената е стационарна?
Фред Хойл е поддръжник тъкмо на това становище. Той не е ли гений? И дали признанието за гениалност е критерий за истината? Айнщайн само няколко години преди разбиването на атома е твърдял, че е илюзия да се добие от него енергия. Прочее, тъкмо от парадигмите на мустакатия гений, превърнали се в свещени крави за физиците теоретици, тръгва цялата бъркотия. Хойл е и фантаст. Но се различава от колегите си по това, че не меша художествената литература с науката. А вижте какво става: „атрибути”, които до неотдавна се смятаха (а и са си безспорно)  присъщи само на фантастиката – антигравитация, мигновени пътувания на разстояния стотици милипарсека, обратна посока на времето… – сега наметнаха тогата на научни понятия. Геният Стивън Хокинг съвсем сериозно говори за пътуване във времето, което щяло в близко бъдеще да се осъществи (?!), за черни дупки джуджета, за бели дупки и пр.  и пр. Тук искам само да цитирам един друг гений (гениалността му е ненакърнена от годините) – философа Емануел Кант (който между другото без телескоп век и половина преди Хъбъл е прозрял, че има и други галактики освен нашата):  „Ако отстраним субекта, пространството и времето изчезват. Те не могат да съществуват обективно, а само в нас.” Казано на съвременен език за науката такива физически категории не съществуват. На кой гений да вярваме? И тъй като съвременните теоретици „поизместиха” науката към чистата мистика и религиозните представи (Големият взрив е по същество възраждане на мита за сътворението, за демиурга. Забележете – всички известни физици, гении или не, са дълбоко религиозни хора!), ще спомена и друго мнение, на теолог – също смятан за гений – св. Августин: „Времето е мисловна конструкция”. А нас ни убеждават – не теолози и философи, на които следовниците на Маркс биха лепнали етикета субективисти, а сериозни учени, – че времето е като някаква капризна госпожица, че пространството може да се разширява, свива, криви(?!) като пластелин. Е, иначе не може да се обясни как така бързо се разбягва материята след Големия взрив – разширявала се не тя, а пространството!
Колкото до въпроса дали ще бъдат открити (регистрирани в големия адронен колайдер) бозоните, това според мене не е толкова съществено. Тук Хокинг може и да спечели баса. Доколкото разбирам на тази митична частица е възложена ролята на посредник – да дарява другите частици. Подобно на фамозния гравитон, в чието съществуване Айнщайн изглежда винаги е вярвал. А взаимодействията в природата (вселената) са непосредствени, преки, без странични „помощници”. Не е ли очевидно? Иначе трябва да се откажем от принципа на Окам. Така че обещанието на учените от ЦЕРН да пресъздадат условията от началото на Големия взрив и разберат как точно е станал, изглеждат доста химерични. Другото голямо очакване от експериментите с колайдера – да се сдобием с нов източник на енергия – също ми се струва прекалено оптимистично. Церновци едва ли ще спасят човечеството от задаващия се жесток глад за енергийни ресурси, след изчерпването не невъзобвновяемите. Тогава? Не са ли закопани нахалос на 100 метра под швейцарска и френска земя 6 милиарда евро, колкото струва само изграждането на колайдера? Американците отдавна се отказаха от строежа на подобен гигантски ускорител. Те просто го спряха, след като вече бяха хвърлили доста долари. Руснаците също замразиха подобен проект. Сега се говори, че се връщат към старата идея, но при тях съображенията за приемането на подобни решения са, както и в близкото минало, предимно политически.
С науката сега става нещо подобно на случващото се в изкуството и литературата. От времето на така наречената индустриална революция в тях текат тревожни процеси на  отказ от традицията, рушене на формата, къде подмолно, къде явно ерозиране на естетическите и морални ценности. Изкуствоведите наричат това упадък. На разните „изми” в науката съответстват „безумни идеи” (Нилс Бор). Съвременни  митове, които най-често се „доказват” с математически формули, зад чиито числа  липсва емпириката. И едното и другото по същество е отдалечаване, игнориране на истината.
Красивата фразеология (частица на бога, поетичните названия на кварките и пр.), както и забавните разкази за обзалаганията на големите учени, кой си точи зъбите (изстудява шампанско) за нобелова награда и пр. не променят същината. Те са – освен любопитно четиво – с ефекта на приспивателно за обикновения планетожител и данъкоплатец, който е далеч от премъдростите на фундаменталните изследвания, но пък така възприема шаманите като нормални и симпатични хора, а политиците по-лесно могат да измъкнат от джоба му допълнително по още някой и друг цент – я за нов ускорител, я за борба против СПИН…
 
Тошо Лижев
 


Европейска нощ на учените 2022 г.: