Гладиaторска сграда в останките от древния Помпей се срутила

2740_pompei.jpg
Гладиaторска сграда в останките от древния Помпей се срутила и по този начин предизвикала дебати за опазването на историческото наследство в Италия


http://www.infotourism.net/documents/2740_pompei.jpg


2000-годишна сграда в южната част на останките от древния Помпей, използвана от гладиатори, се е срутила миналата събота, което предизвикало дебати относно това, дали италианското правителство прави всичко необходимо за запазването на историческото наследство на територията на Италия. Били са взети мерки за предпазване от възможно срутване на други сгради.

Древната каменна сграда, намираща се на една от главните улици в известния археологически обект, и заемаща площ от около 80 кв. м., се е срутила на разсъмване, докато Помпей е все още е затворен за посетители, затова и не е имало жертви.

Уредниците открили срутването, когато дошли на обекта, за да го отворят за посетителите, желаещи да се насладят на това световно наследство, защитено от ЮНЕСКО. Веднага мястото около сградата е било обезопасено.

Сградата е била разрушена от авиационни бомби по време на Втората световна война и е била възстановена в края на 1940 г. Длъжностни лица лансират тезата, че нейното срутване може да е било причинено от проливните дъждове.

Смята се, че тази сграда е служела за оръжеен склад, както – и като място за тренировка на гладиаторите, тъй като в съседство се намира градският амфитеатър, разрушен от изригването на вулкана Везувий през 79 г. Тя е била собственост на гладиатора Маркус Лукрециус Фронто, който изписал на стените й своите бойни и любовни подвизи.


РЕКЛАМА:

***

Известна с латинското име „Schola armaturarum juventus pompeiani“, конструкцията не е била отворена за посетителите, а те са я разглеждали отвън, докато са минавали покрай нея. Стените й са украсени с интересни стенописи на военна тематика. След срутването на сградата голяма част от фреските и надписите по нея са изгубени безвъзвратно. Остава надеждата, че върху оцелелите части от стените ще са останали някакви остатъци от тях.

Помпей е бил разрушен през 79 г. от изригването на вулкана Везувий. Шест метра вулканична пепел е консервирала сградите, керамиката, труповете. Така пепелта ни е осигурила ценна информация за това какъв е бил животът в древния свят.

Историци, археолози, реставратори и изкуствоведи, отдавна се оплакват „с гняв и безпокойство” от лошото поддържане на Помпей, от затрудненията, свързани с липсата на инвестиции, от лошото управление, от натрупания боклук и от грабежите. Обикновени жители, загрижени за съдбата на древните останки, също са се оплаквали в продължение на години, че археологическите обекти в Помпей, едни от най-известните и ценни примери на античната архитектура, са в състояние на разпад и е необходимо по-доброто им обгрижване. Самозваните екскурзоводи, незаконните паркинги, крадците и бездомните кучета също прогонват туристите.

Около 2 500 000 туристи посещават всяка година Помпей и го смятат за една от най-популярните забележителности на Италия. Много от тях се оплакват от разпадането на обекта, а също – и от самозваните екскурзоводи, незаконните паркинги, бездомните кучета и боклуците.

Преди две години италианското правителство обявило извънредно положение за Помпей. Това състояние на нещата е продължило около година и е позволило допълнително финансиране и взимането на специални мерки, но опозиционните политици побързаха да критикуват правителството на премиера Силвио Берлускони и по-специално – министърът на културата Сандро Бонди, за упадъка на обекта и слабите грижи за опазването му. Вестник „Корриере делла сера” публикува статия, озаглавена „Унижението на древния Помпей”, в която се говори за вандализма на местни жители и на туристи, за праха от циментовите заводи, който уврежда руините и за бездомните кучета, които „пикаят на Миналото”. Бонди отново призовава да се намерят още средства за оправянето на пораженията, нанесени върху древните руини. „Инцидентът подчертава необходимостта от намиране на адекватни ресурси за опазване на италианското историческо културно наследство“, казва той.

Днес две трети от 66-те хектара, върху които е бил разположен античният град, в който са живели около 13 000 души през древноримската епоха, са открити от археолозите. А останалата една трета от него все още е погребана под съвременните сгради, построени върху територията на античното селище.

Превел: Неделин Бояджиев

www.abc.net.au
www.ctv.ca
www.hello.news352.lu
www.nationalpost.com


Европейска нощ на учените 2022 г.: